Мъжете, които показват, че обичат и уважават своите съпруги обикновено са наричани от другите мъже „чехлювци“. Много от тях се срамуват от тази натрапена им титла, но не би трябвало.

Не сте забравили за Лайл, за когото писахме наскоро, нали? Онова прекрасно малко момченце, което има само майка и сестричка, но е перфектен кавалер и първа отмяна на майка си. Ако се чудите как би изглеждало неговото бъдещето, то може да прочетете посланието на един млад съпруг.

Не знаем каква е историята му, нито каква майка го е отгледала, но знаем, че доста от познатите ни мъже (дори и приятелите му) биха го нарекли „чехлю”:

Той пише:

Един приятел ми дойде на гости, седяхме и си говорихме за живота.

Казах му: „Отивам набързо да доизмия съдовете съвсем малко останаха, затова бързо ще се върна“

Погледна ме сякаш съм му казал, че ще конструирам ракета или космически кораб.

Каза ми с възхищение, но и малко смаян:

„Добре е, че помагаш на жена си. Аз когато го правя, моята не го оценява. Една седмица чистих пода и не получих дори едно „благодаря”. “

Седнах да му обясня, че всъщност аз не ѝ помагам:

„Жена ми не се нуждае от помощ, тя се нуждае от пълноправен партньор.

Аз съм партньор у дома, защото всички домашни задачи са поделени. В никакъв случай не става дума за помощ.

Чистя, защото аз също живея тук.

Готвя, защото аз също ям.

Често мия съдовете след хранене, защото и аз съм ги използвал.

Не ѝ помагам за децата, а ги гледам, защото това са моите деца и ролята ми е да бъда техен баща.

Сгъвам и гладя дрехите ни, защото това е и моето пране.

Аз не помагам в домакинството на жена ми, аз съм част от него. “

Що се отнася до оценявката и уважението, аз го попитах дали някога му е минало наум да каже на съпругата си след всичкото това чистене, пране, гладене, готвене и смяна на спално бельо, нещо като: „Скъпа, благодаря ти. Ти си фантастична!“

Разбира се, отговора му беше отрицателен.

„Струва ти се абсурдно да кажеш нещо такова, ли? Изглежда ли ти странно? И когато ти само веднъж на 100 години си избърсал пода, си очаквал за това като минимум благодарност?

Защо? Помислил си си, че си страхотен?

Може би за теб всичко това е нейно задължение? Може би, защото си свикнал, че друг трябва да го прави и не е нужно дори да си мръднеш пръста?

Затова я цени, както би искал и теб да те ценят. По същия начин и със същия ентусиазъм.

Напълно нормално и редно е двамата да си подадете ръце и да се държите като истински партньори. А ти не се дръж като гост, който е дошъл само да яде, да спи и да си почива.