По какъв начин обясняваме на самите себе си трудните моменти от живота

571

„Уволниха ме от работа. Не съм достатъчно добър/добра за тази фирма. Толкова години й посветих, а сега съм безработен/на.  Какво ще правя оттук нататък? Животът ми е катастрофа…Провалих се за пореден път, защото…“

Или

„Освободиха ме от работа. Фирмата преживява труден период, намаляват броя на служителите. Ако не го бяха направили, сигурно сам/а никога нямаше да си тръгна. Може би ми е трябвала промяна. Или малко почивка. Дали да не се замисля върху онова предложение, което бях получил/а преди месеци. Ще опитам, защото…“

Една и съща ситуация – две различни нагласи.

Нагласите всъщност са многобройни – съществуват разнообразни лични реакции, които могат да се съотнесат към едно и също събитие (уволнение, раздяла, загуба и др.).

Защото всички ние по строго индивидуален начин преживяваме, реагираме и си обясняваме определени ситуации в живота – както хубави, така и лоши.

За съжаление сме устроени така, че не разсъждаваме върху положителните събития с такова усърдие, с каквото върху отрицателните.

Именно интерпретацията ни на дадено негативно събитие често оставя трайни дефицити в живота ни и отнема  възможността да продължим напред.

Тази особеност на човешкото възприятие е свързана с т. нар. Обяснителен подход, (въведен от американския психолог Мартин Селигман) – или начинът, по който си обясняваме неприятните събития, които ни сполетяват.

Обяснителният подход е  свързан  с концепцията ни за живота и  ценностната система, които сме изградили и поддържаме. Той показва по какъв начин гледаме на причината за нещастието си, той е нашата мисловна нагласа, придобита през детството.

Нашият обяснителен подход определя това дали сме оптимисти или песимисти.

Селигман обособява 3 основни особености на Обяснителният подход, които влизат в ход при тълкуване на определено събитие (те  могат да се открият в двата примера в началото на текста):

Първата част е трайността. Тя е свързана с оптимистичното или песимистичното ни отношение относно времетраенето на събитието – Например: „Никога няма да свърши този ад“ или  „И това ще отмине“

Втората особеност е обхвата или мащаба на влияние на негативното събитие върху живота ни – то уврежда само засегнатата област /работа, семейство, здраве, интимни отношения/ или всички области от живота, където нагласата е, че „Целият ми свят рухва“.

Третата част е персонализацията.  Тя може да бъде вътрешна и външна и е свързана с това кого обвиняваме, поемаме или прехвърляме отговорността навън.

Разполагайки с тази информация може да се замислим при следващото предизвикателство, с което се срещнем.

Фактът, че констатираме своята реакция и нагласа е огромна крачка и ще ни даде предимство в ситуацията.

Защото не негативното събитие само по себе си оказва пагубно въздействие върху живота на човек, а начинът, по който той гледа на това събитие.

Промяната на нагласата е дълъг и много личен процес, който изисква мотивация, смелост и подходяща подкрепа. Само тогава е възможно изграждането на доверие в собствените ресурси за справяне,  чието активиране е необходимо именно в критични житейски ситуации.

Източник: https://psiholozi.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close