Научих се да обичам живота…

560

Имала съм много трудни моменти, в дълбока изолация и чувство на самота и тогава наистина ми се е искало да си тръгна оттук…

Не разбирах живота. Виждах много болка в него, която повечето хора познават по един или друг начин. Но с времето някак разбрах, че той е много по-дълбок и многопластов, отколкото си мислим и че съдим за него обикновено прибързано, както казва и Петър Дънов. Всъщност той не е нито толкова черен, нито толкова чудесен и розов, колкото си мислят хората понякога – сполетени от голямо щастие или нещастие. Ние най-често го мразим или обичаме, според това, което ни се случва. За някои може би е скучен или дори безразличен понякога… Но вече зная, че той е не просто пъстър, а безкрайно дълбок. Неизчерпаем… И за мен е нещо свято, висша ценност. Какъвто и където и да е. На този или онзи, или на който и да е друг свят – той е едно и също нещо, макар и най-различен – той е Живот.

Да си жив значи, че те има… Под една или друга форма. Той е единственото, което истински имаме. Или поне най-важното… И трябва да бъде пазен. Трябва да бъде уважаван. Глътката въздух… Случва се понякога човек да копнее дори за нея… Да я осъзнаваш и оценяваш истински – това е велико! Като в безсмъртното стихотворение на Вапцаров „Вяра”… Лесно е да обичаме или мразим живота, според временните обстоятелства. Но аз мисля, че сме призвани да се научим да го ценим, уважаваме и разбираме в дълбочина, доколкото можем. Вярвам, че в това се състои огромна част от задачата ни на този свят и е достатъчно основателна причина да сме тук. Тук и сега…

Струва ми се, че Животът, както и Любовта, която го ражда, единствени заслужават статута на абсолютна стойност и ценност, сами по себе си. Според мен, най-добре правят хората, които изграждат и възпитават в себе си известна дисциплина и уравновесеност на отношението си към Живота. Само такива хора само могат да бъдат постоянно нужни и полезни на другите, защото не са така зависими от обстоятелствата, а намират здрава основа и опора в себе си. „Един живот желан и нужен”, както е казал поетът… Според мен, да направим такъв Живота (си) – в това е до голяма степен смисълът му.

Откъс от “Слънчогледите се прераждат в слънца”

автор: Кристина Митева

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close