Подсъзнанието – кукловодът на нашия живот

3 239

Пиер беше дребен прегърбен човек, който едва носеше големия протъркан куфар след себе си. Хората рядко го забелязваха, а още по-рядко говореха с него, това обаче сякаш магично се променяше, когато куфарът се разтвореше и от него изскочеха различни по вид марионетки.

Както предполагам сте се досетили вече, този дребен Пиер е кукловод, бащата на марионетките и на техните истории. Хората много обичаха да слушат за различните приключения на героите, живеещи в куфара му е се събираха на големи тълпи, щом те заговореха през неговите думи.

Така беше и днес, мнозина се бяха събрали и слушаха историята за Лили. Малка красива кукла с бяло порцеланово лице и жълта рокля, богато украсена с дантели. Лили беше герой, победител. Всичко й се отдаваше и всички я обичаха.

Тя водеше дълъг разговор с Марине, друга кукла, опитвайки се да я убеди, че животът не е така тъмен и тъжен, както го вижда. Марине винаги се проваляше, за тълпата провалите на марионетката бяха много забавни, през сълзи се смееха на образа, който Пиер бе създал.

Един ден малко момиче се доближи към кукловода малко след представлението, когато вече всички се бяха разотишли и го попита с мек детски глас:

– Но защо Марине е така нещастна, ти знаеш ли?

– Знам, да. – отвърна Пиер с лека усмивка. – но е тайна!

– Добре, кажи ми, аз няма да казвам на никого.

– Марине не обича себе си, тя ми сподели, че не е била научена как да обича, затова и никой не обича нея. Не вярва в себе си, защото важните за нея хора също не вярвали, затова никога няма да постигне успехите на Лили. От друга страна Лили на дълго и широко ми разказа колко е добра и умна, затова нейната роля винаги ще е на победител в този спектакъл, млада госпожице.

След този отговор момиченцето се обърна и замислено продължи по пътя си. Сега тя трябваше да си избере роля.

Пиер, както предполагам забелязахте, притежава не само марионетките, а и отговорите защо те се държат по един или друг начин.

Пиер в нашия живот е подсъзнанието, което ни управлява посредством това, което знае за нас или още по-точно казано – това, което сме му разказали.

Живеейки чрез убеждението, че сме силни или слаби, то ние сами се превръщаме в такива. Пиер винаги изслушва разказа за нас самите, от нас самите и посредством точно този разказ направлява целия ни живот.

Сигурно си задавате въпроса кога и как го създаваме онова, което даваме на Пиер като отговор на въпроса му – Кои сме ние? За съжаление доста рано. Ако сте били дете, което не е срещнало любовта, то Пиер ще разказва за вас историята на възрастен, който не умее да обича и който рядко получава любов.

Ако сте били дете, лишено от вниманието на родителите си, то е много вероятно да се превърнете във възрастен, ревностно борещ се за признание от хората, готов да загърби всичко, дори и самия себе си, за да чуе така желаното “Ти си важен и ценен!”, но уверявам ви Пиер не е подготвил подобен сценарий.

Ако са ви казвали, че няма да успеете, защото нищо не умеете, то в пиесата ролята, която ви е отредена е на вечно провалящия се.

Спокойно, има добра новина! Осъзнаете ли грешно зададената информация за себе си, то идете при Пиер, както го направи малкото момиче, за да му разкажете на ново кой сте. Това е тайна, която малко хора осъзнават, че могат да вземат гума и да изтрият всичко онова, което не искат да са, а на негово място да напишат нова история –  онази, която повече ще им приляга.

А за Пиер ли, той е просто един разказвач, стискащ в ръцете си рефлексно огледало, което отразява собствените ни убеждения. Лъчът идва от миналото ни, пречупва се през настоящето, за да се изгуби в бъдещето.

Вярно е, обречени сме да живеем в неговия куфар, но ние сами избираме коя роля да изиграем в представлението му.

Източник: http://www.highviewart.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close