Опитваме са да се справим с агресията, превръщайки я в … депресия

384

Агресивни сме винаги, когато нещо в живота ни има нужда от промяна. Винаги, когато нещо е в дълбок разрез с нашите желания или ценности, когато имаме нужда да бъдем чути… Агресията идва също така и за да ни каже кога е време да вземем живота си в ръце и да направим така трудната стъпка НАПРЕД.

Свикнали сме да възприемаме агресията като порок, недостатък или най-малкото като негативно чувство. И толкова вярваме в това, че всячески се опитваме да я избягваме. За да приемем агресията обаче, първо трябва да я опознаем.

Агресията е един от най-естествените модели на поведение у човека. Свикнали сме да я потискаме или да бягаме от нея (макар, че тя винаги ни настига) или пък сме враждебно настроени към всичко, което ни заобикаля.

В напрегнат момент у нас винаги се задвижва инстинкта за „борба или бягство“. Когато не последва нито едното обаче сме принудени да „глътнем“ този гняв. Тогава се появява замръзването – парализираща емоционална реакция, в която губим всякаква способност да реагираме. И от здравословен инстинкт тя се превръща в депресия. Когато безропотно изпълняваме дейности, които не харесваме и очакваме другите да видят саможертвата ни.

Опитваме са да се справим с агресията, превръщайки я в … депресия. Или обърната навътре агресия. За съжаление не закъсняват и различните болести, които се появяват в отговор на подсъзнателното ни презрение към нас самите.

Да изпитваме агресия не винаги означава да се държим агресивно. Много често това чувство бива заклеймявано от нас самите като недостатък, като неблагочестива характеристика на личността ни…

Резултатът – отричаме собственото си емоции, дори обличаме това качество в термина „търпение”. Това, обаче много по-лесно ни кара да се чувстваме като мъченик и жертва, защото дълбоко преди да ни отрекат другите сме го направили ние самите…

За да се опитаме да опознаем истински агресията, обаче трябва да се приближим още малко до нея…
Съществуват три основни вида модели за изразяване на агресия.

Първият е садистичната агресия – тази, която отхвърля, отблъсква, разрушава.

Тук винаги и за всичко другият е виновен. Обиждаме го, нагрубяваме го, обвиняваме го – „простак, идиот, как можа!” Така, в безсилието си и в отчаяния си опит да изразим агресията си отхвърляме и самата същност на другия човек, категоризирайки го с обидни думи. В резултат на това другия отвръща със същото и конфликта се задълбочава. Това е модела на насилника.

Вторият е депресивната агресия (автоагресията) – подтиснатата, обърнатата навътре агресия.

„За нищо не ставам.”, „По-добре да бях умрял.”, „И без това щеше да ти е по-добре без мен”. „Каквото ти решиш!”. С други думи подтиснатия до депресия неизразен гняв на пострадалия. Целта е вменяването на вина у другия, чрез което ‘жертвата’ се превръща (също) в насилник. Почти винаги неосъзнато, което води до самонараняване.

Това поведение често води след себе си още повече агресия от страна на насилника, защото никой не обича да го карат да се чувства „лош”. Именно на това ниво моделите на жертвата и насилника своеобразно се срещат и взаимно подхранват слабостите си…

Третият модел е здравословната агресия – това е онази агресия, която отхвърля постъпката, но не и самия човек.

„Постъпи глупаво, а ти не си глупак”. Така гласно изразяваме несъгласието и разочарованието, дори гнева си от дадената постъпка или ситуация, но не отхвърляме самия човек като личност (не той е „лош”, а конкретната постъпка). Показваме, че сме наранени, но не осъждаме, оценяваме другия.

Затова и той е много по-склонен да ни изслуша, което е първата стъпка към разрешаването на всеки конфликт.

Да се научим да изразяваме здравословно гнева си не означава да го скрием, нито да станем жертва, а – да признаем тъгата, болката, обидата и страха си, когато сме най-уязвими пред важните хора в живота ни. Но преди всичко пред себе си… Това е и дарът на осъзнаването – когато уважаваш себе си, другите също го правят.

Най-истинското предизвикателство е не – да се мъчим да променим насилническия модел на поведение в другия (зависи от другия), а да разберем каква е причината точно това да е изпитанието, което идва в живота ни (зависи от мен).

Само след това ще бъдем достатъчно силни, защитим себе си (и) от другите…

автор: Даниела Стоянова

източник: psychotherapy.alle.bg

редактор: Лилия Щерева

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close