Писмо до мъжа, когото обожавах

Добро утро, любов моя!

Буден ли си или все още сънуваш?

Защото аз вече се събудих. От онзи прекрасен сън, в който бях безкрайно щастлива. Сън за мъж и жена, които толкова истински и безрезервно се обичат, въпреки всички и всичко. Въпреки трудностите и различията, въпреки препятствията и кривванията от правия път. Ала всеки сън, колкото и хубав да е, си има своя край, нали? И аз вече се събудих.

Любов моя, прости ми!

Обичах те прекалено много, нали? Загубих се някъде там по пътя, по който бяхме тръгнали… към щастието. Исках прекалено много, давах прекалено много, вярвах прекалено много…

Исках само да усетя любовта с всички нейни радости и болки, прекрасни мигове и изпитания, с усмивките и сълзите, които носи. Исках да усетя всичко с цялата си душа. До болка!

Любов моя, научих толкова много неща.

Научих се, че колкото и перфектен да ти се струва човекът до теб, той също си има своите недостатъци. Те, обаче, могат да са и симпатични, но само ако ги приемеш.

Научих също, че избереш ли да живееш с човек, няма как да не промениш нещо в себе си. Научих, че компромисите са най-трудното нещо в една връзка, но разбереш ли, че понякога трябва да отстъпваш, за да може да видиш усмивката на другия, то си научил всичко за една връзка.

Научих, че по пътя към щастието много ще се греши. Ще нараняваш, ще те нараняват, но няма нищо по-хубаво и истинско от прошката. Да простиш на другия, да простиш на себе си.

Любов моя, чуй ме!

Само един съвет искам да ти дам. Ти си добър човек, ти си истински – обичаш, грешиш, извиняваш се, прощаваш, смееш се, плачеш, обичаш света.

Ала помни от мен – достойнство и его са две различни неща.

Винаги бъди мъж на място, винаги имай достойнство, но не забравяй – това, което егото може да ти причини, на теб, на другите, на любимия човек, никой и нищо не може да го причини.

Егото е най-големият враг на хората, на любовта, на щастието.

Ти може да се промениш, да станеш по-добър, да бъдеш по-разбран, по-спокоен, по-смирен, само ако позволиш на сърцето ти да те води. На сърцето, не на егото.

Любов моя, обичам те, но мразя егото ти! Ти ме правиш най-щастлива, ала то ми причинява най-голямата болка.

Не случайно думата „его“ е само в единствено число и буквално се превежда „Аз“.

Любов моя, пожелавам ти един ден да разбереш, че в живота може да се раждаш сам и сам да умираш, но няма нищо по-хубаво да го споделиш с някого. Няма нищо по-хубаво от това да има „Ние“!

Любов моя, прости ми за грешките, защото аз знам, че много греших. Ала човек съм, не съм идеална. Прости ми, че исках да споделя с теб и радост, и болка, ала не разбрах, че точно тогава ти си искал да останеш сам. Понякога е хубаво човек да е сам, да. Ала само понякога…

Любов моя, обичам те. Дори недостатъците ти обичам. Усмивката ти обичам. Смеха ти, очите ти, душата ти, ината ти, дори.

Ала никога не се научих да обичам това твое его, това твое „Аз“, заради което „Ние“ си остана само хубав сън.

Жената, която те обожаваше

P.S.: Когато се влюбите в един човек, смачкайте проклетото его. Не позволявайте да загубите щастието си, заради „Аз“.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close