Новини, интересна, полезна и забавна информация. Здравословен живот, психология и психотерапия

Отсъстващият баща и дъщерята

Четейки тази статия, вероятно много родители ще решат, че щом документално семейството им е пълно, то тя не се отнася до тях. Едва ли не, за отсъстващ баща може да се говори единствено при неговата смърт или развод. Тъкмо заради това искам да изясня какво имам предвид под понятието отсъстващ баща.

От векове наред е заложено схващането, че докато главната задача на мъжа е да подсигури материално семейството, то за жената е да гледа децата и да се грижи за домакинството. Въпреки че в днешно време то е отслабило своето влияние, все още оказва роля над семействата. Това схващане като че ли освобождава мъжа от отговорност за уюта и благото на дома, извеждайки на преден план идеята, че щом носи достатъчно пари вкъщи, значи е изпълнил задачата си. Ето защо, често се получава така, че мъжете присъстват физически в семейството, но психически отсъстват. Но, дали това е достатъчно за децата? Предполагам всеки, връщайки се назад в собственото си развитие или наблюдения, лесно може да даде отговор на този въпрос. Затова аз приемам за отсъстващи бащи и описаните по-горе мъже.

Последствията може да се проследят веднага след раждането на детето, най-малкото поради това, че ако двойката живее сама, то на жената се падат много и еднообразни ангажименти, които я изморяват както физически, така и психически. В резултат става нервна и напрегната, което веднага рефлектира над грижата за детето. Действията й по хранене, повиване и др. стават резки, груби, носещи неудоволствие; няма търпението и нежността, с която е нужно да се отнася към бебето, за да може то да изгради положителни обектни връзки със самата нея и обектите около себе си. Дразнят я много повече неща, което рефлектира в забрани, забележки и скандали.
Специално за момичето таткото има особена роля, тъй като лежи в основата на мъжкия модел – неговото поведение и отношение както към детето, така и към цялото семейство, като цяло. Това го прави изключително интересен, което се допълва и от факта, че през по-голямата част от деня му обикновено отсъства. Когато той почти не полага грижи за него, или дори да ги има, те му носят дискомфорт, то детето усеща това отношение, което отново води до изпитване на силно неудоволствие.

Ще наблегна на случващото се с момичето в периода от три до шестгодишна възраст, когато се намира в така наречена-та Едипова фаза на психосексуално развитие. То преминава през Едиповия комплекс, който се характеризира със стремеж да притежава бащата и да се отстрани майката, тъй като тя се явява основна конкуренция за неговата любов и внимание. Проявите му са най-различни, но в ежедневието може да се срещат като желание таткото да го забележи, одобри (например, за целта често се слагат дрехите и обувките на майката), недопускане на майката до таткото, особено в моментите на близост (за пример ще дам петгодишно момиче, което не дава на майката и таткото да спят един до друг, да се целуват) и др. Тъкмо това признание и внимание е нещото, което ще оформи начина му на възприемане като красива, умна, харесвана жена; образът на таткото е първия и основен модел на мъж, който то изгражда и тъкмо той е “скицата”, по която в бъдеще то ще потърси своя партньор в живота. Важно е да се каже, че този период се характеризира със силна емоционалност. Изходът от него е от огромно значение за развитието на детето, тъй като предопределя по-нататъшния му емоционален живот. Това е така, тъй като тук имаме сблъсък на природата, на пола с морала; задава се въпросът “Кой съм аз”? Едиповият комплекс е характерен за всички деца в тази възраст, независимо от народността и изповядваната религия.
Какво се случва, когато бащата отсъства от живота на детето?

Ще обясня, използвайки пример с клиентка на 25 години. Онова, което направи впечатление в разказите й за детството, е, че много обича приказки за принцеси, които са спасявани от своя принц. Пример за това са Снежанка, Пепеляшка, Спящата красавица. В хода на психоаналитичната работа се оказва, че спомените за нейния баща се характеризират с една и съща сцена: как той стои пред телевизора, а тя си играе около него сама. Няма общи игри, мероприятия. По време на Едиповата фаза нещата не протичат по-различно, като отношението му е характеризирано като неглижиращо, а в малкото моменти, когато директно е търсела вниманието му чрез танц или гримиране – подигравателно. Какво се случва тук? Детето приема, че не е достатъчно красиво, умно, добро за да заслужи неговото внимание. Ако вземем примера с танца: че не е пластично, не играе добре, че да се танцува е срамно и грозно, което води до това, че до късна възраст тя се въздържа от танци в дискотеки и др.
Нека се върнем към приказките: предпочитанието им показва, че тя има силна потребност от мъжко внимание, която не е задоволена. Затова харесва точно такива приказки: тя е в образа на принцесата, която е най-красива, обичана, значима за своя принц, който е готов да се бори с всички сили за нейната любов. Когато никога не е била “принцесата на татко”, чрез пренасянето във въображаемия свят може да е такава, макар и за малко. Ето как момичето частично задоволява потребността си от внимание, което му е липсвало в детството.

В резултат на това, такива момичета израстват неуверени жени. Последствията може да се забележат още в пубертета, като бъдещото им развитие обикновено е следното:
Изпитват силно притеснение от мъжете, изразяващо се в изчервяване, сковаване, незнание какво да кажат, или невротично говорене. Така е, защото винаги са се стремели към това внимание, но никога не са го получавали. При малка проява на такова от отсрещната страна, у тях настъпва паника и смут, понеже имат усещането, че не го заслужават и, че това е нещо срамно, непозволено. Другата причина е, че не знаят как да реагират. И в двата случая изпитваното притеснение може да доведе до желание да се избегне мъжкото внимание, особено от мъже, които всъщност харесват.

Ако този срам се преодолее в някаква степен, то се получава навлизане в другата крайност: малкото получено внимание ги заслепява. В пубертета обикновено това са момичета, които за една почерпка и няколко мили думи са готови веднага да правят секс с момчето; лесно влюбчиви са, като в началото образът му винаги е идеализиран. Той е всичко, което биха искали от човека до себе си, той е винаги много по-добър от предишния и др., докато не настъпи голямото разочарование. Това е така, тъй като във времето те изграждат един идеализиран образ за мъжа, в следствие на странични наблюдения, или приказки и филми. Този образ е нереален, тъй като няма човек, който да притежава само положителни или отрицателни характеристики. Освен това, освен даващ сигурност и внимание, таткото също така е символ на строгостта и правилата, които обикновено водят до изпитване на неудоволствие.

Тъй като потребността от внимание е много силна, то са нужни един или два жеста, за да се активира в несъзнаваното на момичето целият комплекс от психични образи за избрания принц, който идва да го вземе в своята приказка. Самото момиче не знае какво е нормално мъжко поведение към жена, защото никога не го е изпитвало или ставало свидетел (като отношение към майката). Например, в практиката си съм срещала случаи, в които момичето изпитва силно притеснение, усещане, че я глезят и, че не го заслужава (зад което в същото време стои силно удоволствие), ако момчето дойде да я вземе с колата за среща. За самото момче това е нещо нормално, тъй като в неговото семейство таткото често го е правел за майката. Но, за момичето не е така, тъй като в нейното семейство колата се е ползвала само при общи дълги пътувания. Затова и малките жестове за него са много значими.
Силата на потребността, както и идеализираният образ на мъжа в несъзнаваното водят до изкривяване на получаваната информация. Затова, дори той да проявява много отрицателни черти, момичето е склонно да ги неглижира и дори да не ги забелязва, засилвайки значимостта на положителните му такива.

Тъй като тя никога не е била достатъчно добра или красива, за да заслужи очакваното от таткото внимание, то желанието да задържи този човек е огромно, едва ли не на всяка цена. Такива момичета лесно се приспособяват към новия човек: започват да слушат неговата музика, да харесват неговите начини за развлечение, приятели и др. Собствените, лични потребности, интереси и начини за разтоварване остават на заден план. Така, като че ли момичето изгражда нова самоличност всеки път, с всеки нов партньор, която се разпада в момента на неговото напускане. Но, зад всичко това се крие нейното тотално обезличаване и страх, че може отново да остане само.

Ако към всичко това се добави злоба към жените, които са съумели да изградят стабилна връзка с човека до себе си, както и намалено влияние на забраната за изневярата в ценностната система, то такива жени се превръщат в най-големия кошмар за хората, избрали семейния живот: готови на всичко, за да спечелят харесвания мъж – дори да развалят връзки, семейства, да оставят деца без баща. Тогава стремежът към мъжко внимание се превръща в основна цел, без която те се чувстват, като че ли изпразнени от съдържание.
В нейното съзнание обикновено мъжът е човек, който ще се бори за обичта й, ще я спасява от опасности и ще се грижи за нея, с който ще живеят щастливо до края на дните си. Рано или късно (обикновено след периода на влюбеност, или при значима ситуация) тя виждат реалността за него, в резултат на което голямата еуфорията е последвана от силно разочарование… и така до следващия път, или до момента, в който се примири с положението и се откаже от мечтите си.

Другият възможен развой на ситуацията (който обикновено се случва, когато вече порасналата жена види реалността за човека до себе си) е да стане вечно недоволна, оплакваща се съпруга. В ежедневието никога няма да е достатъчно умен, находчив, добър и др. Винаги ще има нещо, от което да е недоволна, дори да е незначително. Така е, защото той никога не може и няма как да стане като онзи идеализиран образ, който е изградила в несъзнаваното си. Става ясно на каква основа ще се гради бъдещото семейство, както и какъв ще е по-нататъшния му път за развитие.

В правото има термин “престъпно бездействие”, който също е наказуем и присъдите съвсем не са незначителни. От направеното изложение става ясно, че и в психологията последиците от “престъпното бездействие” са много сериозни, водещи до сериозни проблеми в по-нататъшния живот на момичетата. Ето защо, ролята на бащата в живота им е толкова важна.

Автор~ Ирена Киркова – Магистър-психолог

Източник ~ Бъгарска школа по психоанализа

 

Коментирайте статията
Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

Close