Не можеш без мен, понеже мога без теб

Защото разбрах, че и без теб има утре, сега присъстваш в него.

От самото начало ми казваше, че на теб няма да ти се случи. Че не си по връзките, по големите любови, есемесите за лека нощ, в които пишеш, че нямаш търпение да ме видиш утре, общите планове за лятната отпуска, домашно приготвените вечери и изреченията включващи „ние“.

Съгласих се да играя играта, която толкова ме привличаше по единствения възможен начин – твоите правила. Те бяха лесни за запомняне и трудни за преглъщане, но не е и за мен. Приех, че в хладилника ти има само бира, няколко яйца и доматен сок за коктейли, че в сърцето ти има място само за работата ти, немската ти овчарка, колата ти, еднаквите според мен часовници и фитнес залата. Или поне, че ти се искаше да вярваш, че е така.

Най-странното беше, че го разбирах. Човек понякога има нужда от такъв, който се появява в живота му с нещо между тихо спокойствие и жизнерадостен непукизъм и го повлича към онова прекрасно усещане, което винаги му е бягало заради това, че с „нея“ или с „него“ е твърде сложно. С мен не беше.

Не ти задавах въпроси, на които знаех, че не ти се отговаря, и не питах с кого си, когато усещах, че може би не бива.

Знаех и точно кога да ти направя закуска в леглото и кога да не ти вдигам цял ден, кога да съм с кецове и кога с прилепнала рокля, за какво да говоря с приятелите ти, кога да остана при теб и кога да си викна такси.

През нощите те държах буден, сутрин се събуждах преди теб и ти гладех ризите, а през деня имах своята работа, приятели и живот, който не беше отчаяно увиснал на надеждата ти да ме забавляваш.

Когато не можеше или не искаше, без драми, пътувах с приятелите си, събирахме тен на плажа в Лозенец, събирах нови емоции, познанства, странни комбинации от алкохол и истории, които не се за разказване, на които обаче знаех, че ти дълго ще се смееш. Изслушвах те, винаги казвах това, което мислех, а не което искаш да чуеш, и ти купувах подаръци – от книгата, която веднъж небрежно спомена, че искаш, до бельо за мен, което да развързваш 10 минути със завързани очи.

Сама си плащах хотелите, дрехите и виното за вечерите, в които нещо не съм на кеф. Държах си под ръка онези, които винаги са искали да са ми под ръка, с надеждата да поискам да ги грабна. Нищо, че през цялото време исках и имах само теб.

Понеже уговорката не беше да ме поставиш на първо място, не трябваше и аз да го правя, и имах достатъчно време и енергия за себе си. Когато и да си легнех, с теб или без теб, ставах сутрин рано за фитнес, имах време за театър, за Хемингуей,

за безобразно количество апероли в любимия ми бар на „Гурко“ и за размисли какво искам от живота си, които все повече ме караха да усещам, че това може би не си ти.

Така се случва, когато отблъскваш някого, който иска да бъде до теб. В един момент може и да му хареса. В същия този момент усещах, че ти все повече започна да имаш нужда от мен.

Животът ми беше толкова интересен и независещ отчаяно от теб, че сам поиска да бъдеш повече в него.

Видя, че мога да се оправя сама с ремонта на спалнята си, с тъгите си и неделните следобеди и поиска да си ги поделим.

Тогава разбрах, че по едно нещо ужасно си приличаме. Може би важи за всички хора.

Всеки иска да сподели щастливите и плашещо нещастните си мигове с човек, който на първо място знае как да бъде щастлив със себе си.

Тогава щастливите мигове стават по-прекрасни, а ужасните – по-поносими. На това обаче не те учат в училище, в книгите или дори вкъщи. Учи те само времето, опитът, историите и разочарованията на другите, както и твоите собствени.

Като се сетя колко пъти и на мен не ми се е получавало с някого, защото отчаяните или обсебващи и прекалено влюбени жени излъчват кофти енергия, която може да се види и от хеликоптер.

Винаги се стараех да знаеш, че бих искала да прекарам с теб цялото си време, но усещах, че това те плаши.  Разбирах, че ако ти сам не го пожелаеш, каквото и да направя ще е излишно. На 25 години една уважаваща себе си жена вече не бива да си позволява да прави нещо на всяка цена.

И точно заради това мое поведение, без да те насилвам, някак неусетно започна да идваш с мен на театър, да ми подаряваш цветя без повод, да прекарваме уикендите си, пътувайки заедно, и да ми искаш съвети за какво ли не.  Защото не направих грешката, която съм правила преди и която кара много момичета да изглеждат като мекотели. Замислих се, че аз абсолютно винаги съм си падала по мъже, които намирам за интересни, смислени и самодостатъчни. Явно това те спечели и теб.

Поставих се на твое място и се запитах дали ако съм красив, успешен, умен и обаятелен мъж като теб, ще поискам да бъда с несигурната или мрънкаща жена, която съм била на моменти някога преди. Не. И затова ти нея не я познаваш и никога не си я срещал. Просто вече я няма.

За хубава връзка са нужни не просто две половинки, а две добре оформени и завършени личности, които могат да надграждат стократно щастието, емоциите и важните за тях неща като се съберат и обичат.

С теб бяхме такива и затова дълго време и двамата се пазехме от болезнено навлизане на нечий непълноценен свят в нашите единични хармонии. Затова и не те ограбих, не се впих в живота ти, а му добавих още една страница, която ти носеше онова, което ти е липсвало, без дори да го знаеш. И понеже не бях тази, която имаше непременно нужда от твоите грижи, поиска да се грижиш за мен. И понеже не ми се наложи да те моля за това, ти го позволих.

С теб във всяко едно отношение съм хиляда пъти повече, отколкото можех да бъда сама.

Но понеже знаех, че и без теб ще има утре, сега те има в него.

Затова ми беше направил пица тази вечер. И я изядох, нищо че не ям въглехидрати по това време. Ти наруши правилата си и защото сам реши да го направиш. Аз също.

Я, съобщение от теб. Пише, че нямаш търпение да ме видиш утре.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...