Играта на Сърдещия се човек, обикновено е следната: 

Имаш прекрасни взаимоотношения с колежката си, когато един ден тя спира да ти говори и въздухът сякаш се нагнетява, когато тя е наблизо. Ти питаш:” Какво не е наред?” Тя отговаря:” Нищо.” Но една струна в гласа й ти говори друго и ти знаеш, че това е лъжа.  Тази твоя приятелски настроена преди колежка, днес е наистина ядосана. И ти отново питаш:” Виждам, че има нещо. Какво става?” И отново получаваш отговор :” Нищо.” След няколко подобни рунда, е вероятно да изрече най-глупавото нещо като:” Е, ако ти не знаеш какво не е наред, тогава аз няма да ти кажа!” И така става невъзможно да се реши проблемът.

Психологическият термин за тази игра на сърдене е „ пасивно-агресивно поведение”. Пасивно-агресивните хора дълбоко в себе си се страхуват от конфликта и затова вместо да поставят проблема си открито, те изпращат „съобщения”, от които да разбереш, че са разстроени. Когато Сърдещият се човек спре да ти говори, се предполага, че си получил съобщение, че той е ядосан.

Пасивно-агресивното поведение едновременно вреди на взаимоотношенията и осуетява всеки опит за разрешаване на ситуацията. Поради тази причина това е най-деструктивният начин за справяне с конфликт. За да постигнете някакъв напредък в разрешаването на проблема, трябва да излезете от играта.

Ясно е, че много хора се сърдят от време на време и това е стратегия, която често се прилага от децата да постигат своето, без директно да се конфронтират. При възрастните, кратките „цупенки” могат да изглеждат и привлекателно.  Но в своите хронични форми, това е проблем, който се нуждае от внимание.

Причините за хроничното „цупене“ не са ясни. Те може би имат генетичен компонент, но една от най-новите теории е, че то се развива в детството като наказание за мама по начин, който е най-малко вероятен да доведе до шамари.

Според  Jukes , сърденето при мъжете би могло също да бъде първият съществен знак за насилие. „Според опита ми, много голяма част от насилниците са склонни към тежки прояви на сърдене, а също и през по-голямата част от живота си са го правили, и това произтича от  основната вина и желание да накажат този, който  полага грижите – майката.”- казва авторът на „Men Who Batter Women”. „ В повечето случаи насилието започва постепенно – може би със сърдене и след това ескалира. Много рядко мъжът започва с брутална атака. Често се започва с чувство за неприязън и отчуждение.”

В основата на проблема е неспособността да се изразяват чувствата. Пасивно-агресивният се отдръпва и цупенето става предпочитаната форма на комуникация. Първата стъпка за справяне с това е признанието, че се сърди. Много отказват да го направят. Те неизменно обвиняват другия и за тях е невъзможно да направят първата стъпка.

Да се сърдиш/цупиш означава да си разстроен или ядосан за нещо и да отказваш да го обсъдиш или споделиш с другия.

Но каква е причината човек да се сърди?

Понякога се сърдим на хора, които ни вземат за даденост. Друг път, когато хората нямат време за нас. Често се сърдим без причина, защото искаме другите да ни обърнат внимание.

Хората с такова поведение, които хронично се сърдят злоупотребяват емоционално. Те не комуникират и мълчат. Когато се цупиш, никога не общуваш честно и открито.

Тъй като пасивно-.агресивният човек по същество вярва, че е безгрешен, невинен и добър, всичко което застрашава това вярване за себе си, застрашава самата същност на неговото съществуване. Той живее в свят, в който  трябва на всяка цена да прикрие „ужасните неща” за себе си.

Разбира се, в повечето случаи никое от тези неща не е толкова ужасно. Това са нормални човешки емоции. Емоции като гняв, разочарование, тъга. Пасивно-агресивните хора, перфектни в представата си за себе си, просто никога не се ядосват. Те не викат, нито пък са толкова слаби, че да загубят контрол. Те ще оставят това на теб, така че отново да се оправдаят, че те са тези, които се контролират. Докато ти, от друга страна, си очевидно труден и крив човек.

И тъй като те са гладни за одобрение, ако не го получат тогава, когато го очакват, това ще ги ядоса. Но гневът при тях е в тиха форма: въздишки, цупене, сумтене. По този начин могат да запазят своята фасада, че изобщо не са ядосани, в случай че бъдат попитани. Приемането на нормалните човешки емоции е почти невъзможно за тези хора.

Как да приключим играта?

Не продължавай да питаш какво не е наред. Това само ще насърчи Сърдещия се човек да продължи с играта. Вместо това,  с неутрален, приятелски тон кажи, че знаеш, че нещо се случва. Например: ”Мисля, че нещо си ми ядосан, но нямам представа защо. Ако изобщо искаш да поговорим какво не е наред, аз съм насреща. Кога би имал време да поговорим?”

Ако ти каже какъв е проблемът, тогава си вън от играта. Но ако все още настоява, че няма нищо, тогава кажи много искрено: ”Толкова се радвам да чуя това. Поради някаква причина си мислех, че нещо си ми ядосан.” Не трябва да има и намек за сарказъм в тона ти, обаче.

След това – и това е критично! – от този момент, трябва да се държиш все едно всичко е наред. Усмихвай се, бъди приятелски настроен и говори по обичайния начин. Тъй като ясно е било казано, че няма нещо, което не е наред, трябва да се държиш така, сякаш няма нещо, което не е наред.

Поради основен психологически принцип, че неподкрепяно (невъзнаграденото) поведение се засилва преди да изчезне, очаквано, цупенето може да се влоши, преди да се оправят нещата. Така, че се придържай към стратегията си. Продължавай да се държиш нормално и в крайна сметка  или ще се предаде или ще ти каже какъв всъщност е проблемът. 

И така, как най-добре да се справим с такива хора?

1. Ако попиташ „ Какво не е наред?”, и след въздишка или сумтене получиш отговор „О, няма нищо” – просто кажи „Добре”. Това прави пасивно-агресивният човек отговорен за собствения си отговор. След време той може в действителност да признае, че е ядосан и да се разберете. Като бонус, ти като потенциална жертва, няма да си подложен на следващ рунд от цупене и въпроси-отговори, който определено ще загубиш.                                                        
2. Бъди директен и асертивен. Ако си ядосан, кажи, че си ядосан. Ако си разочарован от пасивно-агресивния човек, дай му да разбере. Не влизай в коловоза като използваш неговия език на неяснота и неасертивност. Настоявай за езика на реалността.                                                                                    
3. Не влизай в битка. Веднъж направил ли си го, ти губиш войната. Единственият човек, когото можеш да промениш в тази ситуация си ти самия, така че трябва да подходиш към всяка потенциална „битка“, като коригираш собствените си вярвания по отношение на начина, по който вашите взаимоотношения с този човек „трябва“ да бъдат. Нужно е да приемеш, че те няма да бъдат по начина, по който „трябва” да са. Лесно е да се каже, трудно е да се направи, но е необходимо за твоето душевно здраве.       
4. Обръщай внимание на действията, не на думите. Въпреки, че те искрено вярват, че правят всичко заради интересите на другите, а не заради себе си, действията им говорят по-силно от думите им. Не приемай баналните фрази за чиста монета, обръщай внимание само на техните действия.                             
5. Винаги давай положителните обратни връзки. Тъй като пасивно-агресивните хора копнеят за любов, когато те действително са се справили добре, похвалете ги. Технически това е форма на противодействие на тяхната манипулация, но искрената похвала си е искрена похвала.                      
6. Избягвай критиките и неодобрението. Това ще доведе само до нескончаем поток от обяснения, а не до това, което искаш – извинение. Няма да има промяна в поведението им. Приеми, че извиненията или личностната промяна са почти невъзможни за човек с това „страдание”.                                    
7. Не губи време в опити да обясняваш защо това поведение е погрешно. Лесно е да повярваш, че в някакъв момент ще стигнеш до този човек и той ще преживее „А-ха” феномена и всичко ще бъде наред. Това, обаче, е най-вече в случай с рационални и логични хора.                                                                                   
8. Ако не можеш да контролираш темперамента си, избягвай взаимодействие. Твоят нрав ще бъде интерпретиран от тях като още едно доказателство за лошото отношение към тях и ще оправдае тяхната роля на праведния мъченик. При тези обстоятелства по-добре е да стоиш на разстояние.

Човешкото поведение може да бъде голяма загадка, особено когато отношенията от детството се пренасят в живота ни като възрастни. Ако се усетиш, че се подхлъзваш в това поведение, въпреки всичките ти усилия, имаш проблем.

И какво правим?

1. Признай, че се цупиш.

Първото нещо, което трябва да направиш е да признаеш пред себе си, че всъщност се цупиш. Обърни внимание на изражението на лицето си – дали устните ти са стиснати и нацупени, дали избягваш погледа на другия или си обърнал тялото си на другата страна? Дали си се оттеглил от разговора или отговаряш едносрично или остро? Дали чувстваш раздразнение или гняв към човека, с когото си? Дали имаш чувството, че ще избухнеш, ако не потискаш чувствата си? Ако си отговорил с „да” на някой от тези въпроси, тогава определено е като да се цупиш. Веднъж да признаеш това пред себе си, можеш по-лесно да се измъкнеш.

2. Разбери нуждата си от сърдене. 

Трябва да има причина, поради която се чувстваш в лошо настроение и действаш по този начин. Какво играе ролята на спусък? Наразбран ли се чувстваш или използван? Сърденето е търсещо внимание поведение: ние се стремим да въздействаме на другия да се държи по различен начин спрямо нас, но не правим това по правилния начин. Вероятно ти вече си опитал да изразиш чувствата си, но отговорът на другия – или липсата на такъв – те кара да се чувстваш отхвърлен. Разбери защо се сърдиш и какво точно искаш. Само тогава можеш да обмислиш алтернативен начин на действие.

3. Вземи решение да се ангажираш: общувай ефективно.

Сърденето също би могло да бъде симптом за субективно преживявана липса на контрол – може би си погълнат от това, което чувстваш и това е опит да си върнеш контрола или да достигнеш до търсения отговор.

Каквото и да е, твоето сърдене може да обърка другия по отношение на това какво всъщност е сгрешил и какво се изисква от него като компенсация. Може на свой ред да предизвика у другия чувство на гняв, болка или отхвърляне. Вместо да се отдръпнеш в пристъп на засегнато честолюбие, защо да не проведеш честен разговор с другия? Кажи точно какво чувстваш:” Моля те, изслушай ме. Разбери защо се чувствам по този начин. Би ли могъл заради мен да проявиш търпение?“

А може и да бъдеш по-директен:” Изслушай ме. Бях наранен от това, което току-що направи.” Откритият разговор може и да създава дискомфорт, но ще „прочисти въздуха.”

4. Вземи си „време за изчакване”.

Ако не обичаш да се конфронтираш или имаш нужда да се „охладиш” преди да опиташ какъвто и да е разговор, тогава си дай малко време. Една тактика да ги подготвиш за тази възможност, за това, че имаш нужда от време, за да помислиш е просто да кажеш кода – Тайм аут – и тогава временно можеш да се оттеглиш  и другият ще знае, че твоето мълчание не е опит да го накажеш. Избери момента, обаче, да се включиш отново и да поговориш, когато си сигурен, че разговорът няма да прерастне в спор. Също бъди внимателен: не оставяй другия в напрежение за твърде дълго време,  защото тук става дума и за неговите чувства.

Автор: Светлана Сотирова

Източник: https://sovapsychologist.com

Използвана литература:

„Handling sulking behavior“ by Eleanor Shakiba.