Първата целувка с него

Любов Христова, „Още едно разбито сърце“

Разделиха се по негово желание. Тя седеше на пейка в парка и го гледаше как се отдалечава и напуска живота ѝ завинаги. Сърцето ѝ заби учестено, очите ѝ се напълниха със сълзи, нямаше сили да стане от пейката.  Не беше  усетила, че се е смрачило , защото макар и физически да беше там,  цялото ѝ съществуване беше устремено към една единствена цел – да се върне назад във времето.

Спомняше си онзи летен ден, в който се запознаха. Тя седеше на любимите си стълби, които се спускаха над булевард „ Дондуков” и четеше „ Престъплениe и наказаниe” на Достоевски. Изведнъж той се появи, седна до нея и започна да коментира главния герой Расколников. Хареса го веднага и имаше чувството, че го познава от предишен живот. От този момент нататък, те станаха неразделни. Пътуваха, разхождаха се, говореха си с часове и тя се влюби за първи път.  Сякаш любимата ѝ мисъл на Уолт Уитман „ Бяхме заедно, а останалия свят го забравих”, която си беше повтаряла  като мантра стотици пъти преди да заспи, се сбъдна. Тя бе убедена, че той е сродната ѝ душа и ще са заедно цял живот. Двамата бяха студенти – тя учеше медицина, а той финанси. Отдадени един на друг, опиянени от любов, всеки от тях си поставяше високи цели и ги постигаше. Винаги намираха време един за друг и най-хубавото беше, че  и двамата пазеха детето в себе си и умееха да се радват на малките неща като красива гледка, горещ шоколад или интересна книга. Никога нямаше да забрави третата им среща, защото  тогава я заведе на любимото си място в София. Това беше китната трамвайна спирка „ Вишнева” в Лозенец. Дали защото бяха на любимото му място  и се чувстваше по-самоуверен  или заради къщата с дървени капаци, сгушена в гората, там той я целуна за първи път.

Тъкмо си спомняше четвъртата им среща, когато излезна леден и пронизващ вятър, типичен за края на месец ноември, който я накара да се върне обратно в реалността. Едва стана от пейката, чувстваше се зле, не можеше да си поеме дъх. Вървеше по улица „ Иван Шишман” и тогава сие сети, че там беше неговият апартамент, а  днес се бяха разделили. Погледна часовника, беше десет часа вечерта, а  тя трябваше да се прибере при родителите си, вместо при него. Стомахът ѝ се сви, имаше чувството, че ще умре на улицата, но събра последни сили и  се запъти към  метрото. Стигна вкъщи, където родителите ѝ вечеряха шопска салата, пиеха ракия и както всяка вечер критикуваха българските политици. Тя ги поздрави и  веднага отиде в стаята си. Тази вечер  щеше  да бъде една от най-трудните в живота ѝ , защото бе свикнала да си ляга сгушена в него, той да я гали по косата, да си разказват как е минал денят им и чак след това да заспиват. Сега за първи път от две години бе сама в леглото си, чувстваше се съкрушена, сви се в ембрионална поза и заплака.

Цяла седмица не стана от леглото, носталгията по отминалите времена я съсипваше, слабееше и плачеше. Майка ѝ се притесни за нея и звънна на единствения човек, който можеше да я ободри – дядо ѝ. Той , както винаги, дойде с ореховки, направи горещ шоколад и тихо влезе в стаята ѝ и седна на леглото. За разлика от родителите ѝ, той не задаваше излишни въпроси. Само я погали по косата, усмихна ѝ се и ѝ подаде чашата с шоколада и една ореховка. Пред него тя  изля душа си, а той я слушаше внимателно. Разказа ѝ за първия път, в който едно момиче е разбило и неговото сърце и сподели с нея, че това, което му е помогнало да се излекува, бил един съвет от най-добрия му приятел. Рецептата се състои в следното: ” пътувай, спортувай, предизвиквай себе си и сбъдвай мечтите си”. Според неговия приятел, човек трябвало винаги да живее на мига, особено когато става въпрос за любовта: и  ако някой, с който си бил  щастлив, дойде при теб и поиска свобадата си, ти си длъжен да му я дадеш. Колкото и да те боли не трябва да се отдаваш на тъгата, обвиненията и мрачните мисли. Вместо това трябва  да си спомниш всички хубави моменти, да се усмихнеш и да продължиш нататък.

Тази история я трогна и накара да стане от леглото. Върза косата си на опашка и отиде на лекции, започна да излиза с приятели и да тича всеки ден. В началото правеше всичко като робот и не забелязваше какво се случва около нея. Докато един ден след сутрешното тичане не се почувства свободна и разбра, че иска да стане хирург и да скочи с бънджи.

С тази история, дядо ѝ успя да  я върне към живота и да я накара да осъзнае, че не можеш да накараш някого да те обича насила. Вместо това трябва да се пуснеш по течението да се наслаждаваш на мига. А ако  междувременно някой ти разбие сърцето, трябва да си дадеш време да се излекуваш, като правиш най-различни неща.

Казват, че първата любов е най-силната, от нея боли най-много и я помниш винаги. Така беше и с нея: до края на живота си, дори и след като се ожени,  всяка неделя тя си слагаше любимата рокля, обуваше високи токчета, гримираше се и отиваше на спирка„ Вишнева”. Заставаше пред малката къща с дървените капаци, затваряше очи и се връщаше назад във времето, където отново преживяваше първата си целувка с него…

Любов Христова                                                                                                                   

ARTday.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close