Писмо до мама от бебето, което е на небето

1 100

Мила мамо,

Знам, че ти липсвам и че ти се иска да можеше да ме гледаш как раста. Но вместо това седиш на люлеещия се стол, сълзи се стичат по лицето ти, а ръцете ти прегръщат одеялцето, което трябваше да бъде мое.

Виждам те да плачеш, мамо, искайки да ме подържиш. Желаейки да погледнеш в очите ми. Копнеейки да ме чуеш да плача или да те нарека „мама“.

Искам да знаеш, че Исус ме люлее всяка нощ в ръцете си, докато заспя и докато го прави, Той ми разказва за теб. Знам, че лалетата са любимите ти цветя и че всяка пролет ти обсипваш дома си с такива, защото ти напомнят за мен. Знам, че носиш рождения ми камък на пръста си, защото аз не съм до теб да държа ръката ти. Знам, че ти разбра, че съществувам в един топъл октомврийски ден и това направи любимия ти годишен сезон още по-сладък и прекрасен. Знам, че си мислиш за мен всеки ден. А аз знам, че няма как да те обичам повече, отколкото те обичам в момента.

Чудиш се как щях да изглеждам, ако бях долу при теб. Е, мога да ти кажа, че имам твоите очи и нослето на тате. Косата ми е гъста, а пухкавите ми пръстчета отиват на пухкавите ми бузки.

Искам да ти кажа как звучи плача ми, но откакто съм тук, не съм плакало, мамо. Защото това място е Рая. И макар и да не можеш да ме чуеш, аз все пак те наричам „мама“.

Имам много приятелчета, които липсват на майките си. Иска ми се да се запознаеш с техните майки. Обзалагам се, че ще ги харесаш толкова, колкото аз харесвам приятелчетата си. Можете да си поговорите за нас – вашите бебета на небето – и да плачете заедно. Може би няма да се чувстваш толкова самотна. Когато ти липсвам, спомни си ритъмът на сърцето ми, мамо. То биеше заради теб. И когато си тъжна, че не можеш повече да го чуеш, искам да си го представиш как бие в ритъма на ангелската песен. Защото това прави то в момента. Бие редом с песните на ангелите и е наистина красиво, мамо.

Никога не съм усещало ръчичките ти около себе си, мамо, но винаги съм усещало болката ти.

Усещах я, докато растях в свещеното пространство на твоята утроба. И я усещах, когато сърцето ти се разби след като лекарите ти казаха, че няма да съм там още дълго.

Усещам я и сега. Когато казваш името ми. Когато погледът ти се взре в небето, а очите ти търсят знак, че съм тук. Че съм в безопасност. Че ме обичат.

Усещам я и когато ми изпращаш балони всяка година на рождения ми ден. Искам да знаеш, че запазих всеки един от тях, защото тук те не се пукат. Те са изпълнени с любовта ти, а както знаем, тя никога няма да свърши.

Виждам те да плачеш за мен, мамо. И разбирам защо. Липсвам ти, защото ме обичаш толкова много. Но искам и да се усмихваш за мен, мамо, защото аз съм наистина, наистина щастливо тук. Искам да знаеш, че животът ми е съвършен тук, мамо.

Един ден и твоят ще бъде. Защото един ден ти ще бъдеш тук при мен, мамо. Ще се срещнеш с Исус, ще разбереш колко хубав е животът ми. И ще видя усмивката на лицето ти, когато най-накрая ме чуеш да те наричам „мамо“.

С обич,
Твоето бебе, което е на небето

Източник: https://dama.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close