Отдавай признание на победителите

Roger Federer of Switzerland kisses the winners trophy after defeating Andy Murray of Britain in their men's singles final tennis match at the Wimbledon Tennis Championships in London July 8, 2012. REUTERS/Toby Melville (BRITAIN - Tags: SPORT TENNIS TPX IMAGES OF THE DAY)
522

Кратка история за уважението към постиженията на останалите.

Всеки се нуждае от признание за постиженията си – независимо дали е направил нещо мъничко, като вземане на изпит или пък нещо голямо, като сключване на договор за милиони левове. Хората сме социални същества и се нуждаем от одобрението и подкрепата на останалите.

Наскоро прелиствах отново любимата книжка “Пилешка супа за душата” и вниманието ми беше привлечено от кратка история за силата на думите “Браво”. Ще я споделя с Вас, защото смятам, че е важно всеки да осъзнае необходимостта да оценява както своите успехи, така и тези на останалите.

Отдавай признание на победителите – силата на думата “Браво” Едно малко момче казва на баща си “Хайде да играем на стрелички. Аз ще хвърлявам, а ти ще викаш: Браво!” – “Най-хубавото накратко”.

Ето колко силно хората се нуждаят от признание, независимо дали са деца или възрастни. А ето и историята за нуждата от похвала, която изпитва едно пораснало момче – част от отбора по ръгби “Викингите”.

Франк Таркентън, бивш преден защитник на “Викингите” от Минесота, участвал в мач, в който му се наложило да блокира атаките на противниковите играчи, опитващи се да отнемат топката.

Предните защитници от Националната футболна лига никога не блокират противника. Обикновено зашитниците са много по-тежки от тях, затова блокадата ги излага на риск от сериозни наранявания.

Но неговият отбор изоставал и трябвало да предприеме някакъв инзенадващ ход. Таркентън се спуснал да блокира и състезателят отбелязъл “тъчдаун” (докосване на топката в мъртвото поле, в играта ръгби). “Викингите” спечелили мача.

Когато на другия ден гледал записа заедно с целия отбор, Таркентън очаквал големи похвали, но така и не ги получил. Когато тръгнали да се разотиват, той се приближил до треньора и го попитал:

— Ти видя моята блокада, нали тренер? Как можа да не кажеш нищо за това?

Треньорът отвърнал:

— Разбира се, че видях блокадата. Беше страхотна. Но ти винаги се стараеш много и се справяш отлично, Фран. Помислих си, че няма защо да го казвам.

— Е, рекъл Таркентън – ще трябва да го правиш, ако искаш пак да блокирам!

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close