Ние носим отговорност за думите си….!

Важно е да се научим да чуваме премълчаното….

Комуникацията по принцип не е елементарно нещо. Това, което казвате, понякога може да бъде криворазбрано и често това се случва, защото човекът, с когото общувате, има свой начин на тълкуване на нещата.

Той по-скоро не ви слуша, а подготвя отговор. Предразсъдъците са начин за категоризиране на реалността, още преди да вникнем в същността й. Освен тях е налице и тенденцията да говорим без да мислим. Това са двете основни грешки на съвременния човек, когато общува.

Именно поради това, въпреки многократно да сте опитвали да изясните част от думите си на човека, с когото разговаряте, резултатът е плачевен. Вместо да хабите силите си, много по-продуктивно е да спрете да го правите.

Това, което казвате, което предавате като послание и което другите разбират

Първото изискване за осъществяването на реална комуникация е уважение. Понякога обаче то не е налице.

Някои хора може да предпочетат да изкажат своето мнение, смятайки, че това ги прави по-добре разбрани. Други са неспособни да поддържат визуален контакт или да съчувстват. Трети обаче може да са способни да останат равнодушни, независимо какво им казвате.

Какво би означавало всичко това ако го разгледаме в детайли?

Стилът на комуникация, който сте изградили

Начинът на общуване, на който сте станали свидетел през своето детство и ранна младежка възраст, може да се отрази върху начина, по който комуникираме като възрастни хора.

  • По-авторитарният стил на общуване например провокира тип диалог, който се характеризира с едностранна комуникация, отколкото възприемане на това, което казва отсрещната страна  или пък разбиране на потребностите на другия. Този начин на говорене обикновено се упражнява от хората, които имат власт над другите.

Един човек, който упражнява авторитарен стил на комуникация, не се вслушва активно в думите на другия. Той не проявява емпатия. Всъщност той е ограничен от способността си да дава заповеди. Всичко това може да накара едно дете да смята, че това, в което вярва и което чувства, не е важно.

  • Без съмнение противоположният стил на комуникация е демократичен и ефикасен. При него се постигат реципрочност, уважение, вслушване и адекватно разбиране.

Човекът, който се научава да общува по този начин, от ранна възраст разбиракак да отговори на потребностите на другите като внимателно преценява всяка своя дума, развива своята самооценка и се радва на усещане за сигурност.

Важно е да обръщате внимание на „това, което се премълчава“

Когато казваме, че трябва да се научите да чувате „това, което се премълчава“, ние имаме предвид да развиете емпатията си – нещо, което не всеки използва в своя ежедневен живот.

  • Понякога едно изречение е много повече от свързани думи с определено значение. Изразителността на говорещия, неговите тон и жестове, дефинират определен тип невербална комуникация, която може понякога да предаде повече информация, отколкото се съдържа в изречените думи.
  • Когато говорим, имаме навика постепенно да избягваме визуалния контакт. Понякога тази форма на невербална комуникация е заместена от „емотикони“, тъй като голяма част от посланията ни са предадени чрез електронни съобщения.
  • Важно е да култивираме отношения, които се базират на комуникация лице в лице. Тогава има визуален контакт. Можете да „слушате“ другия със своята интуиция и житейски опит. Това е най-важният стълб на комуникацията, защото тя е „сътворена“ преди всичко, за да предава емоции.

Спрете да се обяснявате на хора, които чуват само това, което искат

Понякога има битки, които не могат да бъдат спечелени. Важно е да ги приемете и да разберете, че има хора, които макар да ви обичат, не могат да ви разберат.

  • Има моменти, в които диалогът отива отвъд емоциите. Тогава говорим за ценности.
  • Помислете за случай със семейство или двама родители, които не разбират защо детето им би избрало един от тях пред другия.

Може да говорим за любов, привързаност и т.н. – но тези стълбове в отношенията може да не означават нищо за хора, които ги смятат за маловажни на фона на проблеми като „какво ще си помислят хората“ или „да ни оставиш е предателство“.

Категорично са налице многобройни примери като този. Понякога това, което казваме, и това, което подкрепяме, изглежда безполезно за хората, които не ни слушат. В такива моменти, въпреки усилията да изградим мостове, нищо не се получава.

Преди да продължите да се биете в тази предварително загубена битка, нямате други избор, освен да приемете, че другите хора имат своя позиция и те може да не могат да разберат вашата, без значение колко усилия полагате да им я разясните.

В края на краищата трябва да запомните, че въпреки всичко, е препоръчително да се отнасяте към другите хора с уважение.

източник: http://zdraveikrasota.bg/

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close