Обичта към себе си и нашите избори

395

Често тук, в този сайт сме говорили за силата на обичта към себе си. Връзката ни с нас самите е определяща за отношението на околните към нас, за това какво ни се случва и въобще за посоката, в която се движи животът ни.

Ако ние обичаме и приемаме себе си, и другите ще ни приемат, ако ние вярваме в себе си, и другите ще ни повярват. Ако връзката с нас самите е здрава и изпълнена обич, ние ще можем да се справим с всичко, което се изпречи на пътя ни.

Луиз Хей казва:

„Когато хората започнат да се обичат все повече с всеки изминал ден, удивително е колко по-добър става живота им и колко по-добре се чувстват те. Те намират работата, която желаят. Получават доходите, които са им нужни. Отношенията им с другите или се подобряват, или лошите се разтапят и започват нови. Това е много просто предварително условие- да обичаш себе си.“

Затова да се научим да обичаме себе си, е първата стъпка към промяна на живота ни в положителна посока. 

Много от вас ме питат в писмата си – „Но как да се науча да обичам себе си, как да започна наистина да обичам себе си?“.

Вие споделяте как от месеци повтаряте пред огледалото- „Аз обичам себе си, aз обичам и одобрявам себе си“, но не достигате до някакви видими резултати и историите в живота ви продължават да се повтарят. Защо се получава така?

Утвържденията са чудесни помощни средства, които ни настройват на нова вълна и постепенно преобразуват старите ни мисли и убеждения.

Но само повтарянето на „Аз обичам себе си“, без да правите никакви други реални промени, едва ли би довело до забележителен резултат.

Какво всъщност означава да обичаш себе си?

Да обичаш себе си не означава да си самовлюбен, високомерен, егоистичен и да се отнасяш с пренебрежение към другите, стремейки се да си винаги над тях. Напротив- високомерието, агресията към околните и властването над тях като ги унижавате и потискате не е избор, воден от любов към себе си. Вътре в себе си вие крещите: „Не съм достатъчно силен и ценен, нямам достатъчно самочувствие, затова трябва да използвам другите, за да се почувствам важен и над тях“.

Да обичаш себе си означава да осъзнаеш, че най-важният човек в твоя живот си ТИ. Да осъзнаеш, че най-важната и единствената вечна връзка, която някога ще имаш, е тази със самия себе си.

Да обичаш себе си, означава да знаеш, че заслужаваш най-доброто, да се подкрепяш и приемаш с всичките си недостатъци и слаби страни.

Да обичаш себе си означава да спреш да се критикуваш и обвиняваш. Да обичаш себе си, означава да си простиш.

И нещо много важно- да обичаш себе означава да поемеш отговорност за своя живот и да правиш избори, воден от любов към себе си.

Само тогава можеш да живееш в хармония със себе си, да променяш живота си към добро, да се развиваш и разгъваш потенциала си. Само тогава ще си най-полезен и за другите.

Когато разчитаме само на утвържденията, в нас се извършва промяна, но често тя е само на повърхността, а дълбоко в нас продължават да действат стари механизми и модели (както говорихме в тази статия- Пластовете в подсъзнанието ).

В много случаи ние си казваме, че обичаме себе си и че заслужаваме, но постоянно правим избори, които говорят обратното. Tъй като истинските мотиви за нашите избори, решения и действия често са замаскирани, ние дори не си даваме сметка, че действаме против себе си, че се наказваме и по този начин излъчваме негативни послания към и за себе си.

Кои избори имам предвид:

  • Когато постоянно поставяме нуждите на другите пред своите.

Типичен пример е когато се поставяме винаги на второ място във връзката. Водени от страх да не бъдем отхвърлени или изоставени, ние правим все нови и нови компромиси, постепенно отдалечавайки се от себе си и от собствените си стремежи.

Друго често срещано поведение е при родителите- много от тях смятат за свое задължение да се жертват за децата си, да живеят заради тях, а себе си и своите нужди да поставят на последно място.

Когато винаги се поставяме на последно място, това не само посочва собственото ни неуважение, но и другите свикват да ни поставят на последното място. Ние сякаш им казваме „Моите нужди не са важни, аз не съм важен. Аз пренебрегвам себе си, така че можете да ме пренебрегвате и вие“. Изпращаме такива послания, а после се оплакваме че околните не ни зачитат, че са неблагодарни и никога не се сещат за нас. А тяхното отношение е просто следствие от собственото ни отношение към себе си.

В други случаи продължаваме да бъдем с някого от съжаление, признателност или чувство за вина. Жертваме се за него, а не осъзнаваме, че това е автоагресия, защото ние извършваме насилие над себе си, а в същото време е некоректно и за другия. Такъв избор не е воден нито от обич към нас самите, нито от любов към другия, и е вреден и за двамата.

Когато не можем да кажем „НЕ“ на хора и ситуации, които не са добри за нас, ние отново подхождаме с неуважение към себе си, пренебрегвайки своите нужди и желания заради фалшиво чувство за дълг.

Да се жертваме за другите, да пренебрегваме собствените си чувства, желания и стремежи заради тези около нас може да изглежда много красиво и възвишено, но всъщност на по-дълбоко ниво, ние си казваме: „Аз не заслужавам да поставя себе си на първо място, не съм достатъчно ценен. Моите нужди не са важни“. Когато избираме да пренебрегваме своите нужди, ние всъщност не обичаме себе си.

  • Когато се натоварваме с прекалено много работа, задачи и отговорности.

Някои хора са особено горди от това, че постоянно работят и че по всяко време на денонощието могат да се заемат с възникнал служебен въпрос. Но недоумяват защо въпреки тяхната отдаденост, не получават признание. Освен това постоянно се чувстват преуморени, а мотивацията и продуктивността им прогресивно започват да намаляват.

Когато отдаваме цялото си време на работата и се обсипваме с безброй задължения и задачи, без да си оставим мъничко лично време, дълбоките ни вътрешни убеждения са „Аз не заслужавам почивка. Трябва да работя много, за да съм оценен. Нямам право на почивка. „

  • Когато не отделяме достатъчно внимание на себе си.

Много хора копнеят за внимание и се вкопчват в някого или нещо, което би могло да им го даде. Някои се пристрастяват към сайтове за запознанства и прекарват цялото си време в усилия да получат дозата си внимание, за да се почувстват добре и да повдигнат самочувствието си. Разбира се, няма нищо лошо хората да общуват и да се забавляват в такива сайтове. Лошото е, когато се вкопчват в тях, разчитайки това да поддържа самочувствието им и да повиши самооценка им.

Парадоксът е, че действайки по този начин, хората получават обратното на очакваното. Несъзнателно те се поставят в ролята на просяк, който спешно се нужда от внимание. В един момент те стават зависими от външните стимули и като наркомани искат още и още от необходимата им доза. Но понеже оставят въпроса за самооценката си в ръцете на другите, а и стават все по-прилепчиви и настойчиви, това общуване по-често им носи болка и разочарование, отколкото нужното внимание.

Какво се случва реално- те искат внимание, а самите те не обръщат внимание на себе си и не се ценят.

Нужно е самите ние да си обърнем специално внимание, за да го получим и от другите. Определете си специална среща със себе си, проведете разговор и отдайте цялото си внимание на вас самите. Помислете какво точно искате, как може вие да се погрижите за себе си, за се почувствате по-добре? Може да си подарите разходка, да почетете книга, да правите упражнения, да идете на фризьор, да започнете нещо ново, което отдавна замисляте…

Защото, помислете- как може да очакваме да се почувстваме специални ако самите ние не гледате на себе си сериозно, как може да очакваме другите да отделят време за нас, ако ние не отделяме време за себе си?

  •  Когато продължаваме връзката, дори когато няма взаимност от другата страна.

Когато другият във връзката ясно е показал, че няма чувства към нас, а ние отчаяно се вкопчваме и унижаваме, отказвайки да приемем достойно раздялата и да поемем своя път, това също е избор, който не е воден от любов към себе си. В тези случаи ние се стремим отчаяно към тази връзка, мислейки че само тя ще ни донесе щастие, но всъщност ни кара да страдаме.

Нужно е да сменим фокуса – от страха, отчаянието и липсата- към любовта и самоуважението. Защото в противен случай, посланието, което се излъчва от нас е „Аз не съм достоен за взаимна любов, аз не съм достатъчно ценен и спешно се нуждая от доказателство, че това не е така.“

  •  Омаловажавате проявите на насилие към вас и се оставяте да бъдете унижаван.

Много хора, водени от страх, избират да омаловажават или игнорират агресивните и унижаващи действия на някого към тях. Тъй като не се чувстват достатъчно ценни и силни, те не поемат отговорност за себе си и не се опитват да защитят правата си. Опитват се да „не обръщат внимание“ на случващото се, но дълбоко в е себе си страдат и се чувстват все по-малко стойностни.

Чрез всеки свой избор ние излъчваме определена енергия, която се усеща от другите, Тя носи скрити послания и ние привличаме хора и отношение, съответстващи на тях. Унижаващият избор привлича към нас хора, които ни унижават.

Защо постъпваме така, защо правим избори, насочени срещу нас самите?

Обикновено правим такива вредни за нас избори, водени от страх и нужда.

Понякога си мислим, че тези избори ще ни донесат това, от което имаме нужда, но всъщност се получава точно обратното- ние все повече губим уважението към себе си, а по този начин привличаме и подобно отношение от страна на хората около нас. Със посланията, които изпращаме, ние сякаш им казваме да постъпят точно така ( макар да твърдим че това не ни харесва).

Затова, за да се научите да обичате себе си и да водите живот с обич към себе си, осъзнайте изборите, които правите всеки ден и започнете да ги променяте.

За всеки избор, който правите, си задайте въпроса: „Този избор кара ли ме да се чувствам уважаван и ценен или ме кара да се чувствам унижен, пренебрегнат, използван и наранява достойнството ми? От любов към себе си ли правя този избор, или воден от страх и нужда? Какво послание изпраща за мен този мой избор?“

Когато си задавате тези въпроси, постепенно ще откривате отговорите, които ви носят сила, самочувствие и увереност в себе си. По този начин, енергията, която излъчвате ще се променя и ще започнете да привличате нов тип отношения- отговарящи на вашето отношение към себе си. Обстоятелствата в живота ви ще започнат да се променят, ще се случват нещата, които искате. Защото вие вече наистина обичате себе си, и не само на думи, а и действате, водени от любов към себе си.

Сандра Ан Тейлър казва:

„Истинското самоуважение изисква равновесие между отговорност, предпочитания и лична цел.“

А вие какво мислите? Какви ежедневни избори правите и водени ли са те от любов към себе си? Споделете вашето мнение или разкажете своя опит за това как да обичаме себе си.

Автор: Росица Вакъвчиева

Източник: sebepoznanie.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close