Основните видове йога

Йога произлиза от човешкия опит. Техниките за здрав, щастлив и духовно осъзнат живот са се развивали в продължение на хиляди години от много поколения и цивилизации. Първите археологически доказателства за йога са датирани на повече от пет хиляди години. В древността йога е била естествена част от ежедневието, а не нещо мистично и непонятно.

Ранните йоги са основавали практиката си на реални наблюдения върху промените, които настъпват във физическото и менталното състояние на човека, в зависимост от изпълнението на различни действия. В ранния период на развитие на йога, всеки ученик се занимавал с разностранна работа над себе си – извършвал физически упражнения, дисциплинирал ума си, анализирал и обсъждал света около себе си и т.н. Така йога възприела цялостен подход към личностното развитие, прониквайки на всяко ниво на човешкото съществуване.

Но с течение на времето, техниките на йога били разделени. Тъй като всеки човек имал различни потребности и убеждения, практикувал и отделял повече внимание на определени компоненти от йогийската система. Някои предпочитали просто физическите упражнения, без да обръщат внимание на мантрите. Други пък изпълнявали мантра медитация без контрол върху дишането.

Това разделение довело до обособяването на множество школи в йога, но всяка от тях тръгва от един от четирите основи клона – Карма, Гяна, Бхакти и Раджа йога. Тези основни видове йога са като четири големи пътеки, които водят към върха на една и съща планина. Защото крайната цел на йога е една и съща за всички – активирането и управлението на жизнената енергия в човека, чието издигане през тялото води до просветление на съзнанието и усещане за единение с Висшия разум – божествената енергия, която е източник и създател на всичко съществуващо.

Карма йога – йога на действието:

Карма е законът за причнината и следствието, според който всяко наше действие си има последствие и нищо не идва при нас случайно. Всяка ситуация, в която сме поставени има за цел да ни научи на нещо и ни дава възможност да работим над себе си, за да израстнем. Растежът ни е възпрепятстван от самскари – вътрешни пречки (убеждения), които не ни позволяват да бъдем в равновесие. Целта на Карма йога е да отработим и премахнем тези пречки, за да се върнем към истинската си същност. Философията на Карма йога традиционно се изразява в Бхагавад Гита, където Кришна наставлява Арджуна, че негово задължение е, да изпълнява предназначението си, независимо какви съмнения и противоречия има. Той е длъжен да изпълни задълженията си безкористно и без привързаност към резултатите.

Според Карма йога всяко действие трябва да бъде радостно задължение. Затова Карма йога се състои в извършването на безкористни действия в името на общото благо, с пълна концентрация върху всяко действие (присъствие в настоящия момент) и без да очакваме награда. Карма йога развива съпричастност, всеприемане, адаптивност, търпение и толерантност. Вместо до външни изменения, този път в йога води до промяна на нашите вътрешни нагласи и емоции. Така ефектът от действията надминава значително самите действия.

Бхакти йога – йога на безусловната любов:

Бхакти йога е път на преданост, ангажираност и пълно отдаване на любовта към обект на обожание. Бхакти произлиза от „бхаджа” – обичам, обожавам и цели сливане на индивидуалното с божественото чрез предано служене с любов на Бог – без значение от религията. В индийската традиция, например, божествата  се изобразяват от практическа гледна точка, за да могат хората по-лесно да се концентрират върху определена добродетел. Да бъдеш „предано отдаден” на обекта на обожание, означава наистина да служиш със сърцето си, а не да симулираш, че го правиш. Човек става Бхакти когато прозре, че е част от Висшето единство. И поглеждайки от тази перспектива, може да преосмисли емоцията обич. Пътят на Бхакти е широк и по него може да тръгне всеки, избирайки сам към какво да насочи любовта си.

Гяна йога – йога на знанието:

Гяна означава знание, или по-точни, знанието, основано на вътрешния опит на човекa. Гяна йога, известна също като Джнана йога, е пътят на интелектуалното разграничаване, на ясното знание без намесата на мътното подсъзнание. Това е пътят на интелектуалното и интуитивното разбиране на Висшия разум. Гяна йога е процес на медитативно осъзнаване, който води до откриване на нашата вътрешна природа с помощта на интуицията. Започваме работа чрез интелекта, но получаваме отговорите интуитивно. Гяна йога се практикува с отворен ум, все едно, че нищо не знаем и се акумулират знания чрез четене на книги, общуване с мъдри хора и медитиране. Презумпцията в тук е, че всичко материално е преходно и не може да бъде основата, истинската същност на нещата – само знанието е вечно. И целта е чрез знанието да “проумеем” Висшия разум, за да се слеем с него.

Раджа йога – да се превърнеш в духовен цар:

Раджа йога, Царският път, е пътят през осемте стъпала на йога, дефинирани от Патанджали. За да достигне последното стъпало – Самадхи (просветление), йогинът трябва да премине последователно през всички останали. Първото стъпало е Яма – самоконтрол и хармонизиране на социалните взаимоотношения. Нияма е второто – дисциплина във вътрешния живот. (Прочети повече за Яма и Нияма тук – Моралните добродетели в йога). Чак третото стъпало е Асана – практикуването на йога пози. Следващото е Пранаяма и представлява контрол над жизнената енергия – прана, с помощта на дихателни упражнения.

Първите четири стъпала са външните етапи на йога. Вътрешните етапи започват с Пратяхара – оттегляне на сетивата и успокояване на ума, за да може успешно да се премине към следващата стъпка – Дхарана – концентрация. В Дхарана умът все още се разсейва, но в много по-малка степен. Дхяна е седмото стъпало – медитация и чрез нея се стига до последното стъпало и крайна цел на йога – Самадхи. Йоги Бхаджан казва за Раджа йога: “Вие фокусирате енергията на своя ум върху всеки център на съзнанието, едно ниво след друго, повдигайки съзнанието си към най-висшето съвършенство.” Традиционно, този път на йога приканва към съсредоточен монашески живот, където осъвършенстването отнема години. Смята се, че това е най-трудният път, по който тръгват учениците с най-големи заложби – тези, който имат потенциал да се превърнат в духовен “цар” сред другите.


Йога днес

В днешно време, повечето популярни йога стилове, които се практикуват по света, са разклонения на Раджа йога, тъй като са базирани на осемстепенната система за развитие на Патанджали. Разликите в тях са свързани основно с методите на практикуване на физическите стъпала в йога – Асана и Пранаяма. Ето какво представляват част от най-популярните в съвремието ни стилове:

Хатха йога

Смята се за най-старият и най-разпространен йога стил, наричан на Запад Класическа йога. В него физическото тяло се използва като инструмент, чрез който се оказва положително въздействие върху състоянието на съзнанието и емоциите. Сричката Ха означава Слънце (мъжката енергия, Ян), а Тха е Луна (женската енергия, Ин) – целта на Хатха йога е постигането на баланс между тези полярности. Затова по време на физическата практика се редуват напрягането (Ян) и отпускането (Ин), в следствие на което възниква естествено усещане за хармония и спокойствие, а тялото се зарежда с енергия.

Ащанга йога

По-силов стил, в сравнение с Хатха йога, създаден от един от великите съвременни йога учители – Патабхи Джойс (1915 – 2009 г.). Изпълняват се статични асани с повече напрягане на мускулите за развиване на физическа сила и издръжливост. Практикува се с пълно осъзнаване на позата и дъха. Прилага се Уджай дишане, което има дълбоко успокояващ ефект върху съзнанието. Използват се и трите енергийни ключа (бандхи), чрез които се подпомага правилното разположение на тялото и се направлява движението на енергията в него. А погледът е фокусиран в точка на концентрация, наречена дрищи. Това пречиства и стабилизира функционирането на ума. Ащанга означава “осморен” – препратка към осемстепенната ситема на Патанджали, върху която се базира.

Ащанга виняса йога

Това е следващото стъпало на развитие в Ащанга, където преходът между отделните асани се прави чрез виняса – кратка повтаряща се последоватленост от пози, които се преливат една в друга, в синхрон с дъха. Основната цел на Ащанга виняса е загряването на тялото, което подпомага детоксикация на организма. А всяко движение се прави с вдишване или издишване.

Виняса флоу йога

Съвременен динамичен стил в йога, който се основава на прехода от поза в поза в синхрон с дъха и по този начин пробужда праничния поток в тялото. С практикуването на флоу йога (в превод – поток, преливане) човек става не само физически гъвкав, но и емоционално адаптивен, така че да може да приема и да се синхронизира с все по-динамично променящата се външна среда. Основите на Виняса флоу йога са поставени от Тирумалай Кришнамачария (1888 – 1989 г.) – един от най-влиятелните индийски учители, наставник на Патабхи Джойс и Айенгар. Известен с индивиудалния подход към всеки практикуващ, той въвежда виняса крама (крама озн. етап) или изпълнение на позите с развитие, така че практикуващият да достигне до пикова поза чрез развитие и подреждане на асаните.

Ин йога

Западен стил в йога, създаден през 70-те години от Поли Зинк. Характеризира се по-дълги задържания в дълбоко разтягащи пози – 3-5 мин. или повече. Ин йога позите отпускат съединителните тъкани в тялото – сухожилията и мускулните фасции, с цел подобряване на гъвкавостта и кръвообръщението в ставите. Това е полумедитативен стил в йога, който култивира осъзнаването на преживяванията в нашия вътрешен свят. Във фазата на задържане на асаните, могат да се използват утвърждения за посяване на намерения в подсъзнанието. Този стил може да се практикува както самостоятелно, така и като част от Ин & Ян която, включва силови и динамични пози.

Независимо кой съвременен стил сме избрали за себе си, всеки от тях има оздравителен ефект върху физическото тяло, подпомага успокояването на съзнанието и освобождаването от стреса, който трупаме в хода на ежедневието. За да извлечем максимума от йога, важно е просто да практикуваме редовно и с удоволствие!

Автор: Мими Петкова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...