Писмо до всички жени, в чийто брак “нещо не е наред”

3 342

Преди години се разделих с първия си съпруг. Помня деня, в който си тръгна от общия ни дом. Излезе през прага на вратата, аз я затворих, облегнах се на нея от вътрешната страна, вдишах дълбоко домашния въздух и си казах: „Оттук нататък тук ще е място за любов.”. В следващите години го превърнах в такова. В първите дни се отдадох на децата и приятелите си.

Не съм имала перфектните отношения с бившия, разбира се. Случвало се е децата ми да стават свидетели на реплики на висок глас, но винаги съм им обяснявала, че понякога хората не можем да контролираме емоциите си и грешим.

Мили жени, да вземеш решение да се разведеш никога не е лесно. Нито, когато нещата у дома са непоносими поради домашно насилие, наличие на трети човек във връзката или неконтролируемото развитие на някакъв порок, нито когато на вид всичко е спокойно.

Единственият важен критерий, за да прецениш заслужава ли си да поддържаш този брак обаче, си остава един – щастлива ли си.

В името на откровения отговор на този въпрос, ще се опитам да разсея у теб няколко заблуди, които, сигурна съм, си допускала да те разколебават относно решението да се разведеш.

Сигурна съм, че не си мислела за развод, когато си му казала „да”. Представяла си си, че това е голямата любов, че сте един за друг, че нещата няма начин да не вървят добре, след като досега всичко е било толкова прекрасно. Имала си бяла рокля, гости, трепети, сватбен танц, фотосесия с всички онези така мило нагласени мизансцени, в които ходите по релси, седите на пейка по залез слънце, криете се зад дървета в гората, допрели сте главици една в друга…

После нормалният живот ви е въвлякъл във водовъртежа от планове, сметки, месечни доходи, кредити, деца, ваканции, уикенди, пране, роднини и ви е оставил неусетно да свикнете един друг така, както свиквате с подредбата на стаята, с вечерните делнични телевизионни ритуали, с гледката от прозореца на семейния ви апартамент.

И в един момент, някъде там, в следващите години, докато бракът уж си тече някак, когато уж „я карате добре”, ти, точно ти, се усещаш празна.

Дори не е нужно да си се оказала омъжена за класически комплексар с неосъществена мания за величие, който избива посредствеността си, като ти крещи или ти посяга.

Не е необходимо мъжът, когото си обичала толкова много, да се е оказал пияница, женкар, мързеливец или сексист. Причината за празнотата у теб може дори да е абсолютно невидима или несъществена за всичките ти приятели и роднини, на които се опитваш да обясниш, че „нещо не е наред”.

Всичко това няма никакво значение, ако там, вътре в душата ти, на онова скрито място, където складираш страховете и мечтите си, започваш плахо да разбираш, че не си щастлива. И че причината за твоето нещастие е в изпразнената от съдържание ваша семейна двойка. Не се навивайте, че сте някакво изключение на природата. Има много жени като вас.

С наглед съвършени семейства, в които животът тече необезпокоявано гладко. С мъже „за пример”, които работят като змейове. С подредени домове, където всичко е удобно. С планирани скъпи почивки, с пълни кредитни карти и ежегодна смяна на колата и мобилния телефон.

Има и обратната страна на този толкова мечтан от други семеен живот – с постоянното съпружеско отсъствие от къщи, с кухите къщи, превърнали се в златни клетки, с безсмислената шопинг терапия, стремяща се да запълни падащата като есенна мъгла студенина у дома.

Къщи, в които предишните красиви, умни, борбени и обичащи живота момичета са се преврънали в уморени жени с тъжни очи, чието ежедневие страхливо се простира между сутрешното кафе, припряната кариера, децата преди лягане, мълчаливите семейни вечери и надеждата, че „всичко е както преди”.

Наистина ли разводът е решението?

Остави си време, за да разбереш дали наистина искаш да приключиш с този брак. Може би още не си опитала всичко – откровен и спокоен разговор, идеи за промяна у дома, някаква съвместна активност или проект, който да ви събере отново заедно.

Не се обвинявай в нерешителност, ако се страхуваш да признаеш, че с брака ти е свършено! Нужно ти е време, за да приемеш такова развитие на една любов и да признаеш, че тя вече не живее у вас. Нужна ти е и емоционална стабилност, за да можеш да го понесеш.

Прокрадват ли се и най-малки съмнения относно такова решение, по-добре още не го предприемай – сърцето може и да се лъже понякога, но то ще усети най-добре точния момент.

Какво ще кажат хората?

Хората винаги ще казват най-различни неща! Има такива, които живеят само с историите от животите на другите, тъй като техните собствени са празни. Не им давай от енергията си – каквото и да кажат, си е тяхна работа.

Знам колко е неприятен моментът, когато обявяваш на родата, че се разделяте. Ще има и сълзи, и молби, и обвинения. Може би приятелите ти ще те разберат по-добре, но и на тях ще им е криво от евентуалната нова конфигурация, в която някак трябва да менажират приятелството си и с двама ви.

Каквото и както и да се случва обаче, помни, че този живот си е твой и дали ще си щастлива зависи само от теб. И че никой, абсолютно никой няма да се трогне от жертвата ти да понасяш нещастното си партньорство с години в името на каквото и да е. Важната си ти и твоето щастие не е пожелание – то е задължение!

Как ще се справя сама

Да, у нас това е проблем. Не само, защото жените принципно все още получават по-ниски заплати от мъжете, но и защото ангажиментите по самотното отглеждане на деца са много. Да си разведена жена с деца у нас е и сериозен финансов проблем, защото няма съдебна сила, която да накара един баща да изплаща и без това мизерната издръжка за децата си, ако той самият е решил да не го прави. Бъди готова за кървави есемеси относно свободния ти живот, обвинения в лошо майчинство и какво ли още не.

Подготви се за такава атака и се опитай да я складираш в чекмеджето „страшни глупости”. В момента, когато се развеждаш, ти е нужно най-вече да се харесваш и обичаш и подобни войнствени включвания от отсрещната страна са само проява на озлобена слабост. А ти – ти ще се справиш, разбира се! Ще се справиш, защото ще си спокойна. И ще знаеш, че живееш сега, в настоящето, със себе си такава, каквато се харесваш.

Как ще го приемат децата?

Ще го приемат така, както им го представиш. Не съм добър психолог, но от собствен опит знам, че децата не бива да бъдат лъгани. Може нещо да им се спести, защото са твърде малки, за да го разберат, но винаги има начин истината да им бъде предадена достъпно. Достатъчно е открито да им кажеш, че просто не се чувстваш щастлива с баща им. Ако съпругът ти е така добър да участва в такъв разговор, това е мъдра и много полезна подкрепа. За децата е най-важно да разберат основния човешки стремеж – този към щастие. Защото утре и те ще трябва да го следват. Затова и от вас двамата зависи да им го предадете като необходимост – нали като родители точно това искате – децата ви да са щастливи! Спомни си, че и твоите родители са искали това за теб. И си дай сметка, че няма как един нещастен човек да отгледа щастливи хора.

И после какво?

После, след развода, имаш сериозна задача. Да организираш живота си наново. Да го построиш такъв, какъвто го искаш. Да го направиш удобен най-вече за себе си, за да ти е по мярка. След това ще дойдат и всички други неща, които толкова са ти липсвали в онзи брак – и чувството за пълнота, и щастието, и мечтите, и романтиката… И следващата любов, която да ти върне истинския вкус към всичко това! Важно е просто да си смела.

Източник: http://www.webcafe.bg/

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close