На 22, а вече стара мома

2 589

Израснала съм и съм живяла доскоро в малък град. За нещастие на баба ми, майка ми и цялата рода обаче, няма изгледи скоро да се омъжа.

Не минава вечеря, семеен празник или разговор, който да не се завърти около това колко хубаво е една жена да бъде млада майка, как не трябва много да мисли, а да си намери съпруг по-бързо, как бъдещите сватове трябва да бъдат добри хора и да се разбират с взискателното ми семейство, как трябва да се науча да готвя, защото “свекърва ти ще вдигне ръце от теб и мъжът ти ще те изгони”, как всички пенсионерки от клуба се хвалят в какви “добри и заможни семейства са попаднали внучките им”.

Едва на 22 съм (или “вече” на 22) и когато говоря с близките и приятелите си, се чувствам като стара мома, с изчерпан яйчников резерв, изпуснала последния си шанс да се вкопчи за някой разведен чичко.

Защото баба ми е проучила всяко “добро момче” от района, защото разни жени ме спират на улицата и след пощипванията по бузите ме заливат с хвалби за техните внуци, защото щастливо обвързаните ми приятелки ми уреждат срещи със “сладичкия Ивчо” или с “добричкия Тони”, защото всеки ден чувам израза: “Жените на твоята възраст деца гледат”, защото колегите ми ме заплашват, че “ако до края на месеца не си намериш гадже, ще се намеси тежката артилерия”, защото ми е писнало от многозначителните погледи на околните, крещящи “действай, какво чакаш”, когато срещу мен стои мъж.

Остава да ме пратят на площада да бия с барабана и да крещя: “Търся си гадже”.

Харесвам живота си такъв, какъвто е в момента. Необвързана съм (макар че бих се омъжила за Ерос Рамацоти, за да ми пее вечер, разбира се, иначе всеки друг ще иска да яде и ще има майка), уча в престижен университет, имам добре платена за малкия си опит работа, харча всичките си пари за пътувания, излизам по срещи с различни и нови хора, общувам с чужденци и уча езици и най-важното считам се за самостоятелна млада жена (като изключим кутиите с храна от майка ми).

Не мога да си представя да се превърна в АнаИПламен Иванови.

Сещате се – общите семейни профили във Facebook с 3674 целувки и купидончета вместо статус и още толкова: “Обичам те, ти си ми всичко!”, както и 9876 снимки от почивката в Китен.

Не се виждам като онези жени, които, откривайки вечната любов, зарязват всичко постигнато и се отдават изцяло на това безкрайно щастие. А те са навсякъде – в университета, в работата, на улицата, в бара, сред най-близките ми приятелки…

“Моят не иска да работя, защото така ще прекарваме по-малко време заедно. Той така или иначе винаги ми дава пари. Нищо не ми липсва”.

“Не знам дали ще дойда на кино, може милото да има някакви планове”.

“Мислим да заминем за Англия, той си намери работа. А моето учене не е толкова важно”.

“Докато той е на работа, аз имам толкова задължения – да направя вечеря, защото ще се прибере уморен, да бъде всичко така, както той обича”.

“Дали постъпих добре като излязох с вас на дискотека, Мечо може да се сърди…”

“Мъжът ми предпочита да стоя вкъщи с детето, то има нужда повече от майка си”.

“Приятелят ми ме харесва повече с руса коса. Няма значение, че аз предпочитам естествения си цвят, човек има нужда от промяна…”

Ако трябва да съдя по собствените си приятелки и 20 годишните жени в моето обкръжение, то България съвсем скоро ще има положителен демографски прираст.

Но аз не виждам достатъчно разумна причина едно момиче, завършило гимназия наскоро и все още неопознало живота, да се жертва в името на семейството.

Но аз не виждам романтиката на това да похарчиш всичките спестявания на родителите си за сватба, на която да се вречеш във вечна любов на един единствен човек пред третите братовчеди на свекърва ти, които не са и подозирали за съществуването ти, пред шефа на баща ти и цялата му челяд, пред роднините от Долно Нанагорнище, изсипали се три дни по-рано и пред още един куп пияни и размазани лица.

Разбира се, че всяка жена иска да бъде майка, да почувства трепета от създаването на нов живот, да дарява обич и внимание и всичките й мисли да се въртят около детето и неговите нужди.

Но когато не си опознал живота, когато не си се сблъскал с истински трудни ситуации, когато има толкова места, които да видиш и толкова неща, които да опиташ, толкова нови и големи възможности, когато пропускаш шанс за успех, когато все още не си се научил как да преодоляваш болката и как да носиш тежестите на живота – защо да ограничаваш дните си в бденето над едно бебе?

Така че, мили момичета, на каквато и възраст да сте, не позволявайте някой друг да взима решенията. Правете това, което сърцето ви иска.

Е, ако имате толкова голяма любов, която да заслужава вашето себеотдаване, заплюйте по-горните изречения и я преследвайте. Но ако имате и капчица съмнение, не бързайте – животът е пред вас с многото си възможности и шансове.

Пазете своето свободно време, своите мечти и не бъдете жената, която всяка свободна секунда е до мъжа си, за да му угоди. Борете се за това, което сте, за своето личностно развитие и отстоявайте собствените си избори.

Не забравяйте, че не е толкова страшно да сте без гадже и това не превръща живота ви в провал. Или, както казва Глория Стайнъм: “Жена без мъж е като риба без велосипед”.

Автор: Светла Инджова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close