fbpx

Петър Дънов: За всеки човек е определено кой да го обича…

4 252

Избрани мисли на Учителя за любовта.

Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Основните теми на неговите лекции са мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото, както и духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др.

На 11 юли 1864 година в с. Хатърджа, днес с. Николаевка, Варненско, се ражда третото дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, което те кръщават Петър Константинов Дънов. Началното си образование Петър получава последователно в с. Хатърджа, гр. Нови Пазар, където баща му е на свещеническа служба, а след това и във Варна. Наред със заниманията си в училище той започва да учи и цигулка. Вибрацията на тоновете го свързва с магичния свят на музиката и през целия си живот изследва нейните възможности, като композира над 160 оригинални творби, които оказват дълбоко мистично въздействие върху слушателя.

През 1883 година Петър Дънов продължава образованието си в новооткрития в Свищов богословски отдел към Американското методистко училище, което завършва през 1887-ма. г. Там има възможност да се запознае с трудовете на мислители и философи от древността като Аристотел, Платон, Питагор, Парацелзиус.

Петър Дънов: За всеки човек е определено кой да го обича...

За да събере средства да продължи образованието си, работи една година като учител в русенското село Хотанца. През лятото на 1888-ма заминава за Америка, където се записва като студент в семинарията Дрю, Медисън, щата Ню Джърси, а по-късно и в Теологическия факултет на Бостънския университет. През свободното си време посещава лекции на професори от други факултети, където изучава новостите в областта на науката. Задълбочава се в изследването на характера и способностите на човека на основата на външните белези на тялото и лицето.

На 7 юни 1893 година получава диплом за завършено редовно обучение в Бостънския университет и веднага се записва в тамошния Медицинския факултет. Интересува се от откритията на учени, проникнали в тайните на видимия свят и на човешката психика. Откритията в тези области формират у него нов, оригинален поглед върху явленията в обкръжаващия свят, в който наука и религия се обединяват в едно.

През 1895 година се завръща в България, въпреки че по това време Америка е много по-благоприятно поле за изява. През 1896-а издава първата си книга “Наука и възпитание”, в която излага основните философски идеи, развити по-късно в учението му: “Науката е резултат от мисленето и наблюдението на ума върху явленията в природата, а възпитанието е резултат от знанието и прилагането на природните закони в духовния живот”.

Петър Дънов проявява изключителна отдаденост и постоянство в следването на мисията си на духовен просветител, готов е да помогне по всякакъв начин, за да изведе хората от заблудите, наслоени от миналото. Примерът, даден от Христос, е светлината, която го ръководи в живота.

Една необикновена случка, станала на 7 март 1897 година в с. Тетово, Русенско, дава израз на истинската му мисия, която предстои да се разгърне през следващите 47 години. В малка страноприемница, където е отседнал с баща си, Петър Дънов е озарен неочаквано от мека бяла светлина. В този момент свещеник Константин Дъновски вижда фигурата на Христос, застанала до сина му, и чува глас в себе си: “Ще го направя канара моя непоколебима, върху която ще иззидам царството си”. Човешките представи за духовните светове са доста ограничени, за да могат да опишат величието на този акт, известен под името Посвещение. От този момент нататък Учителя Беинса Дуно духом е в непрекъсната връзка с Божествената реалност, а телом живее в условията на материалния свят.

Чрез Учението на Беинса Дуно всеки човек може да възстанови връзката си с Първата Причина. Помощни средства за това са молитвите и формулите, които той дава за духовна работа и израстване на учениците си. Формулите са кратки и изпълнени с дълбоко духовно съдържание фрази, които се произнасят с концентрация. Чрез тях човек се свързва с положителните сили в Природата. Със силата, вложена във формулите, човек може да преодолее изпитанията, които животът му предлага. Формула: “Без страх и тъмнина, напред в Любовта безгранична.”

В началото на XX век предприема няколко обиколки из България. Изнася беседи и сказки, запознава се с жадни за знания души, освобождава съзнанието на българите от заблужденията, стреми се да ги пробуди за духовен живот.

Петър Дънов: Ако мисълта за даден човек никога не изчезва от съзнанието ви, знайте, че... | Диана

Един от методите, които Учителя създава за хармонизиране и трансформиране на енергиите в човешкият организъм, е танцът Паневритмия – всеобщ космичен ритъм. В него по уникален начин са съчетани словото, музиката и движенията на упражненията. Изпълнителите на танца се движат по двойки в кръг, в центъра на който музиканти изпълняват мелодиите към всяко упражнение. Паневритмия се играе в периода 22 март – 22 септември, сред природата, в ранна утрин, когато чистият въздух и светлината влизат свободно в човешкия организъм и го обновяват. Като метод за връзка с енергиите на Природата Паневритмията е особено полезна, когато се играе по високите места на планините. Нейното изпълнение по време на летните лагери на Рила, които се организират от 1929 година досега, зарежда с положителна енергия всички участващи и носи благословение за цялата страна.

Петър Дънов умира на 27 декември 1944 година. Тялото му е погребано в ж.к. „Изгрев“ в София.

Представяме ви избрани мисли на Учителя за любовта между хората:

„Този, когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него.“

„Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания. Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен, ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?“

„Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една, по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите, преливане на душите.“

„Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи, който те люби, не говори, но ти чувстваш, че в тази душа има любов. Проговори ли за любовта си, тя се изгубва.“

„Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.“

„Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.“

„Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна.“

„Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа, че те обича, кажи му: “Ти вършиш волята Божия”. Не питай другите: “Ти обичаш ли ме?” Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме, това е наша работа.“

Петър Дънов: За Жената и Мъжа | Диана

„Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго, освен него.“

„Любовта носи изобилието.“

„При любовта между двама души единият е активен, а другият – пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето защо, който люби, след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби. Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.“

„Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.“

„Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е, обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого, и той ви обича. Няма защо да го питате. Щом питаш, ти не вярваш вече.“

„Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: “Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш”.“

„Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.“

„Когато имаме любовта, целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим и затова работите ни не вървят.“

„Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи, когото обича.“

„За всеки човек е определено кой да го обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.“

„Искате ли да знаете дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете, че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му, и двамата се обичате.“

„Не може да мислиш за някого, ако той не мисли за теб.“

„Няма по-голямо нещастие от това да видиш любовта и да я нямаш.“

Борис Белев, AFISH.BG

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close