Това, което забелязвам от моята работа, е че много хора страхуват се да обичат. Те се притесняват да бъдат наранени, отхвърлени, неприятни и изоставени.

От къде идва страхът от любов?

1. От нещастното детството

Малкото дете живее основно чрез лимбичната система. Тя отговаря за чувствата, емоциите и за оцеляването. Тя формира така наричан репитилен мозък. Малкото дете е пълен егоист и него изобщо не го интересува какво иска майката, дали тя се е наспала или иска да си играе с него. Детето иска само да получава и то да получава на 100%. И детето много бързо учи какво трябва да прави, за да получава любовта на майка и баща.

Например, ако детето иска играчка и майка не му я купува, то започва да вика, майката я купува и детето си запомня това – ако викам – получавам каквото искам. Следователно, за да получавам, трябва да викам по-силно. Но в повечето случай майката казва: “Спри да викаш! Няма да ти дам. Бъди послушен/послушва”, и детето запомня, че колкото по-малко желания има и колкото по-малко проблеми прави на майка си – толкова повече тя го обича.

И се запомня, че трябва да нямам желания, за да ме обичат. Когато не сме получавали любовта в своите първи години, ако сме били свидетели на насилие, ако не сме били нагушкани, се появява страхът, че няма да ме обичат по моя си начин.

2. Негативен опит

Често опитваме нещо един път и не се получава, както бихме искали, чувстваме се разочаровани и си казваме, повече никога няма да го правя. Например, имах една клиентка, която вече след 45 годишна възраст ми каза: “когато бях на 16 казах на един младеж, че го обичам и той ме отряза, от тогава на никой никога не съм казвала, че го обичам, не искам пак да съм наранена.” И така живее вече 45 години без любов, заради една несполучлива случка.

3. Нашето обкръжение.

Ако нас ни заобикалят негативните хора, които постоянно казват колко ужасно е всичко, няма как да вярваме в себе си. Средата влияе!

Как да преодолеем този страх:

*Първо кажи на своите родители, че ги обичаш. Дай си право да им покажеш своите чувства. Ако те не са живи – можеш да им напишеш писмо и там да изговориш тези неща.

*Кажи на самата себе си, че се обичаш. Свикни да казваш думите на любовта на себе си. Забелязвай се какво хубаво правиш и хвали себе си.

*Казвай на живота, че го обичаш. Намирай хубавите неща в живота и просто им се радвай. Радвай се на слънцето, на светлината, на това, че можеш да видиш, да чуваш. Намирай поне 10 хубавите неща на ден и ги казвай на глас.

*Помни негативните спомени и просто прости. Напиши писмо към човек, който те е наранил. И след това напиши писмо от негово име към самата себе си. И вероятно ще видиш цялата случка под друг ъгъл. Прави го докато не усетиш, че си го простила и готова да продължиш напред.

*Ограничи общуване с негативните хора. Ако до теб има приятелки, които са нещастни и мрънкат – просто спри да комуникираш с тях или ги помоли да говорят хубавите неща за мъжете.

*За да настроите мозъка си на любов и хармония – започнете да гледате само позитивни филми за любовта и щастие. Нека вашия мозък да види щастливи картинки.

*Седем минути щастие на ден! Засичайте всеки ден 7 минути и представяйте какво искате и как това ви се случва и го вижте в детайли. И забелязвайте какво чувство и емоция изпитвате, докато го правите и направете първите крачки в тази посока.

*Казвай на мъжете: харесваш ми. Научи се да показваш първа своите чувства, не е чак толкова страшно. Ние не се признавам в своите чувства от страх от самота, но когато не ги казвам – вече сме обречени на самота.

Обичайте смело! Енергия на любовта привлича чудеса в живота ви!

автор на материала: Налия Кобилкина

източник: www.edna.bg