Позитивното мислене не е достатъчно за щастието

Английски изследователи активно развенчават постулатите за „позитивното мислене“ – за да бъдеш щастлив и успешен, трябва по-малко да мечтаеш и да се върнеш в реалността.

Още древните стоици са съветвали да се практикува „мислено очакване на злото“ – преднамерена визуализация на най-лошия сценарий. Това може да даде тласък в необходимата посока.

Така британското издание The Guardian разказва за експеримент, проведен през 2011 година от психолога Габриел Отинген от Нюйоркския университет съвместно с колегата му Хизър Каперс – те оставили доброволец без вода.

Както показал експериментът, мисълта за въображаема чаша с вода може да снижи мотивацията на хората да станат и да се насочат към чешмата или водопроводния кран, за да задоволят истинската, а не въображаемата жажда.

За други експерименти, проведени от американския психолог Отинген и екипа ѝ, пише още едно британско издание – The Times. Наблюдавайки хора, които мислено си въобразявали реализацията на незначителни фантазии (като победа в конкурс за есе или привлекателност на високи токчета), изследователите открили, че при тях се понижило кръвното налягане.

„Това е невероятно – позитивните фантазии ни помагат да се отпуснем до такава степен, че това се отразява във физиологичните тестове – казва Отинген в книгата си „Преосмисляне на позитивното мислене“.

Изводът на изследователката противоречи на един от централните постулати на популярната психология – идеята, че мисълта за желаното бъдеще прави по-вероятно неговото постигане. Отинген обаче демонстрира в изследванията си, че фантазирането за нещо, което желаете, може да усложни постигането му в реалността.

„Прието е да се говори, че ако съсредоточим позитивна енергия и се фокусираме върху мечти, желания и цели, в края на краищата те ще се сбъднат – отбелязва психологът. – Но хората просто се отпускат, фантазирайки по такъв начин. Те вече се наслаждават на бъдещето, така че за какво им е да полагат усилия, за да реализират това бъдеще, ако то вече им е в главата и може безгранично да му се наслаждават?“

В новата си книга Отинген казва, че пътят към достигане на нашите цели се заключава в съвместяването на позитивното мислене с визуализацията на препятствията, които ни пречат. Тя нарича този процес „мислено противопоставяне“. „Мисленото противопоставяне прояснява какво вътре във вас самите ви пречи и можете ли да го преодолеете“, казва изследователката.

Тя е дала на този процес названието „Woop“, което се разшифрова като „wish“ (желание), „outcome“ (резултат), „obstacle“ (препятствие) и „plan“ (план).

Тази абревиатура съдържа в себе си четирите степени на процеса. Първото – помислете подробно за минута или две за това, което искате да постигнете. Второ – представете си живо най-доброто, което се асоциира у вас с постигането на този резултат. (Това „най-добро“ може да е емоция, повишение, похвала и т.н.).

Трето – задайте си въпроса какво вътрешно препятствие стои на вашия път (не става въпрос за вашия шеф или мъж/жена, а за вътрешна слабост, която ви пречи да получите желаната заплата или отношения). И накрая формулирайте план по образеца „Ако… то“ относно това, което желаете, когато възникне този проблем („Ако усетя ужас в себе си пред аудиторията, ще си помисля колко старателно съм репетирал“).

Мисленото противопоставяне развенчава една от най-великите заблуди, отнемащи силата към действия, която се съдържа в положителното мислене – а именно, че промените в личен или обществен план могат да бъдат постигнати без усилия.

„Дори концентрацията на целта, тази повсеместна мотивационна техника на всички мениджъри, не е еднозначно позитивна – отбелязва американското издание The New York Times. – Прекалено ревностното съсредоточаване върху целите може да изкриви глобалната мисия на организацията в отчаян опит да се реализира някоя тясна задача. Освен това редица изследвания сочат, че служителите, обсебени от целите, може да нарушат етичните норми.“

Древните философи и духовните учители са разбирали необходимостта от постигане на равновесие между позитивното и негативното, оптимизма и песимизма, желанието за успех и безопасността и готовността за провал и неопределеността. Стоиците са съветвали да се практикува „мислено очакване на злото“, тоест визуализация на най-лошия сценарий.

Това ще помогне да се намали тревогата за бъдещето – когато трезво си представяте най-негативния вариант за развитие на събитията, вие обикновено стигате до извод, че можете да се справите.

По-подробно за това пише американското издание The Huffington Post. Психолозите Джули Норем и Нанси Кантор са провели редица изследвания, сравнявайки стратегическите оптимисти и защитаващите се песимисти.

Ако вие сте стратегически оптимист, си представяте най-добрия изход от събитията и после радостно строите планове за тяхната реализация. Ако сте защитаващ се песимист, дори ако сте били успешни в миналото, знаете, че този път няма да бъде по-различно. Ще започнете да си представяте всичко, което може да се обърка.

Изследователите са открили, че песимистите са преуспявали именно поради своя песимизъм, тъй като „негативното мислене трансформирало тревогата в действия“. Представяйки си най-лошия сценарий, защитаващите се песимисти получават мотивация за по-обемна подготовка и по-усърдни усилия. Стратегическите оптимисти и защитаващите се песимисти постигат успех при различни обстоятелства.

Така изследването на Норем твърди, че „позитивната нагласа се отразява негативно на резултатите на работата на защитаващите се песимисти“. Ако те са в добро настроени, стават доволни от себе си и повече не чувстват тревогата, която обикновено мобилизира техните усилия.

Колкото до поощрението, то също им влияе негативно, засилвайки увереността им в себе си, успокоявайки тяхната тревога и пречейки на техните усилия да се настроят за по-ниски очаквания.

Противопоказан е и опитът да се отвличат защитаващите се песимисти от техните тревоги – времето за преживявания им е необходимо, за да си изработят необходимото ниво за загриженост за мотивация.

За „негативния път към щастието“, описван както от древни философи, така и от съвременни психолози, разказва американското издание The Wall Street Journal. „Изходната ценност на „негативния път“ може да се състои дори не в ролята, която той играе в облекчаването на постигането на позитивни емоции или успех. А в това, че той се явява въплъщение на реализма“, се казва в статията.

Това е особено вярно, що се отнася до най-главния негатив. Можем ли да преуспеем, размишлявайки за смъртта по-често, отколкото го правим обикновено, пита изданието и в отговор дава знаменитото изказване на Стив Джобс: „Помнете, че ще умрете – това е най-добрият от известните ми начини да не се озовете в капана, смятайки, че имате какво да губите.“

Източник: http://megavselena.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...