Може би приличам на обичане

Яна Вълчева, „Помниш ли ме“

Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.

Как ли се забравя тишина?

Там, където някой те е стоплил

винаги ухае на тъга.

Там, където някой те е чакал,

пътищата още те следят,

опустяват гарите без влакове,

нощите отказват да заспят…

Страх те е навярно от сълзите ми –

аз не плача. Аз съм светлина.

Може би приличам на обичане,

но съм само полъх на жена.

Помниш ли? Усмивка, аромат,

слънчево усещане за нежност…

Другото е шепот в тишината,

спомен някакъв.

И още нещо.

Яна Вълчева

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close