Нещастен? Самокритичен? Може би си просто перфекционист?

188

Трудно е да се спори с максими като: Вярвай в себе си. Не приемай “не” за отговор. Никога не се предавай. Не приемай да бъдеш втория най-добър. Най-вече бъди честен пред себе си…

Високопарните правила за успеха изглеждат сами по себе си убедителни – дори да не са записани в Конституцията, те са просто част от културния поток на нашето съзнание, който напояват всичко от ежедневните разговори до корпоративните лекции и подготовката за SAT курсовете.

Няколко скорошни проучвания предупреждават, че баналните фрази не трябва да се вземат твърде насериозно. Едно ново изследване обаче се фокусира върху познатия тип на перфекциониста, който изпада в паника или “пали фитила”, когато нещата не вървят, както се очаква.

Резултатите му не само потвърждават, че такива пуристи често са изложени на риск от психически проблеми – както Фройд, Алфред Адлер, а също и безброй разгневени родители са предсказали отдавна – но също доказват, че перфекционизмът е ценен обектив, през който могат да се видят и разберат различните привидно несвързани психически проблеми – от депресията до натрапчивото поведение и зависимостите.

Изследователите разграничават три вида перфекционисти въз основа на отговорите от стандартизирани въпросници: ориентирани към себе си работохолици, които се борят да живеят според високите си стандарти и са рискова група за развиването на депресия, основаваща се на самокритичност.

Вторият тип са на външен вид фанатични радетели за перфекционизъм, очакващи перфекционизъм от другите, което често разрушава взаимоотношенията им. А в третия вид попадат тези, които отчаяно се опитват да живеят според идеала, за който са убедени, че другите очакват от тях. Те са и рисков фактор за самоубийствено мислене и хранителни разстройства.

“Естествено е за хората да искат да бъдат перфектни в няколко неща, да кажем в работата си – да бъдеш добър редактор или хирург зависи от това да не правиш грешки”, казва професорът по психология в Университета в Йорк Гордън Флет, който е автор на много изследвания по темата. “Но този стремеж се превръща в проблем, когато се разпростре и върху други области на живота: отношенията в семейството, външността, хобитата”, добавя той.

За разлика от хората с психиатрична диагноза, перфекционистите не се борят с клеймото, нито пък смятат себе си за хора с нарушени функции. Според съветника по подпомагане на заетостта в Калифорнийския университет – Алис Провост, която провежда с персонала групова терапия за преодоляване на импулсите към перфекционизъм, те са много горди от това. А и културата цени високо и стимулира тяхното поведение.

Според изследване на психолози от Техническия Университет на Къртин, Австралия, степента на мислене “всичко или нищо” предсказва колко добре перфекционистите насочват живота си. При тяхното изследоване 252 участници попълват въпросници, оценяващи до каква степен приемат 16 твърдения от рода на: “Аз се възприемам като контролируем или неконтролируем“ и “Аз общувам много добре с хората или не съвсем”.

Участниците, които са най-близки до мисленето по този “или – или” начин, са най-склонни да проявяват краен перфекционизъм, който може да доведе до психически проблеми. Накратко това са хора, които не само са се нагълтали с максими за успех, но и ги възприемат безусловно. Те вярват подсъзнателно, че е възможно да успеят след като са сгрешили вече, като поправят грешките си (друго високопарно правило). Проблемът, че въпреки това за тях неуспехът е признак за посредственост или казано по друг начин, това е прецакване.

Никога не приемай да бъдеш втория най-добър. Винаги бъди честен със себе си

Бремето на очакванията за перфектност е твърде познато на всеки, който се е борил да се справи с лош навик. Да сбъркаш веднъж – да запалиш една цигара, само едно питие – в най-добрия случай е “гаф”. В най-лошия то става срив, изпадане от вагона: провал. А щом така или иначе си се провалил, защо да не си сипеш още две-три…

Според Алис Провост при перфекционистите много често се наблюдават симптоми на натрапчива нетърпимост към безпорядъка – друг риск за тях. Те не могат да търпят разхвърляно бюро. За тях е почти невъзможно да зарежат работата си наполовина, за да я свършат на следващия ден. Някои отделят абсурдно много време, за да вършат отново някои задачи, следвайки образец, който само те могат да видят.

В експеримента си Провост използва група, членовете на която трябва да се отнасят небрежно към всичко. “Беше предимно в контекста на работата, смята тя. То се налага именно, защото това, което перфекционистите смятат за провал, за много хора е без значение и те не му обръщат внимание”.

Напускай работа навреме. Не идвай по-рано. Почивай винаги, когато е позволено. Позволявай си определено количество опити, за да свършиш работата. Остави бюрото разхвърляно. А след това се попитай: “Беше ли наказан? Продължи ли университетът да функционира? По-щастлив ли си?” – казва изследователката. “Те бяха изумени, че да – всичко продължава да работи и нещата, които толкова ги тревожеха, не бяха се оказали критични.”

Британците имат един израз, с който поощряват хората да покажат способностите си и осмиват вечния страх от неуспех. “Направи най-лошото, на което си способен”. Ако не можеш да приемеш най-лошото в себе си поне веднъж и за малко, как ще можеш да бъдеш искрен със себе си?

По в. Ню Йорк таймс

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close