fbpx

Приказка за притеснителната майка

1 184

Живяла едно време една майка. Това било толкова отдавна, че вестник „Литературен форум” се казвал „Литературен фронт”. Та седяла тази дама, тогава наричана просто жена, и с едното си око четяла, с другото наблюдавала детето си, а с третото – гледала какво ще стане в бъдещето.

Съвсем скоро си казала: „Как безгрижно си седя тук, а дъщеричката ми се катери по това чудо, ракета ли е, влак ли е, кула ли е…И ще вземе да се издумка от катерушката, та после няма да мога да си простя!” Сгънала вестника и с решителна крачка се запътила към металната конструкция. Точно била на половин ръка разстояние, и детенцето успешно паднало. Нито се пребило, нито се контузило, поотупкало се и пак се завтекло нагоре – то било стабилно, разумно и енергично дете със спортен дух.

Майката се хванала за сърцето, усетила че то се раздвижило между гърлото и петите й.

Колкото и да била стресната, не можела да не достигне до извода, че докато не виси до детето, то разчита на себе си и се справя само. Поседнала на олющената пейка и споделила за преживения стрес на една новопристигнала мама, която водела детенце с бинтована главичка. Тя от своя страна й разказала как момченцето й цял ден карало велосипед с каска, но когато отишло на люлката, я свалило. Паднало назад и си ударило главата в бордюра на цветната леха…не, не било сериозно. Превързали го и се върнало да си доиграе. Но тя не можела да си прости…

В интерес на истината, на момченцето му стигала една малка лепенка, но то помолило сестрата за превръзка с бинт.

Майките никога не разбират, че падането е част от играта. Те все не могат да си простят, че не са опазили децата. Спомнят си поговорките и мъдрите съвети на бабите си, сещате се, че „покритото мляко котки не го лочат”. Но истината е, че толкова огромни покривки не са измислени, че да завиваме с тях децата си и да треперим денонощно как да ги предпазим от околния враждебен свят.

Разбира се, не сме и привърженици на нехайното „Каквото има да става – то ще стане!”, защото един родител е длъжен да планира, да предвижда, да пази.

Само не трябва да се притеснява прекомерно и да ограничава ненужно порасналото дете, да му диша във врата и да разваля игрите му.

Нашата майка се върнала към четивото си, попоглеждала, че двете пострадали деца се заиграли заедно и били весели. Тя се поуспокоила, че всичко е наред. Още повече, че хлапетата били в пясъчника, а от него нямало как да паднат.

И след малко се зачудила за какво да се притеснява пък сега…

Източник: http://mamamia.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close