Според православния календар подготовката за най-големия християнски празник – Възкресение – се предхожда от Великият пост – Светата четири­десятница (всъщност, около 48 дни!).

Какво означава това?

В доминиращата ни национална традиция бъл­гарското население, като една масова практика, се е подготвяло за най-големия църковен празник – Въз­кресение Христово (Великден) с подобаващо дълъг период на духовно и физическо усърдие.

Всъщност, “на пост” означава да си “на стража” , т.е. да бъдеш духовно и телесно като войник на своя пост. “Positus “ на латински означава “поставен” , в случая поста­вен на стража войн. Приема се, че всеки християнин следва да бди в този период по един по-особен начин за своето духовно и телесно пречистване и израства­не. С други думи, постът е период на обновление, вътрешно обръщане (metanoia), на завръщане към себе си и Бога, който е там.

В ортодоксалната хрис­тиянска традиция човешкото тяло винаги се е интер­претирало като органична и неизменна част от ли­чността на човека. Неслучайно в една от основните вероизповедни формули на християните – Апостол­ския символ на вярата (“Верую”, “Credo”), се използ­ва изразът “Възкресение на телата”, т.е. “на плътта” (“carnis resurrectionem”). Тялото е част от човека и без него той е непълноценен, включително в духовен смисъл. И наистина, ако помислим, когато сме здра­ви и бодри, здрав и бодър е и нашият дух. И обратно – болният човек обикновено е унил, песимистичен, раздразнителен и дори озлобен. Нашето здраво или болно тяло влияе на нас самите много повече, от­колкото предполагаме. Тази наивна и подсъзнател­на връзка е известна от древност. Неслучайно още Ювенал казва “Здрав дух в здраво тяло”. Трудно е да бъдем много добри, когато сме болни! Тъкмо тази естествена и органична зависимост е предмет на религиозния пост. Затова той е не просто морален и духовен пост, а също така и задължително теле­сен, физиологичен пост. И там, където тази двойна традиция е забравена, там болестите растат.

Какво е правел българинът по време на Великия пост?

От историческите източници, останали от оно­ва време, се вижда, че нашите прабаби и прадядовци всъщност повече от двеста дни в годината са били в пости! При това е установено, че постите са спазвани поголовно и стриктно, включително и от децата. Ни­кой не е готвел на децата отделно, те са консумирали също постна храна двеста дни в годината!

А постна храна означава: растителна храна без никакви животински продукти.Нека повторим: На­шите прадеди, за да бъдат здрави, повече от двеста дни в годината не са консумирали месо, млечни про­дукти, яйца. Нещо повече – в миналото българинът не е разполагал и с растително олио и следователно не го е използвал в този период! В църковния кален­дар е разрешено само в празнични дни по време на поста риба и елей (когато го е имало). И нека доба­вим, че в православния календар и до ден днешен няма корекция: канонът и сега, както и преди, пред­лага същия църковен пост!

Защо това е така?

Защо е толкова важно да се налага така масово на населението въздържание от всякаква животин­ска храна около двеста дни в годината?

В близкото минало на поста се гледаше като на отживелица. Нещо повече – като на недомислие, като оправдание за недоимъка, като мазохизъм и социал­на психопатология дори.

Известно е обаче, че масовите народни традиции крият обикновено някакъв много важен и задължите­лен за оцеляването “архетип” (модел). Днес учените – специалисти по хранителна антропология с учудване установяват, че постите така, както са практикувани, осигуряват една перфектна профилактична и лечеб­на програма на населението. Удивителна е мъдрост­та, с която по време на пост се забраняват тъкмо жи­вотинските продукти. Защо? Защо не са забранени примерно морковите, бобът или житото да кажем?

Учените днес знаят, че човешкият вид точно определени хранителни нужди. Ако те се нарушават системно – човек се разболява. Това е така, защото тъкмо животинските храни, като нерегу­лярна храна за човека, натоварват организма с отпадни вещества, които запушват органите и системите му. Така той развива различни заболявания (ви­соко кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, диабет, артрит, язва, колит и т.н. ), които всъщност имат един общ корен. Когато ние чрез постене прочис­тим организма си, тези заболявания постепенно си отиват. За съвременната медицина това все може и да звучи странно, но за природата това е основният път равновесие и здраве на организма.

Как можем да постим здравословно?

Известно е, че един неумело проведен пост може и да разболява. Човек може да развие анемия и дру­ги дефицитни състояния, може да качи и излишни килограми дори. Затова е изключително важно да знаем, че постната храна, която използваме, трябва да бъде добре балансирана.

Тайната на здравето е тайна на баланса и на равновесието.

Здравото тяло не трябва да има нито излишъци, нито недоимък. Много често при болния човек има и двете едновременно.

Ние се нуждаем от 5 основни групи нутриенти (хранителни вещества): белтъчини, въглехидра­ти, мазнини, витамини и минерали. Първите три се наричатмакронутриенти и са необходими в по-големи количества. Вторите две се наричатмикро­нутриенти и се нуждаем от тях в малки, но задължи­телни количества.

При трайна недоимъчност или излишък на който и да е нутриент, ние се разболяваме постепенно. Но как можем да изчислим необходимата ни пропорция? За щастие това не е необходимо! Природата има друг подход. Тъкмо затова здравето е достъпно дори (и най-вече!) и за животните! Ние просто трябва да си припомним коя е нашата човешка, видова храна и да я използваме в нейната пълнота и разнообразие.

От една страна постите са период, в който ние се връщаме към нашата естествена видова храна, която ни е отредена от природата и която гаранти­ра нашето здраве. От друга страна, постната храна, лишена от животински продукти, следва да е умело балансирана, за да не ни уврежда. А това става по следния начин:

На практика всекидневно в нашия хранителен рацион по време на пости трябва да присъства следната формула:

Зърнени култури + бобени варива + сурови ядки

Зърнени култури са: киноа, ориз, царевица, елда (гречка), жито, лющено просо и овес, булгур и др.

Бобени варива са: нахут, леща, грах, БИО соя, боб, бакла.

Сурови ядки са: лющено конопено семе, небелен суров сусам (смила се), бадем, орех, лешник, тикве­но семе, лющен слънчоглед, шам-фъстък, кайсиева ядка и др. (без фъстък!).

Желателно е комбинирането поне в рамките на деня на възможно повече от изброените култури. Само по този начин широкият спектър от семена може да осигури хранителния баланс и в частност приема на необходимите ни пълноценни белтъчи­ни. Основният пропуск на вегетарианците и най-чес­тата грешка по време на пости е тъкмо недоимъкът на пълноценни растителни белтъчини. Смесването на зърнени култури + бобени варива + сурови ядки осигурява всички необходими аминокиселини – “строителните тухлички” на белтъчините. Осем (де­вет) от тях, наречени “незаменими” (“есенциални”) трябва редовно да ги приемаме с храната си, в про­тивен случай няма пълноценен биосинтез на белтъ­чини в нашия организъм. В резултат на това настъп­ват дисбаланси и в пропорцията на другите основни нутриенти, както и в цялата организмова обмяна.

Другото важно правило е да осигуряваме на всяко хранене порция сурова растителна храна: плодо­ве и зеленчуци. Плодовете, като сладка храна се консумират винаги на гладно и никога не трябва да се консумират за десерт върху друга храна или смесени с нея. В противен слу­чай захарите в тях ферментират и ни интоксикират. Суровите сезонни зеленчуци: моркови, ряпа, гулия, пащърнак, целина, хрян и т.н. можем и трябва да ги консумираме като салата преди или по време на вся­ко основно хранене , което включва гореспоменатата формула.

Вместо с олио, можем да омазним храната си със смлени ядки (орехи и др.), както и с предварително обезсолени чрез изкисване зелени маслини без костилка, които след това можем да пасираме на пюре. Смесени, смлените сурови ядки и безсолното маслинено пюре дават една чудесна и вкусна “ма­йонеза”, която можем да подправим с чесън и лимон и да добавим към всички ястия след термичната им обработка. Всъщност, с добро умение една постна кухня може да се превърне и в един кулинарен де­ликатес! А със своя пълноценен състав на човешка, видова храна, тя ни профилактира и лекува. Всеки здрав човек може и следва да пости така, както на­шите прадеди са го правели, за да бъдат едни здрави българи, годни дори за тежък физически труд. Болни­ят човек има не по-малка нужда да пости, напротив – дори по-голяма! Тъкмо това е пътят за неговото здраве, защото е път към собствената му човешка природа.

За болния обаче постът следва да се провежда задължително под лекарско наблюдение по ин­дивидуално съставена програма. И никога само­дейно не бива да се спират изписаните до този момент лекарства.

На Заговезни се поздравяваме обикновено с “Леки пости!”. Какво по-прекрасно от това да знаем вече, че постът не е период на измъчване и лишение, а об­ратно – период на възстановяване и радост! Защото най-щастлив всъщност е здравият човек!

(Из книгата „Горещи теми в храненето“. Автор:  д-р Гайдурков)