Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина пише Св. Апостол Павел до коринтяните.
На 16 любовта е брауновото безразсъдство на хормоните.
На 28 е нежна и в същото време изискваща, на 38 себична и егоцентрична.
На 40 любовта е смирение.
Дълго я търсих в стиховете на Дамянов, в лиричните откровения на Петя Дубарова, в двете хубави очи на Яворов, за да я открия в малките жестове на най-неочакваната среща.
Любовта е отвъд егото и принципите.
Тя надхвърля чуждото мнение и обществените фрустрации. Любовта изостря сетивата и поставя под лупата на опита малките мили елементи, които насищат ежедневието.
Те не се материализират в “Обичам те, красива си, липсваш ми, искам те”. Напротив. Когато наративът е с обратен знак, а действията показват емпатия и съпричастност, тогава разбираш къде в координатната система на сърцето и душата пулсира графиката на любовта. Тогава прозираш отвъд думите и вербалното и се потапяш в необятния океан на всичко, което недумите предричат.
Егото отстъпва мястото на смирението, истината се превръща в амалгама на общуването. Искаш да чуваш и виждаш всичко, което очите, в които си влюбен преживяват.
Какъв е срокът на годност? Експертите мълчат!
Усмивката на другия и блясъкът в очите, правят времето незабравимо и се превръщат в единствените характеристики на влюбеност. Когато егото мълчи, тишината се превръща в симфония от емоции. Търпението е това, което поставя света в краката ти!
Търпението в осъзнатите форми на доверие, спечелена симпатия и кристално чиста истина.
Истината, заради, която Марк Твен твърди, че не се налага да помниш.
Тогава започваш да чуваш мислите и да виждаш сънищата, докато тихо спи до теб.
Докосванията, в които Вселенската енергия протича през вените, като мълния в лятно безвремие, като вълнуваща страст, като падащ лист в тъжен есенен ден, който никога няма да се повтори.
Любовта е смирението, което Вселената ти подсказва, а отвътре е тихо, спокойно и уютно. Няма борбата характери и лицемерно изкуство. Няма очаквания, няма страдание , болка и наранени мечти.
Любовта е това, заради което си готов да се продължиш, въпреки всички, за да отдадеш най-доброто от себе си другиму…
Автор: Ива Екимова
