Пет психически разстройства които са започнали като еволюционни предимства

Динамиката на живота е превърнала някои полезни качества в проблем.

Всички знаем, че човешкият мозък е най-сложният орган и една част от процесите, които протичат в него, все още са загадка за учените. Психолозите например тепърва започват да си обясняват защо мозъците ни понякога спират да „работят“ както се очаква от тях и започват здравословни проблеми. Интересно е, че  в много от случаите онова, което сега наричаме “психично разстройство”, някога е било страхотно предимство, съобщават от Cracked, цитирани от списание 8.

1. Биполярното разстройство помагало да преживеем зимата

Около 2,6 процента от възрастните американци страдат от биполярно разстройство. То включва две противоположни фази: маниакална и депресивна, които могат да продължат не само месеци, но и с години. Процентът изобщо не е малък и това кара учените да се замислят: ако това е толкова често срещан “бъг” в нашия сложен компютър – мозъка, защо в 100 000-годишното му развитие еволюцията не го е отстранила досега? Защо естественият подбор, който пощадява само най-приспособимите и силните индивиди, ни е оставил мозъци, които по някое време просто престават да функционират правилно?

Сякаш някои хора просто имат мозъци, настроени да изпадат в хибернация. Както например мечките през зимата.

И може би точно това е отговорът.

Съществува теория, според която мозъците на северните ни предци са намерили начин да сменят настроенията от маниакално към депресивно в съответствие с топлите, светли сезони и студената тъмнина на зимата. Причината била абсолютно същата като при животните: Маниакалните епизоди ги превръщали в суперловци и събирачи, които щастливо убивали и складирали зимнина, докато Слънцето греело високо и не потъвало отвъд зимния хоризонт. Тогава било време за повече покой и тихи занимания.

Тъй като биполярното разстройство е по-разпространено сред жените в репродуктивна възраст, някои учени смятат, че част от причините са свързани с опазването и продължението на рода: през топлите месеци на лятото, най-подходящи за зачеване, праисторическата жена “превключвала” на маниакална фаза, а депресията през мрачния зимен период е намалявала енергията й, за да фокусира вниманието приоритетно върху идването на бебето.

2. Обсесивно-компулсивното разстройство е било психологическа имунна система

Това разстройство превръща света в място, където нещата за болния са постоянно мръсни и хаотични, понякога до степен, в която индивидът е заседнал задълго във вечно наместване на най-дребни детайли. Може би видът на някой, който с часове се опитва да подреди рафта с книги по азбучен ред, или мие ръцете си точно 25 пъти, преди да излезе от вкъщи, би ни накарал да се засмеем. Преди няколко хиляди години обаче това, което днес е определено като налудничаво вманиачване в безсмислени ритуали за чистота и организираност, е спасявало живота на предците ни. Светът тогава е бил доста различен от този днес. Една обикновена събота вечер за нас може би се състои в хапване на пуканки и 12-часов филмов маратон, но еволюцията ни е дарила с мозък, проектиран да се справя с далеч по-опасен живот. Някога оцеляването наистина е зависело от прецизното поддържане на привидно малки детайли.

Смята се, че обсесивно-компулсивното разстройство е възникнало като предупредителна система, благодарение на която целият ни вид е оцелял. Тя е карала предците ни постоянно да са нащрек за всекидневни неща и да си задават въпроси като: “Това нещо все още ли е годно за ядене?”, “Какъв е този приближаващ се шум зад дърветата?”,  “Дали тази гигантска птица не е отнесла съседа?”

Когато човечеството изоставя лова и се залавя със земеделие и събирачество, на практика спира да използва толкова много неволевите механизми, които е развило, за да избягва различни острозъби представители на животинското царство. Хората с обсесивно-компулсивно поведение обаче не изчезнали, защото на мястото на старите опасности дошли нови. Тревожните индивиди например по-лесно се отвращавали от съмнителни храни и течности и по този начин стояли настрана от опасни бактерии и паразити. Постепенно научили и другите да се пазят от тях.

Може би и тогава общността е гледала на това странно поведение с предубеждение, но в крайна сметка то е послужило, за да научи всички на основни умения за оцеляване. Все пак, колкото и досаден да е бил човекът, който постоянно се тревожи, че в района може би има мечка, след 6-ия изчезнал човек, хората все пак започват да му обръщат внимание.

3. Синдромът на дефицит на вниманието е причината да измисляме нови неща… от скука

Този синдром се смята за много разпространен в модерната епоха. Самото му споменаване предизвиква в съзнанието на хората образи на деца в училищна възраст с изпъкнали очи и резки маниери, които въртят глави в различни посоки като неспокойни бухали.

Въпреки това синдромът на дефицит на вниманието възниква много преди модерната епоха. Това е генетично заболяване, което значи, че предците на страдащите някак си са успели да оцелеят исторически в карнавала на смърт и болести въпреки своята липса на внимание. Как и защо?

Големият недостатък на това разстройство – неспособността да стоиш кротко (и да слушаш досадната лекция на учителя) не винаги е била недостатък, а средство за оцеляване.

Съвременният човек е специализирано същество – някои са ВиК специалисти, други – талантливи китаристи, трети умеят да пишат дяволски добри шеги и т.н.
Няколко хиляди години по-рано хората са се нуждаели от много умения, за да оцеляват. Никой не е можел просто да бъде “човекът, който знае как се разпъва палатка” или “жената, която може да направи изкусна брадва”. Всеки е трябвало да знае по малко от много области, за да просъществува. В този свят е трябвало да си добър във всичко и мозъкът ти да умее да скача от задача в задача.

Също така всички са ловували, за да оцелеят, и не са се интересували от рутината. Това ги е тласкало към откривателство на нови места и в крайна сметка ги е завело на най-зелените и тучни пасища. Тогава, както и сега, големият напредък се е случил, защото способните хора са се отегчили от статуквото.

Тази теория се подкрепя от факта, че гените на страдащите от синдрома на дефицит на вниманието са често срещани сред някои особено смели и приключенски настроени индивиди.

За съжаление съвременният ни живот не изисква много откривателска дейност и 11% от децата диагностицирани с този “свръхталант за оцеляване” са оставени да се взират с копнеж през прозореца, докато очакват лекарствата си.

4. Дислексията е симптом за древна мозъчна свръхсила

Дислексията е едно от онези странни разстройства, каращи те да се замислиш кой изобщо е проектирал човешкия мозък. Характеризира се с неспособността за четене. Въпреки нормалната интелигентност на индивида мозъкът просто размества буквитекакто си иска.

За хората с този синдром онова, което се приема като нормално и лесно (четене на менюта, сърфиране из интернет), се превръща в трудоемка задача. За щастие повечето страдащи могат да преодолеят състоянието си, т.е. да обърнат гръб на еволюционното си съвършенство.

Ако погледнете статистиката, изскача странна информация: повече от 30% от предприемачите споделят, че страдат от дислексия; същото важи и за десетки влиятелни личности, като се почне от Айнщайн и се стигне до Спилбърг – всички те са се сблъсквали с този проблем. Оказва се, че хората с дислексия са много креативни, артистични и интелигентни и могат да се справят с по няколко задачи наведнъж.

Д-р Дънкан Милн, голямо име в невропсихологията, казва, че това не е съвпадение. Преди 100-200 хил. години не е имало четене и писане, човечеството е било твърде заето да преборва мечки и да отгатва кои гъби са ядливи и кои отровни. Нашият живот се е състоял в намирането на умни решения за жизненоважни проблеми и осъществяване на ефикасна комуникация – същите занимания, в които хората с дислексия са специалисти.

Когато мозъкът, особено талантлив в осигуряването на начини за възможно по-дълго оцеляване, се сблъска с четенето и писането – две доста различни от досегашните дейности, ги отхвърля като неестествени. Мозъкът са дислексия не е глупав или „развален“, той просто се чуди защо са му нужни тези завъртулки, когато може да бори тигри. Според тази теория дислексията изобщо не е психическо разстройство.

5. Аутизмът е направил ловците-събирачи несломими машини за оцеляване

Едно на 88 деца в САЩ е с диагноза аутизъм. В България също процентът на страдащите расте. Учените нямат ясна представа какво точно причинява аутизма, нито как се е промъкнал през пропусквателния пункт на естествения подбор чак до наши дни.

Болните от аутизъм хора често имат трудност да общуват с останалите, което от друга страна може да бъде неочаквано предимство за ловеца-събирач. Повечето от нашите предци са били заети да ловуват в групи, т. нар. аутисти са предпочитали усамотението. Тези хора са били в състояние ефективно да работят самостоятелно. Времето и усилията, които е трябвало да хвърлят в социализиране с другите и рисуването на безсмислени човечета по пещерните стени, са били канализирани вместо това в следотърсачество, разузнаване на терена и други „Рамбо“ занимания.

Засегнатите хора са известни и с това, че се занимават с повтарящи се действия като складирането на храна и провизии – отново полезен талант за свят, където животът е зависел точно от тези дейности. След като са били силни, умели и добре нахранени, липсата им на социални умения не е била особена пречка щом дойде момент за продължение на рода. Но ето че светът се е изменил за тях в едно много по-недружелюбно място – гъсто населени градове, където всекидневните задачи са свързани с разговори и всяка работа насърчава създаването на повече връзки с хората.

Кой знае, може би светът ни ще бъде много по-подходящ за живеене за хората аутисти след няколкостотин години… а може би и по-скоро.

Списание “Осем”

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close