Не, нямате право на мнение!

414

 Вероятно ви се е случвало, когато притиснете събеседника си с аргументи, да ви се измъкне с израза: “Всеки си има мнение”. Демокрацията, всеобщото право на гласуване, равнопоставеноста на всеки глас заблуди много хора, че “всеки има право на мнение”. И това тяхно мнение има еднаква тежест с мнението на всеки друг – от неграмотния до професора – за космоса, живота и всичко останало – от ГМО до Големия адронен колайдер.

Патрик Т. Стоукс, преподавател по философия в Deakin University в статия от сайта “The Conversation” заявява:

“Не, нямате право на мнение!”

И прави две уточнения. На първо място:

Какво се разбира под “право” на мнение?

Естествено никой няма право да спре хората да мислят или да говорят каквото си искат, независимо дали е вярно.

Свободата на мнение е неотменимо човешко право. Всяко правителство ограничава свободата на словото до извесна степен (език на омразата, военни тайни и т.н) , но никой не може да ви спре да казвате, че американците не са кацнали на Луната, без значение колко пъти твърдението ви е било опровергавано.

Но ако “право на мнение” означава за вас “за се разглежда възгледа ви по презумция като равноправен кандидат за истина” това няма да стане. Защото има разлика между “свободата на изразяване” и свободата да се налагат всякакви вредни за здравето и здравия разум фантазми и предразсъдъци. За съжаление, тази разлика има тенденция да се размива.

Когато сблъсъкът на мнения е на битово ниво, тази грешка няма големи последици. В един телевизионен дебат, например, общоприетото представяне “и на другата гледна точка” е грешка, при положение, че “другата страна” няма равна компетентност по въпроса.

Ето как Шърли Браун от WIN-TV на ABC отговаря на жалба на активистката срещу ваксините Мерил Дърей за “точно, справедливо и балансирано представяне на мненията”

“Но това предполага еднакво право да бъдат изслушани две страни по въпрос, по койтосамо една от двете страни има съответната експертиза. Ако темата беше за политика, това би било адекватно, но дебатът засяга въпроси, отнасящи се до самата наука.”

Ярък пример имаме сравнително наскоро и у нас с референдума за развитието на ядрената енергетика. Не може по въпроси, които изискват експертност и решаването им касае благополучието, здравето и дори живота на много хора, всяко мнение да е равнопоставено.

Мнозина, въпреки своята некомпетентност, смятат че и те имат “право на мнение”, при това равно по тежест със становището на специалистите. Този феномен е пряко свързан с “Ефектът на Дънинг-Крюгер” (неосъзнаването на собствената си некомпетентност).

Друго важно уточнение, което внася проф. Стоукс е:

Какъв е предмета на становището?

Платон прави разлика между мнение, общоприето мнение (докса) и обективни знания. Това разграничение работи и днес: за разлика от “1 + 1 = 2”, има становища с различна степен на субективност и несигурност. Последното може да се степенува по влиянието на субективния фактор условно на:

– вкусове и предпочитания,

– становища относно въпроси, относно благоразумие или политика,

– възгледи, основани на техническа, правна или научна експертиза.

Долната таблица, която съм съставила, няма претенции за пълнота и прецизност, а само да представи идеята на проф. Стоукс, съчетана с класификация според критерия на Карл Попър на различните области знание по степента на “проверяемост”. Тя показва категории, подредени по низходяща степен на субективност, изразено с изсветляването на 3-тата колона. Интересна е четвъртата колона – там е отразена степента на адекватност на сблъсъка на лични мнения:

със зелено са обозначени въпроси, по които изборът не минава през разума, а през сетивата или какато казват, “със сърцето”. По такива въпроси е глупаво и безсмислено да се спори.
със жълто – колкото е по-жълто, толкова областта е по-пригодна за полемика, тук по-рядко се изисква експертност, но все пак изборът на позиция не е несъзнателен и наистина всяко мнение е равнопоставено.
с червено – колкото са по-гъсти червените краски, толкова е по-необходима експертност при търсене на истината и мнението на лаика е по-неуместно. Тук мнението на специалиста е основано на научния метод – т.е. верифициране чрез експерименти.

По-специално място има математиката. Нейните изводи не могат да се проверяват с опити, но са подкрепени с ясни и недвусмислени предположения, теореми и аксиоми. Разграничението истина/лъжа  в математиката не подлежи на полемика.

Въпроси, засягащи: пример Степен на субективност Приложимост на лично мнение
Алогични пристрастия футболни отбори
лични вкусови предпочитания храна, мода
Политически пристрастия либерали или консерватори
Естетически категории красиво/грозно , изкуство
Морални категории добро/лошо
Социология, история социологични и исторически факти
Биология, медицина медицински и биологични опити и наблюдения
Физика, химия твърдения, доказани с експерименти
Математика 2+2=4

Неуместно е да се спори за първите видове мнения, например: “Не си прав, че ягодовия сладолед е по-хубав от шоколадовия!“. Проблемът е, че понякога неявно приемаме, че мненията ни в жълтата и дори в червената зона са също така неоспорими по начина, както са въпросите за вкуса и начина ни на обличане в зелената зона.Може би това е една от причините защо ентусиазирани аматьори си мислят, че имат право да не се съгласяват с учените климатолози или имунолози и да изискват да се “уважават” и тяхното мнение.

Мнение без факти

“Вие имате право на собствено мнение. Но нямате право на собствени факти.”
“You are entitled to your opinion. But you are not entitled to your own facts.”
Даниел Патрик Мойнихан

Според една широкоизвесна поговорка “когато фактите говорят и боговете мълчат”.  Всеки има право на собствено мнение по огромен кръг от въпроси. Но това не ни дава право да игнорираме фактите при формулиране на становища ни, ако не искаме да приемат твърденията ни като чиста фантазия.

Имаме право на мнение по много въпроси в жълтата и зелената зона (коя марка шампоан е по-добра за вас, например), но нямаме право на мнение за това дали Земята е център на Вселената, науката, още от времето на Коперник, е доказала, че Земята не е център на Вселената и това е факт.

Да, но според проучване на Националната научна фондация (National Science Foundation), проведено преди няколко години, 24% от американците смятат, че Слънцето обикаля около Земята! Тяхното “мнение” не се е повлияло нито от собствени наблюдения и разсъждения, нито от това, което са учили в училище, нито от снимките от космоса.

Например, Мишел Бахман, конгресмен от Минесота, запитана за възгледите ѝ за еволюцията и интелигентен дизайн, отговаря, че трябва “всички науки да се сложат на масата и участниците да решават“, и че “не мисля, че е добра идея правителство да взема една или друга страна по един научен, когато са налице разумни доводи и от двете страни“. Там е работата обаче, че Интелигентният дизайн не е наука и няма никакво отношение към истината, защото изводите му не могат да бъдат тествани чрез научния метод, не може да бъде нито потвърден (верифициран), нито опроверган по критерия на Попър. Но на хора като г-жа Бахман имат мнение, те нямат нужда от теореични и емпирични доказателства или научен анализ.

Защо обаче обикновеният човек, неизкушен от науката, може да има мнение по въпросите на еволюцията, ГМО, а няма становище за изоспиновата симетрия на полето на Янг-Милс?

Но особена разлика в тези случаи няма. И двата въпроса изискват научна компетентност и знания, а не просто “мнение”. И биологията и космологията са науки, в които ако се задълбочи човек, ще срещне също сложни диференциални уравнения и научни термини, които не разбира и за които, без необходимите знания не би имал “мнение”.

Нека преди да настояваме за правото си на мнение по въпрос, изискващ обективни знания, внимателно да преценим дали нашата компетентност е адекватна. Ще живеем в един по-добър свят, ако всеки прави това, което умее най-добре и се уважаваме взаимно.

Източник: //nauka.offnews.bg/

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close