Никола Тесла – най-великият изобретател

Никола Тесла е роден в Смилян, тогавашната Австро-Унгарската империя, на 10 Юли 1856г. Родителите му били сърби. Баща му – строг православен свещеник, както и надарен писател и поет. Майка му – упорита жена с много таланти, която изобретявала уреди за домакинството.

Тесла започнал домашно училище, след което бил записан в гимназия в Карловац, Хърватия. Още от тази възраст той демонстрирал отлични математически способности и можел да решава сложни уравнения на ум, което накарало много от учителите му да смятат, че преписва. По това време младият Нико видял метална гравюра на Ниагарския водопад. Във въображението му веднага изникнало огромно водно колело, което се задвижвало от силата на водата. Дори казал на чичо си, че един ден ще отиде в Америка и ще впрегне енергията по този начин. 30 години по-късно, той наистина го прави. Въпреки ранните признаци на креативност, Тесла още не смятал да става изобретател.

Математиката и науките му били много интересни и Никола си бил поставил за цел да стане инженер, но постоянно бил потискан от желанието на баща си да бъде свещеник като него. За първи път обаче, бъдещият изобретател се сблъскал с електричеството докато галел котката си и забелязал, че в тъмното проблясват видими искри. Това дълбоко погалило любопитството му и е повратна точка в живота му. Той искал да разгадае мистерията на електричеството.

На 17 години Тесла се разболява от холера и баща му обещава, че ако оживее, ще му позволи да учи за инженер в Австрийското политехническо училище. За щастие на младежа, той оживява и мечтата му става реалност. Започва да учи механично и електрическо инженерство. Един ден учителят му демонстрирал пред класа динамото на Грам – машина, която можела да служи както като мотор, така и като генератор. Тя работила с постоянен ток и издавала много искри, докато се въртяла. Тесла решил, че изобретението може да се усъвършенства, като се използва променлив ток. За учителят това прозвучало просто като фантазия и приел идеята с насмешка.

Тесла обаче не се давал толкова лесно и през следващите години направо бил обсебен и вярвал, че решението, което търсел се криело в променливия ток. На 24-годишна възраст амбициозният младеж вече живее в Будапеща, когато един ден се разхождал в парка с приятел и внезапно му просветнало. Той започнал с пръчка да чертае по пясъка диаграмите, които изниквали в главата му. Шест години по-късно ги представя пред Американския институт на електрическите инженери. Откритието му води до създаването на асинхронния двигател – изобретение, което скоро ще промени света.

Към Америка

След голямото си откритие в Будапеща, Никола Тесла е наеман от електрически компании в Страсбург и Париж, за да подобри съоръженията им, които работят с постоянен ток. Прави опити в Германия и Франция да привлече инвеститори с идеята си за мотор на променлив ток, но безуспешно. Станало му ясно, че за да реализира идеята си, ще трябва да се срещне с най-известния електрически инженер в света по онова време – Томас Едисън.

На 28 години Тесла пристига в Ню Йорк и остава шокиран. Пред очите му се разкрива гледка, която по неговите думи е „машинизирана, груба и непривлекателна.“ Имигрантът има 4 цента в джоба си, няколко математически уравнения, чертеж на летателна машина и препоръчително писмо от Чарлз Бачеръл, един от съдружниците на Едисън в Европа.

Тесла и Едисън

Електричеството е въведено за първи път в Ню Йорк през 70-те години на 19-и век. Лампата с нажежаема жичка на Едисън довела до непрекъснато увеличаващо се потребление на електроенергия. Неговата електроцентрала за постоянен ток на улица Пърл в Долен Манхатън бързо се превърнала в монополна. Улиците на града се осеяли с дървени стълбове, които поддържали висящите кабели, някои от които били оголени и представлявали реална опасност. Жителите на Бруклин до толкова били свикнали с това, че за тях било ежедневие да избягват електрошоковите удари. Въпреки това обаче, хората бързали да прокарат ток в къщите си и инвестирали в проекта на Едисън.

Именно по това време Тесла влиза в офиса му. Развълнуван и ужасен да се срещне с идола си, той му подава препоръчителното писмо, в което пишело: „Скъпи ми Едисън, познавам двама велики мъже и ти си един от тях. Другият е този младеж!“. Тесла разказал за опита си до тук и плановете си за променливия ток.

Едисън знаел много малко за променливия ток и не се и опитвал да научи повече. Макар в лицето на младежа пред него да виждал конкуренция, в него имало нещо различно и по-особено. Наел го веднага и го назначил да прави подобрения по електроцентралите му за постоянен ток. Обещал му възнаграждение от 50 000$ (равни на около 1 милион долара днешни пари) при успех, най-вероятно мислейки си, че това, което иска от Тесла е невъзможно за изпълнение. Обещанието за толкова много пари обаче не останало пренебрегнато от обеднелия имигрант.

Тесла и Едисън споделяли някои общи черти. Нито един от двамата не се наспивал добре. Едисън можел да работи с дни, подремвайки за кратко в офиса си. Работното му време често било от 10:30 сутринта до 5 сутринта на следващия ден. Дори на преклонна възраст, той спял само по няколко часа нощем. Тук обаче приликите между тях свършват. Тесла разчитал на вдъхновението, внимателно обмислял плановете в главата си и изпипвал всеки детайл, преди да премине към същинската работа. Едисън обаче разчитал на пробите и грешките, като казвал, че изобретението е 5% вдъхновение и 95% упоритост. Докато Едисън бил самоук, Тесла имал техническо образование, знаел 8 езика, можел да запомня цели книги и след това да ги рецитира, както и да измисля сложните си изобретения в ума си и да ги строи, без да има нужда от никакви записки.

Било само въпрос на време, преди тези различия да доведат до конфликт. Няколко месеца след назначаването си, Никола Тесла заявил, че е приключил със задачата си. Когато отишъл при шефа си, за да получи обещаното плащане, Едисън изглеждал дълбоко учуден. Обяснил, че офертата не била сериозна и когато Тесла станел истински американец, може би щял да разбере шегата. Сърбинът разбира се бил изключително възмутен и веднага напуснал.

Из града започнал да се носи слуха за чужденец с необикновен талант, който едва свързвал двата края. Тогава с Тесла се свързали инвеститори, които му поръчали да разработи по-добри електродъгови лампи. Това не било на каквото се надявал изобретателят, но все пак щяло да бъде достатъчно, за да финансира собствена компания. Блестящият инженер се захванал на работа и направил красива нова лампа, с нов дизайн и по-ефективна от преди. За съжаление всичките му спечелени пари отишли при инвеститорите и за него останали само купчина безполезни сертификати.

Късметът му обаче скоро щял да се промени. Г-н Браун от компанията Уестърн Юниън се съгласява да инвестира в идеята на Тесла за електрически двигател. В една малка лаборатория, в близост до офиса на Едисън, Тесла бързо разработил всички части за системата на електрическия двигател, който се използва в цял свят и до днес. Битката за построяването му вече била спечелена, но тази за комерсиализацията му едва сега започвала.

Електрическата война

През Ноември и Декември 1887г. Тесла регистрира седем патента в областта на многофазния електрически двигател и трансмисия. Те образували цяла система от генератори, трансформатори, трансмисии, мотори и лампи. Тези идеи били толкова оригинални, че срещу тях нямало никаква конкуренция и по-късно се оказват най-важните патенти след телефона.

Предприемчивият индустриалец Джордж Уестингхаус, изобретателят на въздушните спирачки при железниците, чул за изобретението на Тесла и сметнал, че това може да се окаже решението за предаване на електрически ток на големи разстояния. Отишъл в лабораторията на изобретателя и му предложил $60 000 за патентите му – 5000 в брой, а останалото като 150 дяла от акциите на компанията му. Също така се съгласил да плаща по $2,50 за конска сила продаден електрически ток. С още много изобретения в главата си, Тесла бързо инвестирал половината от парите в нова лаборатория и едва ли е подозирал каква битка ще се разиграе.

Патентите на Тесла станали причината за индустриална война. На карта било заложено бъдещето на индустриалното развитие на САЩ. Щяло да се реши дали променливият ток на Уестингхаус ще бъде избран за водеща технология или това ще е постоянния ток на Едисън. Последният започнал масирана пропаганда срещу конкуренцията си.

Тесла и Уестингхаус

„Спомням си как Том разправяше, че постоянният ток бил като река, която спокойно се вливала в морето, докато променливият ток – бурен поток, изливащ се в пропастта. Представете си само! Беше наел професор Харолд Браун, който обикаляше и говореше глупости на хората. Дори публично убиваха с ток кучета и коне, за да покажат, колко опасен е променливият ток.“, споделя Уестингхаус.

Ето какво се било случило с домашните любимци на много хора от града, които напоследък взели да изчезват. В същото време обаче в щатския затвор за първи път предстои един убиец да бъде екзекутиран с електрически стол. Професор Браун успешно и нелегално поръчал един използван генератор на Уестингхаус, за да демонстрира веднъж и завинаги колко страшен е променливият ток. Опитната мишка бил Уилям Кемлър, осъден убиец, който е екзекутиран на 6 Август 1890г. Той умрял в адски мъки, а смъртта му била ужасяващ спектакъл.

Уилям Кемлър – първата жертва на електрическия стол

Въпреки лошата антиреклама, за Уестингхаус и Тесла нещата вървели добре. Компанията спечелила проект за осветяването на Световния панаир в Чикаго – първият изцяло електрически панаир в историята. Темата била Колумб – по случай 400-годишнината от откриването на Америка. Уестингхаус подбил цената на Едисън от милион долара на половина и така спечелил. По-голямата част от разходите на Едисън били свързани с количеството мед, което било нужно за прокарването на постоянен ток. Предложението на Уестингхаус и Тесла било по-ефективната и евтина система с променлив ток.

Панаирът отваря врати на 1 Май 1893г. Президент Кливлънд натиснал един бутон и стотици хиляди лампи осветили сградите наоколо. Този „Град на светлината“ бил дело на Тесла, Уестингхаус и дузина нови електрически генератора. 27 милиона души посещават панаира и всички разбрали, че бъдещето е в променливия електрически ток. От този момент нататък повече от 80% от всички електрически устройства в САЩ били правени за тази система.

Ниагарския водопад

Проектът за водноелектрическа централа на Ниагарския водопад досега бил чист технологически оптимизъм. Американците отдавна си мечтаели да впрегнат силата на водопадите, но досега това било непостижимо. Самият Тесла още от дете имал такава идея.

В края на 1893г. Уестингхаус печели договор за изграждането на такава станция и мечтата на Тесла най-после се превърнала в реалност. В конкурса за проекта участвали много експерти от цял свят. Някои предлагали пневматична система, други пък система от въжета и пружини. Едисън също се включил с неговия постоянен ток. В крайна сметка Уестингхаус и Тесла вече били популярни и са избрани за амбициозния проект.

Работата по ВЕЦ-а започва и се оказва доста тежка за инженерите, механиците и работниците, но най-вече за инвеститорите. В проекта инвестират много от най-богатите хора в Америка. След 5-годишни мъки, съмнения и финансови кризи, централата е завършена. Тесла не се съмнявал нито за миг, че плановете му ще проработят. Инвеститорите обаче не били толкова сигурни. Макар машините да работели безпроблемно в главата на изобретателя, подобно нещо се правело за първи път и било изключително скъпо.

В крайна сметка всички страхове и съмнения се оказали неоправдани. Когато машините заработили, електрическият ток достигнал до Бъфало към полунощ на 16 Ноември 1896г. През следващите години електрическото потребление непрекъснато се увеличавало и генераторите на Ниагарския водопад нараствали постепенно, докато не достигнали заплануваните 10 и захранили Ню Йорк. Бродуей светел през нощта, както и улиците и подземното метро. Дори системите на Едисън преминали на променлив ток.

Макар войната да била спечелена, тя струвала скъпо както на Уестингхаус, така и на Едисън. И двете конкурентни компании били морално и финансово разорени. Големите индустриалци обикаляли като лешояди. Най-богатият от тях, Дж.П. Морган искал да изкупи всички водноелектрически централи в САЩ и започнал да манипулира стоковата борса, за да принуди Уестингхаус да му продаде патентите на Тесла.

Тогава Уестингхаус повикал изобретателя и го помолил да преразгледа първоначалния договор, с който му дал голяма част от активите на компанията. В знак на изключителна щедрост и признателност, Тесла взема решаващо за историята решение да скъса договора. Все пак той бил изключително благодарен на единствения човек, който повярвал в изобретението му. Пък и бил убеден, че му предстоят още много такива. Така той спасил компанията на Уестингхаус, но иронично след това до края на живота си живее в нищета.

Високи честоти

След успеха при Ниагара, Тесла се връща към любимото си занимание – експериментирането. Обратно в лабораторията си на улица Гранд в Ню Йорк, той започва да разучава високочестотния електрически ток.

До момента вече били направени няколко големи пробива в областта. През 1873г. Джеймс Клерк Максуел доказва математически, че светлината е електромагнитна радиация – електричество, вибриращо с изключително голяма честота. 15 години по-късно Хайнрих Херц потвърждава експериментално, че електрическата искра предава електромагнитни вълни в пространството. Тези открития идентифицират радио вълните и предоставят един свят на изцяло нови възможности за електричеството.

Никола Тесла започнал да търси устройство, което да му позволи да навлезе в тази неизвестна територия. Той знаел, че високите честоти биха имали много технически преимущества: лампите щели да светят по-ярко, електричеството да се предава по-ефективно и всичко щяло да бъде много по-безопасно, защото енергията можела да преминава безопасно през тялото.

Марк Твен държи лампа, докато през тялото му преминава високочестотен ток.

Първоначалната цел на изобретателя била да изчисли честотата на слънчевата светлина и да направи лампи от ново поколение. Надявал се с това да елиминира лампата с нажежаема жичка на Едисън, която усвоявала само 5 процента от наличната енергия.

Той започва експериментите си с генератори, работещи на по-голяма честота. Открил обаче, че при 20 000 цикъла в секунда, машините започвали да се разпадат. Решението на този проблем дошъл с впечатляващо ново изобретение, което днес наричаме бобина на Тесла. Патентовано през 1891г., това устройство превръщало обикновеното напрежение от шест цикъла в секунда и увеличавало честотата му до стотици хиляди цикли. Освен това бобината можела да генерира много висок волтаж.

Тесла държи изпълнена с газ и покрита с фосфор безжична лампа

С помощта на това си изобретение Тесла разработва първите неонови и флуоресцентни лампи. Той също така прави първите рентгенови снимки. Тези открития обаче бледнеят в сравнение с това, което прави през 1890г, когато осветява вакуумна тръба безжично – предавайки енергията по въздуха. Това е началото на един от най-дръзките проекти на Тесла – безжично предаване на енергията.

Кой е изобретил радиото?

С изобретяването на новите бобини, скоро Тесла открил, че с тях може да предава и получава радио сигнали, ако са настроени на същата честота. Когато бобината е настроена да прихваща определена честота, тя буквално усилва входящата енергия. До 1895г. Тесла вече можел да предава сигнали на 80 километра разстояние. В същата година обаче се случва голямо нещастие. Пожар унищожава сградата, в която се намира лабораторията му и унищожава проектите му.

Моментът нямало как да бъде по-неподходящ. По същото време в Англия младият италианец Гулиелмо Маркони се труди усилено върху устройство за безжична телеграфия. На следващата година той подава първия такъв патент. Изобретението му имало само две вериги и хората твърдели, че не можело да предаде сигнал и през една улица разстояние. По-късно Маркони демонстрира предаване на големи разстояния, използвайки осцилатора на Тесла.

Сърбинът подава свой собствен радио патент през 1897г. Той бил одобрен три години по-късно. Маркони прави това през 1900г, но неговият патент бил отхвърлен, както и следващите му опити за такъв, защото Тесла и други изобретатели били с приоритет.

Маркони

Нито един патент обаче не е сигурна работа, както показва кариерата на Тесла. През същата година компанията на Маркони се издига на стоковата борса. Това се дължало предимно на семейните му връзки с аристокрацията на Англия. Акциите му се качили от $3 на $22 и италианецът си спечелил международна слава. Едисън и Андрю Карнеги инвестират в компанията, а Едисън дори станал инженер-консултант в американския й клон. На 12 Декември 1901г. Маркони за първи път предава и получава сигнали през Атлантическия океан.

Отис Понд, един от инженерите, които тогава работили за Тесла, му казал: „Изглежда Маркони ти има зъб.“ Тесла отговорил: „Маркони е добър човек. Остави го. Все пак използва 17 от моите патенти.“

През 1904г. обаче изненадващо Офисът по патентите променя предишното си решение и дава патента за радиото на Маркони. Причините за това никога не стават ясни, но големите инвестиции на Маркони в Щатите са едно вероятно обяснение. Тесла си имал и други проблеми по това време, така че го преживял. Когато обаче през 1909г. Маркони печели Нобелова награда, нашият изобретател направо побеснял. 4 години по-късно той съди компанията на Маркони за имитация на патентован артикул, но нямал нужните финанси, за да продължи съдебното дело срещу такава голяма корпорация. Чак през 1943г., няколко месеца след смъртта на Тесла, Върховният съд на САЩ му връща патента. Причините обаче са съвсем различни. Тогава Маркони съди правителството на Щатите за използване на патентите му през Първата световна война. Съдът просто избегнал ситуацията като преписал патентите обратно на Тесла.

Роботът

Тесла искал да демонстрира потенциала на системата си за безжично предаване на енергията по необикновен начин. През 1898г. на електрическо изложение в наскоро завършения Медисън Скуеър Гардън той демонстрира първото устройство, управлявано от радио вълни. Всички очаквали изненади от Тесла, но малцина били подготвени да видят малката, странно изглеждаща лодка, плаваща в декоративното езеро.

Лодката на Тесла, управлявана чрез радио вълни

Както и при повечето му други изобретения, тълпата от зрители не били сигурни как да реагират. Тесла майсторски успокоил хората и ги окуражил да задават каквито искат въпроси относно лодката. По това време много малко хора били чували за радио вълните и някои смятали, че лудият изобретател управлява лодката с мисълта си.

Тесла не се ограничил само с лодките, а интегрирал изобретението си в най-различни превозни средства и механизми. Когато един журналист предложил, че лодките могат да се използват да пренасят бомби по време на войната, Тесла се ядосал. Той бързо го поправил, казвайки, че това не е безжично оръжие, а раса роботи, механични хора, които ще вършат физическата работа вместо нас. Тесла един вид поставя основите на роботиката, макар да не е признат за това. Просто неговите изобретения са били много по-напред от времето си и хората не са можели да си представят приложението им.

Колорадо Спрингс

В края на 19-и век Тесла вече бил убеден, че е възможно безжично да се предава електричество на голяма височина. Там въздухът е по-разреден, следователно и проводимостта е по-голяма. Негов приятел и адвокат по патентите, Ленард Къртис му предлага земя и захранване от електрическата компания Ел Пасо в Колорадо Спрингс. След това Тесла намира подкрепа в лицето на полковник Джон Астор, който инвестира $30 000 в проекта. Изобретателят се мести в Колорадо и започва строежа на футуристичната станция. Помагали му няколко асистента, които не били много наясно с плановете на гения.

Тесла започва да оглежда земята в района и да прави измервания и изчисления. Скоро открива, че земята е като жива, изпълнена с електрически вибрации. Той смятал, че когато светкавица удари земята, тя произвежда толкова силни вълни, че те преминават от едната страна на планетата до другата. Ако земята наистина е толкова добър проводник, Тесла можел да предава неограничено енергия от и до всяка точна на Земята без никакви загуби. За да тества тази теория, той трябвало да бъде първият, който да създаде електрически ефекти от мащаба на светкавиците.

Лабораторията, която се родила в прерията била чудна и странна. Тя имала 25-метрова дървена кула, а над нея 43-метрова метална конструкция, която придържала медно кълбо. В странното съоръжение техниците започнали да изграждат огромна бобина на Тесла, специално конструирана да изпраща мощни електрически импулси в земята.

В нощта на експеримента всяка част от оборудването била внимателно проверена. Тесла казал на механика си да пусне тока само за секунда. Бобината започнала да издава искри и да се чува пращене, след което около нея във въздуха се появила мистериозна синя енергия. Доволен от резултата, изобретателят пуска машината отново, този път за по-дълго. Огромни арки от синьо електричество започнали да се извиват от центъра на бобината. Изкуствено създадени светкавици с дължина над 30 метра излизали от върха на станцията. Експериментът изгорил динамото на електрическата компания Ел Пасо и целият град останал на тъмно. Управителят на компанията се ядосал и настоял Тесла да плати за щетите, които е нанесъл.

В продължение на 9 месеца Никола Тесла провежда експериментите си в Колорадо Спрингс. Въпреки че води подробен дневник, не е ясно точно какви са били резултатите. Никой не може да отговори и на въпроса дали Тесла е успял да пренесе безжично електроенергия.

Тесла в лабораторията си в Колорадо Спрингс

Друго, което опитал Тесла, било да предаде нискочестотни сигнали през пространството между земната повърхност и йоносферата. Той изчислил, че резонантната честота на този пласт е приблизително 8 херца. 50 години по-късно учените остават изумени, след като потвърждават това.

Една нощ в лабораторията си Тесла забелязва повтарящ се сигнал, който прихващали уредите му. За негово най-голямо учудване, той помислил, че получава сигнали от космоса. На това му твърдение се гледало с насмешка, но е напълно възможно той да е бил първият човек, успял да улови радио вълни от космоса.

Работата на Тесла в Колорадо Спрингс все още е забулена в мистерия. От записките му не става ясно как точно се е опитал да предава безжично енергия, но той се връща в Ню Йорк напълно убеден, че може да го постигне.

Кула на мечтите

Когато се връща в Ню Йорк, Тесла пише сензационна статия за списание Сенчъри. В нея той детайлно описва футуристичните си виждания. Говори за усвояване на слънчевата енергия с антена. Предполага също, че човекът ще може да контролира атмосферните условия с помощта на електричеството. Предсказва появата на машини, които ще направят войната невъзможна. Описва и глобална система от безжични комуникации. Не е изненада, че хората дори не могат да осмислят и да си представят повече му идеи, но Тесла не бил човек за подценяване.

Статията привлича вниманието на един от най-влиятелните хора в света – Дж.П. Морган. Ходейки му често на гости, Тесла му предлага схема, която сякаш била излязла от някой фантастичен филм: „световна система“ от безжични комуникации, която да предава телефонни съобщения през океаните. Тя щяла да може да излъчва предавания, новини, музика, информация за стоковата борса, лични съобщения, криптирани военни комуникации и дори изображения до всяка част на света.

Морган дава $150 000 на Тесла за изграждането на предавателна кула и електрическа станция. По-реалистична сума би била 1 милион долара, но Тесла приел каквото му предлагали и веднага започнал работа. Въпреки това, което казал на инвеститора си, изобретателят всъщност смятал да направи демонстрация в големи мащаби на безжично пренасяне на електрическия ток. Това се оказало най-голямата му грешка.

За проекта Тесла придобива земя, която нарекъл Уордънклиф. През 1901г. на мястото започва същинската работа по изграждането. Най-трудната задача била издигането на огромна 57-метрова кула, която на върха си поддържала 55-тонна стоманена сфера. Под кулата в земята се спускала 36-метрова шахта. 16 железни тръби били забити на 90 метра дълбочина, за да може електричеството да преминава от тях в земята.

С напредване на строежа станало ясно, че ще са нужни повече пари. Морган обаче не вземал подобни решения с лекота. Тогава на 12 Декември 1901г. светът се събужда с новините, че Маркони е изпратил буквата „S“ през Атлантика до Нюфаундленд. Тесла не се притеснил от това и обяснил, че италианецът е използвал 17 негови патента за постижението си. Морган обаче започнал да се съмнява в инвестицията си. Системата на Маркони не само работела, но и била евтина.

Тесла поискал от Морган още пари, но инвеститорът отказал. Още по-лошо станало, когато стоковата борса се сринала и цените на материалите за кулата се удвоили. Това, заедно с липсата на инвестиции в крайна сметка довело до прекратяване на проекта.

Унижен и потъпкан, Тесла изпитва пълен нервен срив. „Това не е невъзможно. Просто електрическо инженерство е, но е много скъпо. Сляп, малодушен и изпълнен със съмнения свят“, казва той.

През 1909г. Маркони получава Нобелова награда за работата си по радиото. От този момент той влиза в историята като „бащата на радиото“. В действителност за радиото допринасят много изобретатели, сред който и самия Никола Тесла. Маркони обаче сега бил много богат и известен, а Тесла живеел в мизерия и нищета.

Тесла осъзнава, че трябва да предложи на света нещо комерсиално и то възможно най-скоро. През 1912г. той тества революционен нов вид турбинен двигател. Уестингхаус и Дженерал Електрик досега били похарчили милиони за двигатели, които общо взето представлявали въртящи се перки в корпус. Дизайнът на Тесла бил нещо съвсем различно. При него няколко разположени близо един до друг дискове се свързвали с една ос. Само с една движеща се част, моделът на Тесла бил възможно най-прост, също като електрическия двигател, който бил измислил преди години. Гориво под формата на пара или изпарен газ се инжектирало в пространството между дисковете, което завъртало мотора с голяма скорост. Проблемът бил, че турбината развивала толкова висока температура, че дисковете се деформирали. В крайна сметка Тесла зарязва проекта.

 

Турбинния двигател на Тесла

Без други големи проекти, Тесла започва често да посещава местните паркове и да спасява ранени гълъби, които отнасял в хотелската си стая, за да се грижи за тях. Години по-късно дори поискал специална смес от семена за гълъбите си, която се надявал да продава комерсиално. Това разбира се повдигнало въпроса за неговото психично състояние. Фобията му от микроби и болести също се засилила и той започнал постоянно да мие ръцете си и да яде само варени храни.

Въпреки нарастващият му ексцентризъм, Тесла продължава да ражда идеи. В началото на Първата световна война той описва средство за засичане на кораби в морето. Това щяло да става като се излъчват високочестотни радио вълни, които щели да се отразяват от повърхността на плавателните съдове и да се появяват на екрана. За негово нещастие обаче, начело на научния отдел бил не кой да е, а Томас Едисън. Едва ли е учудващо, че той успял да убеди военните колко налудничава и непрактична била тази идея. В последствие това се оказва първото описание на днешния радар. Тесла също така е и първият, който говори за ера, където летящи кораби без крила ще могат да се контролират безжично и да се взривяват на територията на врага – ракетите.

През 1922г. на 65-годишна възраст Тесла продължава да се облича все така безупречно. Приятелите му обаче започват да забелязват, че също като научните му теории, сега и дрехите му изглеждали старомодни. Той успявал да изкарва някакви пари като инженер-консултант, но често предлагал на клиентите си планове, които те намирали за непрактични.

По същото време Тесла се изказва грубо за новите теории, които предлага Алберт Айнщайн, настоявайки, че енергията не се съдържа в материята, а в пространството между атомите. Той обаче не бил приключил с Бюрото по патентите. През 1928г. получава последния си патент за „апарат за въздушен транспорт“. Брилянтно конструираната летателна машина била нещо средно между хеликоптер и самолет. Тя е предшественика на днешните машини с вертикално излитане и кацане. За съжаление Тесла нямал парите да реализира този проект.

Макар и вече доста възрастен, Тесла имал зад гърба си стотици патенти и изобретения. Сигурно ще си помислите, че такъв гений е изживял последните години от живота си богат и известен. Логично е, нали? За съжаление не е така. Тесла е живял във време, когато светът е изисквал практични и доходоносни резултати. За какво му е притрябвала на някого радио астрономията, след като всички искат електрически крушки и микровълнови печки?

Изобретенията на Тесла не са били доходоносни, а революционни. С един от последните си проекти, той иска да предостави на целия свят безжична енергия, но така и на му се дава шанс да го направи, защото корпорациите няма да могат да я регулират и печелят от това.

Користолюбие и алчност засенчват кариерата на Тесла и той прекарва по-голяма част от живота си напълно разорен. На всичкото отгоре емоционалните и психически удари, които претърпява през живота си буквално го подлудяват. Прекарва последните години от живота си сам, в хотелската си стая – напълно унижен и разочарован.

Никола Тесла умира на 7 Януари 1943г. в Ню Йорк на 86 години, потънал в дългове. На погребението му присъстват над 2000 човека, а върху ковчега му са поставени както сръбското, така и американското знаме. Самият ковчег е носен от нобелови лауреати, а много известни личности изказват съболезнованията си. След смъртта на Тесла, всичките му записки и дневници от сейфа му са конфискувани и засекретени на най-високо ниво от правителството.

Никола Тесла (1856г – 1943г)

Никола Тесла е може би най-великият изобретател в историята и един от най-големите гении, раждали се някога. Още от малък той мечтае да промени света и никога не се отказва в опитите си, макар многократно да е бил третиран като по-нисша класа човек. Хората почти винаги са били срещу него и са се опитвали да го спънат и потъпчат неговите хъс и желание да твори. Тъжно е като си помислим какъв живот е водел човекът, който до голяма степен оформя света, в който живеем днес.

Ако историята на Никола Тесла следва да ни научи на нещо, то е да не бъдем толкова посредствени, ограничени и нетолерантни, защото точно хората като него са тези, които градят история и завинаги променят света.

Източник: Искам да знам

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...