Небрежност уби журналиста Крум Благов. Не, няма виновни, всеобща немарливост

Той щеше да остане жив, ако не беше отишъл в болница за счупения си крак.

Често се случва да обвиняват лекари, че са уморили някого. С право и без право. И аз, пишещият тези редове, не съм привърженик на драматичните обвинения как някой бил лекуван неправилно и затова умрял. Мнозина не могат да приемат, че смъртта коси с косата и в много случаи лекарите каквото и да правят, не могат да помогнат, неизбежно е, случва се, има процент смъртност при някакви болести и операции, коментира Иван Бакалов в e-vestnik.bg. Но Крум Благов не умря при „сложна операция“, както съобщиха погрешно отначало много медии. Умря здрав, прав, на 62 години след счупване на крак… Счупване, от което със сигурност е щял да остане жив и здрав, ако не беше отишъл на лекар.

Крум Благов беше много благ човек,

не беше по изхвърлянията и излишните обвинения. Чудя се, какво ли щеше да напише за собствената си нелепа смърт. Със сигурност щеше да бъде нещо умерено, без излишни драматизации.

Беше тежък професионалист, видял всичко в професията, от репортер до издател. Здрав, прав, пълен с планове, енергичен, постоянно с някакви проекти, разследвания (бел. авт. – по-нататък в e-vestnik ще пуснем последното му разследване, по ирония на съдбата за Здравната каса).

На 9 януари карал ски на Боровец и си навехнал крака. Прибрал се сам с колата си, колебаел се дали въобще да иде на лекар, не смятал, че може да има счупване. Но някаква съседка медицинска сестра и близките му настояват да иде в болница за всеки случай. На другия ден отива в ИСУЛ, правят му снимка и откриват едно счупване в долната част на крака, при прасеца, над глезена. Наместват го и го гипсират.

След около 2 седмици на контролен преглед в 7-а поликлиника друг лекар му казва, че според него има повече от едно счупване и го препраща в „Пирогов“.
Попада там на 30 януари. Откриват му още едно счупване горе близо до коляното. И му казват, че има и изкълчен глезен, което той и без друго си знае. Крум не се гневи на лекаря, който пропуснал счупването по-горе, казва по този повод:

„Е, всички грешим“

Убеждават го, че трябва да му се направи операция, той приема – като интелигентен човек вярва на лекари. Слагат му в крака два винта. Дали е било нужно? Нека вярваме на лекарите, все пак, макар че има драстични примери за излишни операции и разход на консумативи, за да се плаща на определени доставчици, които са свързани и с конкретни лекари и им дават процент. Чак такова разследване да доказваш целесъобразност на дадена операция – не е по силите на журналист. Приемаме, че тази операция и винтове, за които Крум е платил дребна сума, са били целесъобразни.

Предписали му антибиотик и кръворазреждащи средства. След такива операции винаги има риск от емболия – съсирек да тръгне и да запуши някой важен кръвоносен съд.
Крум е внимателен за здравето си и слуша лекарите.

Винтовете му ги изваждат на 27 март. През март и април с Крум се срещахме няколко пъти, въобще не личеше да има проблеми с крака. Каза само, че го е чупил. Последно ходил на контролни прегледи и да му свалят конците в началото и средата на април. В една държава с по-развита здравна система лекарите щяха да правят непрекъснато кръвни проби на такъв пациент, за да следят риска от емболия.

Крум има нещастието да живее в България

– където, първо, лекар не разбира, че кракът му е счупен на повече от едно място. Второ, други лекари му правят някаква операция и пропускат в следоперативния период да контролират напълно пациента.

Има и трето.

Следобеда на 21 април на Крум му прилошава, започва да повръща и постъпва във Втора градска болница (на “Сливница” и “Хр. Ботев”). Започват да го лекуват, че се е натровил. Лекарка пита близките му какво е ял. Крум сам казва на лекарите, че може да има риск от емболия, правена му е операция на крака два месеца и половина по-рано. Какви мерки са предприели лекарите, те си знаят. Сигурно правилни. На сутринта казали, че тестовете не сочели емболия. И същата сутрин пациентът умира от белодробна емболия, по-малко от 24 часа след като е влязъл в болницата.

Случва се, ще кажат лекарите. Има процент смъртност от емболия след такива операции. Да, така е. Никой не търси конкретен виновник.

Но някак, ако по този начин в болница беше умрял някой професор хирург, медик? Щяха да кажат, че колегите му са го изпуснали. За Крум никой нищо не казва, никой не го е изпуснал, виновни няма. А Крум Благов в журналистиката беше това, което е примерно проф. Чирков в медицината. Или, да кажем, някой друг известен хирург, да не се хващаме за името.

В една типично българска безотговорна среда,

с небрежни лекари, калпава здравна система, превърнала медиците в търговци и печалбари, много пациенти така си отиват. И няма виновни.

И след всичко това – ако си счупиш крака, как да идеш на лекари, като знаеш какво може да ти се случи?
Как да ходят майки да раждат по нашите болници, като видяха как сестра бие бебета и какви акушерки има?

Крум щеше да е жив и здрав, ако не беше попаднал при лекари, кракът му щеше да зарасне, криво-право, но щеше да е жив. Сега никак не се учудвам, че мой приятел лекар, работил и по чужбина, ако му се случи нещо, отказва обичайни процедури и лечения, и дори в краен случай отказва да влезе в наши болници, едвам го кандърдисват колегите му.

Неотдавна една друга колежка, прекарала известно време в австрийска болница, ми писа какви грижовни били там сестри и лекари, с какво внимание и контрол са оградени пациентите. И как и там има корупция, пари в плик, частни и държавни болници. Но отношението е друго.

У нас отношението убива.
Прощавай, Круме, че стана повод за такъв коментар…

Източник: e-vestnik.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close