Причините за стреса – вътре в нас!

Стресът е естествена човешка реакция, предизвикана от реална, предполагаема или въображаема заплаха. Появата на стресово състояние може да се очаква, когато изискването на заобикалящата ни среда надхвърля възможностите ни. Разбира се, към това трябва да се прибавят и индивидуалните психични възможности и особености на човека, определящи неговото поведение спрямо ситуацията.

От тази гледна точка професионалния стрес се предизвиква от промени в психичното и физиологично функциониране на индивида и то на работното му място. За да съм по красноречива ще посоча няколко такива стресора:

  • Вътрешни стресори в труда – или: тежестта и сложността на трудовата дейност; напрежението и недостига на време; опасността за физическото здраве при изпълнение на задачите;
  • Организационни стресори в труда – работа на смени; липса на възможност за участие при решаването на проблеми, отнасящи се до собствената работа.
  • Фактори за кариера – несигурността и пречките при реализация;
  • Стресори в работните условия – това са взаимоотношенията с ръководството и колегите.
  • Стресори извън работата – обхващат проблемите в семейството или други негативни събития в живота на човек.

Но освен тези фактори създаващи напрежение, както вече отбелязах, трябва да се обърне внимание и на личностните характеристики, през които се пречупват всички причини за стреса. Става дума за тези характеристики на личността, които влияят на индивидуалната оценка на заплахите.

Предразположението към стрес се подпомага от някои често срещани мисли и схващания, изкривяващи възприятието на дразнителя:

Много хора в различни ситуации се облягат на т.нар. поляризирано мислене или мислене „всичко или нищо”. Гледат нещата с категориите на черното и бялото. В този смисъл, ако изпълнението не е съвършено, то човек схваща себе си като неудачник или губещ.

Друг грешен принцип е свръхгенерализация или обобщаващото мислене, при което човек възприема единичното негативно събитие като част от общата картина на неуспех.

Пречка е и готовността да се взима в предвид само отделен негативен детайл от цялостната ситуация, защото съсредоточавайки се само върху него човек започва да гледа на реалността само в тъмни цветове.

Неподходяща е и тенденцията да се отричат и отхвърлят позитивните преживявания по една или друга причина, убеждавайки себе си, че те не се броят. По този начин човек може да поддържа негативни убеждения, които противоречат на неговите ежедневни преживявания.

Не би било подходящо преувеличаването или неоправданото подценяване на важността на нещата.

Повлияването от емоциите също е пречка за правилното реагиране при поява на стресови стимули или „Аз го чувствам така, следователно трябва да е така”.

Мисленето „трябва”, също е с отрицателен ефект – свързано е с опит за себемотивация с  „трябва” или „не трябва”. Така емоционалната последица е вина. Когато тези „трябва” се насочват към другите хора чувството е гняв и раздразнение.

Етикетирането е друга погрешна тенденция – представляваща екстремна форма на свръхгенерализация – вместо да описва самите грешки, човек прикача погрешен етикет на себе си или другите.

Неправилно е и самообвинителното мислене без налична за това причина. Свързано е с възприемане на себе си като причина за негативни външни събития, без реално човек да е отговорен за тях.

Важна предпоставка за възприемането на стреса е и стила на изразяване на личните права, както и тяхното отстояване. Съществуват общо взето три стила на поведение, които се срещат в междуличностните отношения:

  • Агресивен стил – включва агресивно поведение, заплахи и незачитане на чувствата на другите. Предимството му е, че хората проявяващи най-често този стил избягват да се притесняват (или „не им пука”). Недостатъкът е, че околните предпочитат да не са в тяхното обкръжение.
  • Пасивен стил – наблюдава се: когато човек позволява на другите да го притесняват; когато не може да отстоява себе си; когато прави това, което говори независимо как се чувства от това. Предимството да бъдеш пасивен е, че рядко преживяваш директно отхвърляне. Недостатъкът е, че хората се възползват от човека, а той/тя тъи в себе си негодувание и гняв.
  • Асертивен стил – Това, може да се каже, че е стилът на поведение, който ще донесе най-много ползи на човека, който се старае да отстоява себе си. При него се наблюдава изразяване на истинските чувства и се минимизира възможността другите хора да се възползват от нас. Предимството да си асертивен е, че получаваш това, което искаш, без да нараняваш чувствата на другите. Асертивния човек може да защити интересите си по най-добрия начин, без да се чувства виновен.

Други личностови характеристики, предопределящи нивото на стрес, което бихме възприели в стресова ситуация са:

  • Поведение тип А, при което има не спиращ стремеж към съревнование, връждебност и чувство, че времето никога не стига. Лицата от тип А са склонни да бъдат „работохолици”, постоянно си поставят срокове и не умеят да почиват. Може би поради тази си склонност да мислят постоянно за крайни срокове, те често прехвърлят гнева си към другите. Този тип хора се разстройват най-вече при ситуации, които не се поддават на личния им контрол. Независимо от това те са готови отново да търсят такива ситуации, при които е най-вероятно да се проявяв личните им тенденции – съревнование и чувство, че са притиснати от времето.
  • Естествено всичко характерно за поведение тип А, но с обратен полюс се отнася за хората устойчиви на стрес. Те се различават с възможността да съсредоточат своето внимание и върху работата, и върху семейството, и върху други важни ценности. Тези хора имат чувство за личен контрол над живота си, а житейските проблеми определят не като заплахи, а като шанс да изпробват себе си.

Източник: https://psiholozi.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close