Отдавай признание на победителите

Отдавай признание на победителите | Диана

Кратка история за уважението към постиженията на останалите.

Всеки се нуждае от признание за постиженията си – независимо дали е направил нещо мъничко, като вземане на изпит или пък нещо голямо, като сключване на договор за милиони левове. Хората сме социални същества и се нуждаем от одобрението и подкрепата на останалите.

Наскоро прелиствах отново любимата книжка “Пилешка супа за душата” и вниманието ми беше привлечено от кратка история за силата на думите “Браво”. Ще я споделя с Вас, защото смятам, че е важно всеки да осъзнае необходимостта да оценява както своите успехи, така и тези на останалите.

Отдавай признание на победителите – силата на думата “Браво” Едно малко момче казва на баща си “Хайде да играем на стрелички. Аз ще хвърлявам, а ти ще викаш: Браво!” – “Най-хубавото накратко”.

Ето колко силно хората се нуждаят от признание, независимо дали са деца или възрастни. А ето и историята за нуждата от похвала, която изпитва едно пораснало момче – част от отбора по ръгби “Викингите”.

Франк Таркентън, бивш преден защитник на “Викингите” от Минесота, участвал в мач, в който му се наложило да блокира атаките на противниковите играчи, опитващи се да отнемат топката.

Предните защитници от Националната футболна лига никога не блокират противника. Обикновено зашитниците са много по-тежки от тях, затова блокадата ги излага на риск от сериозни наранявания.

Но неговият отбор изоставал и трябвало да предприеме някакъв инзенадващ ход. Таркентън се спуснал да блокира и състезателят отбелязъл “тъчдаун” (докосване на топката в мъртвото поле, в играта ръгби). “Викингите” спечелили мача.

Когато на другия ден гледал записа заедно с целия отбор, Таркентън очаквал големи похвали, но така и не ги получил. Когато тръгнали да се разотиват, той се приближил до треньора и го попитал:

— Ти видя моята блокада, нали тренер? Как можа да не кажеш нищо за това?

Треньорът отвърнал:

— Разбира се, че видях блокадата. Беше страхотна. Но ти винаги се стараеш много и се справяш отлично, Фран. Помислих си, че няма защо да го казвам.

— Е, рекъл Таркентън – ще трябва да го правиш, ако искаш пак да блокирам!