Не може да разберем дали ни лъжат по “езика на тялото”, смятат учени

Научен експеримент опроверга мита, че една лъжа винаги може да се разкрие по изражението на лицето и “езика на тялото”.

Преподавателят по следствена психология в университета Хъдърсфийлд Крис Стрийт (Chris Street) и водещият преподавател в изследването на мозъка в Университетския колеж на Лондон, Даниел Ричардсън (Daniel Richardson) са публикували в изданието Journal of Experimental Psychology: Applied, резултатите от изследване, което частично опровергава популярните представи за начините да се разпознае лъжата, съобщава nauka.offnews.bg.

За своя експеримент учените излезли на улиците на Лондон, където предложили на случайни минувачи да се снимат в документален туристически филм, в който участниците трябвало да излъжат пред камерата, че са били в някакви страни.

При това на минувачите им дали да разберат, че режисьорът на филма, който ще им задава въпроси в студиото, не знае за измама. Целта на Стрийт и Ричардсън била да се създадат условия, при които хората умишлено да лъжат събеседника си, спонтанно измисляйки несъществуващи подробности за пътуването.

В края на експеримента, учените получили голям брой записи. Основният извод, който си направили, е, че значението на “езика на тялото”, жестовете и мимиките за определяне на лъжата са надценени, докато по-точен показател се оказало времето за реакция на анкетираните.

“Между края на въпроса и началото на отговор има пауза, която ние наричаме време за реакция. При лъжеца тя е по-голяма от тази на хората, които говорят истината, въпреки че това зависи от допълнителни обстоятелства, като наличието на репетиции. Според някои изследвания, лъжците са склонни освен това да правят грешки в речта си и по-малко да ръкомахат”, обяснява проф. Крис Стрийт.

Според Стрийт, когато човек казва истината, той не мисли, че някой може да не му повярва. В същото време лъжецът е в по-сложна ситуация – освен необходимостта да измисля подробности в хода на разказа, той трябва внимателно да наблюдава дали събеседникът му вярва. Затова измамникът често се издава не по някои външни признаци, а по броя на детайлите, с които се опитва да придружава простите факти. Един дори добре подготвен лъжец също може да се определи по времето, за което разказва – то обикновено е по-кратко от това на хората, които говорят истината.

Според Стрийт мнението, че лъжците се издават с движението на зениците им, също е погрешно.

“Голямо количество данни показват, че основите на невролингвистичното програмиране не се съгласуват с това, което знаем за структурата на човешкия мозък. Лъжците не гледат нагоре. Ние сме достатъчно умни да не показваме лъжата толкова лесно, както го прави Пинокио.” – отбелязва проф. Крис Стрийт.

Учените подчертават, че продължителността на времето, през което ви гледа събеседникът в очите, също нищо не показва. Много по-ефективно е да обърнете внимание на фактите, които подава в процеса на комуникация. Ако откриете малка измама, може да разкриете и голямата лъжа

Освен това, безпокойството е също е фалшив симптом на лъжата. Много често хората казват лъжа, защото истината ги прави нервни. Ето защо, лъжейки събеседника си, те напротив, може да запазят пълно спокойствие.

Според Стрийт, ако анализирате това, което казват хората, може да определите лъжата с точност 54-60% и това е много по-ефективно, отколкото да разчитат на интуицията си и външни признаци, чиято ефективност в определянето на измамата не е доказана.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...