Нека говорят!

508

Хората ще говорят. Ще те карат да се чувстваш глупав. Ще се опитват да те смачкат емоционално… Само за да могат да видят себе си над теб.

Всички хора в този живот се раждаме като празна книга, на чиято първа страница има няколко изречения и те са свързани с целта в живота ни. Тази книга е недостъпна за нас, другите също не могат да я четат, единствено висшият ни Аз е в постоянен контакт с нея. Но не е задължително да остава така завинаги. Имаме астрология, имаме психология, имаме толкова много науки, които могат да надникнат из страниците на вътрешния ни свят.

Важно е да знаете едно: 

 
След първата страница няма нищо важно за вас в тази книга. 

След първата страница всичко, което е написано, дори не е ваше дело. Това са насадените вярвания. Огромна грешка ще направите, ако смятате, че всички думи вътре описват вас самите. Нищо не описва вас самите, както онези няколко изречения в началото. Те са различни за всеки, но не това е нещото, за което искам да пиша днес.

Това, което ми се иска всички хора на света да знаят, е, че бидейки социализирани в този дуален свят, всички израстваме в илюзорната концепция, че сме различни. А не сме. Различието обаче поражда съпротивление. Различието поражда конфликт. Различието не обединява, колкото и да ни се иска да е така. То поражда страх. Защото тялото реагира на разбирането, че може да има такова нещо като “различен“. Забравили сме, че такова нещо не е възможно, че просто не е истина, тялото помни, но съзнанието – не. И когато забравим, че различността не може да съществува, заживяваме с идеята, че хората са различни и често, за съжаление, там започват и сравнителните степени. Там започва истинското разслояване и разделение. Всъщност единствената “истинска разлика“, която хората изживяват, е свързана с това как се изразяват потенциалите на всеки. Но в есенцията си всичко е еднакво. Когато възприемем обаче, че и това не е така – започват да се раждат всички негативни емоции.

Когато не виждаш, че си талантлив точно толкова, колкото някой друг, на когото се възхищаваш, се ражда страдание, завист или омраза.
Когато не виждаш, че грубите думи, присмехулното отношение или арогантността на някого, насочени към теб или някой друг, са същото страдание, което и ти си преживявал, се ражда липсата на толерантност.
Най-вече когато не виждаш, че всеки човек ти показва личното ти отношение към теб самия. Отвръщайки му с лошо, ти нараняваш себе си директно.

Хората ще говорят. Ще те описват. Ще създават конфликти. Ще те цитират грешно. Ще те апострофират. Ще те карат да се чувстваш глупав. Ще те псуват. Ще си мислят, че те познават. Ще разпространяват слухове и лъжи. Ще преувеличават. Понякога ще те надценяват. Ще се смеят зад гърба ти. Ще се опитват да те смачкат емоционално. Ще се опитват да те смачкат физически. Ще искат да те видят ниско долу, на колене, в сълзи… само за да могат да видят себе си над теб. За да се почувстват добре.

Не се ядосвай.
Не ги съди.
Не ги мрази.
Прости им.
Не са виновни. 


Не искаме ли всички да се чувстваме добре в крайна сметка? А когато не сме закърмени с любов, понякога се чувстваме добре, проявявайки другата крайност. Когато не можем да прегръщаме, и допирът на ръцете и тялото в бой е прегръдка. Когато никой не ни чува, когато се смеем, ще ни чуе, когато ревем побеснели. Ти не познаваш историята на никого и не си длъжен да оправдаваш ничие държание спрямо теб. Но остани с любов към човека, който просто е объркан. Ти също си бил на негово място и нищо не ти гарантира, че няма да бъдеш и занапред. Може да го виждаш груб, зъл и високомерен, но това са все страници след първата. Това не е той. Това е защитната обвивка. Това, в което животът го е превърнал.

И когато се държи зле с теб или се опитва да те сломи, припомни си – това е защото си мисли, че не притежава това, което ти притежаваш. Този човек смята, че сте различни. Но ти знай, че не сте. 


Когато общата ви част е негативна, ти си вземи поука, а на него това не навирай в лицето. Остани в тишината на мъдростта. И тъй като никога няма да те чуе, просто сътвори образ в главата си, в който виждаш как и на него му става ясно това, което ти вече знаеш. Това стига. Напълно стига. 

Когато общата ви част е позитивна обаче, покажи му, че и той я притежава. Запали страстта му, докажи му, че няма невъзможни неща. Ти не си късметлия, ти просто нямаш решетки, а той своите не иска дори да погледне. Забравил е отдавна кога ги е построил и сега се опитва да лети, както помни, че може, но не може и не може и те мрази за това. Мрази теб, защото всъщност мрази себе си, че е позволил на някого да му причини това. Да запише неща в книгата му, от които не може да се отърве. Това е защото забравя, че думите от първата страница назад не са валидни. Има хора, които дори не го знаят.

Не приемай лично никоя и ничия нападка. Мисли за човека, който ти казва, че не струваш, като за някой, на когото винаги са повтаряли същото. Затова е отишъл в такава крайност, че е започнал да мрази частта в себе си, която прави грешки, а с нея – и теб, когото припознава в някои от тях. Не се опитвай да опровергаваш никого, по-скоро се съгласи. Оцени какво наистина се случва и действай, както би действал с наранено дете, което обаче не е твое. Не можеш да навлизаш в личното му пространство и да се опитваш да му помогнеш, можеш просто да се надяваш, че неговият възрастен ще се погрижи за него. Вярвай в това. С такова действие и с такива мисли, всъщност… се грижиш и за своето.

Помни първата страница.
Светещата.
Блестяща.
Облята в бяла светлина първа страница в книгата на всеки човек.


Държиш ли нея винаги в съзнанието си,
винаги ще си в синхрон с душата си.
Автор: Ванеса Виденова
Последвайте Ванеса тук: www.sh1zo.tumblr.com
Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close