Крайните продукти на белтъчната обмяна са азотните съединения: урея, креатинин, пикочна киселина, амоняк, хипурова киселина и те се излъчват предимно чрез бъбреците. Въглехидратите и мазнините се разграждат до въглероден двуокис и вода, които се отделят чрез дишане, урина, кожа, лигавици, черва. Това е най-опростената схема на крайните отпадъци в обмяната.

В действителност обаче обмяната е много по-сложен процес и на различните нива се образуват хиляди комплексни междинни съединения. Според естеството им организмът се опитва да ги евакуира повече или по-малко ефективно. Така например билирубинът е отпадъчен продукт на кръвната обмяна и в частност на хемоглобина. Черният дроб го обработва и той се излъчва чрез множество междинни трансформации през жлъчните пътища към червата. Там една част се усвоява отново, а друга се изхвърля с изпражненията.

Това, което трябва да знаем за практиката е, че различните групи храни, независимо, че се състоят от 5 основни вещества – белтъчини, мазнини, витамини и минерали, произвеждат в обмяната коренно различни по значение за тялото ни отпадъци. Така например животинските продукти отделят в обмяната много повече кисели деривати, отколкото растителните. Месото в частност повишава пикочната киселина, уреята и креатинина. По този начин краде алкални резерви – главно калциеви и фосфатни, като също натоварва и разяжда бъбреците. Освен това се образуват много междинни съединения, които се утаяват в клетки и междуклетъчни пространства. Пикочната киселина седиментира в ставите и се развива подагра, утаява се в бъбреците и се формират камъни. Млякто и млечните продукти образуват комплексни съединения на казеина с формиране на слуз, която запушва лигавиците на горните дихателни пътища, бъбреците, червата. В тази слуз се развиват микроби и организмът боледува от различни възпаления. Комплексни съединения на калция също се отлагат по костите и ставите с формиране на шипове, както и по съдовете, участвайки в състава на плаките.

Когато жлъчният сок е свръхконцентриран на мастни съединения се отлагат жлъчни камъни. Липидни комплекси също така постепенно запушват съдовете с последващи инсулти, инфаркти и др. Белтъчни деривати-парапротеини могат да се натрупват в мозъчни клетки с развитие на Алцхаймер; в бъбрека може да се отлага амилоид с резултат бъбречна недостатъчност и т.н. Всеки тумор съдържа много повече холестеролни деривати явяващ се по този начин като контейнер с отпадъци.

В традицията всичко това като емпиричен факт е отдавна известно и затова в българския бит 200 дни в годината са били постни – без животински храни. Така организмът се освобождава от многобройните токсини и възстановява равновесието си.

В днешно време към всичко това се прибавя още един фактор – технологичната преработка на храните и екологичното замърсяване. Така напр. в хидрогенираните мазнини се съдържат транс-мастни киселини. Това е нещо като пластмаса, която изпълва тялото ни. Последното изключително трудно ги отделя, защото те не са елемент на природната среда и то съответно не разполага със специфичните системи за разпознаването и обезвреждането им. Огромният брой консерванти, оцветители и т.н. са друг пример за ксенотоксини – вещества чужди на природата и организма ни. Ксеноестрогени напр. се отделят от пластмасите.

Детоксикация означава да създадем благоприятни условия, при които организмът ни ще включи ефективно собствените си генетични програми за почистване и възстановяване. Съществуват различни системи за общо и локално прочистване. Най-древна и ефективна е нулевата диета – преминаването за даден период само на вода (напр. „тримиренето” в църковния пост). От омекотените системи е препоръчително суровоядството на плодове, зеленчуци, сокове, ядки. По този начин освен изчистване се възстановяват и неизбежните дефицити при интоксикацията.

Др. Георги Гайдурков