Методът Монтесори: някои популярни митове

За Монтесори бях чувала, чела и почти нищо не видяла от метода в действие докато малката ми дъщеря – тогава на 1 г. 8 м., не попадна (уж) случайно в Монтесори градина. Покрай нея аз започнах да откривам лесни възпитателни техники, да се уча всеки ден в движение и да се радвам на изумителната самостоятелност, която развиваше – не само да си обува сама обувките на 2, например, да подрежда масата за хранене и да проговаря на чужд език, а и да придобие особена вътрешна увереност, че в живота няма невъзможни неща.

Но в началото… В началото бяха митовете и легендите, които всеки охотно ми споделяше – някои основно на база художествена измислица, други от типа една-жена-каза. Ето и няколко от най-устойчивите.

Мит # 1 Монтесори е за деца с проблеми

Може би най-повтаряният. Да, методът се заражда в клиниката по психиатрия на Римския университет, където д-р Монтесори, първата жена лекар в Италия, лекува умствено изостанали деца, обявени за неуправляеми и необучаеми. Но впоследствие става директор на институт за обучение на учители и развива и прилага своята педагогическа система в 4 детски градини с нормално развити деца, наречени Домове на детето. От там методът стига до всички деца и днес се използва успешно в над 20 000 Монтесори училища по света.

Мит # 2 Децата са тихи и твърде сериозни, което ги лишава от нормално детство

Да бе, да. Заповядайте да видите игра на двора, включваща няколко хлапета на възраст между 3 и 6, които измислят образи, влизат в тях, готвят с кал и листа, рисуват с тебешир, или просто обсъждат важни детски дела.

Монтесори децата имат по-висока способност да се владеят, да споделят своите виждания спокойно или да изразят своето недоволство без агресия, но те са съвсем нормални деца. По-скоро схващането, че деца, които се блъскат, удрят, крещят и са нетърпеливи да бъдат в центъра на играта, би следвало да бъде преосмислено.

Мит # 3 Израстват егоисти, тъй като се акцентира върху самостоятелните занимания

Да, във възрастта до 6 години Монтесори педагогиката залага на самостоятелните занимания, които детето само избира да практикува. Но поради контакта с различни по възраст в една обща група, грижата за по-малките или опитът от по-големите сплотява децата и развива у тях желанието да са част от общност и да си помагат помежду си. Също като в света на големите.

Мит # 4 Работа и материали vs игри и играчки

Работа не е лоша дума. Трудът е съществен елемент в Монтесори, защото чрез него успешно се формират така важни нравствени ценности като ред, отговорност, търпение. А за децата игра и работа са със знак за равенство. Вече 4-годишната ми дъщеря обича да работи – с различни материали, на двора или вкъщи със своите вещи и често ми пожелава:  Да  се забавляваш на работа.

Мит # 5 Методът е много стар, което не отговаря на изискванията на нашето време

Доста постижения на съвременния свят са измислени преди векове, но това не ги прави демоде, а по-скоро показва тяхната устойчивост. Да, методът датира от 1907 г., но през годините до днес той намира своите последователи, защото е особено правдив в отношението, по което възприема детето, а именно – поставя го в центъра на случващото (му) се.

Мит # 6 Трудно се справят в нормални училища

Монтесори възпитаниците са изключително адаптивни – те умеят да се справят както сами, така и в група, често са доста по-подготвени от деца, отглеждани вкъщи от баба или от такива, посещавали обществени градини, в които не са имали възможност да изследват собствените си възможности и да развиват практични личностни умения.

Мит # 7 Свободата и липсата на строг ред влияе зле на децата

“Как карате някое дете да спи или участва в заниманията?”, питам при първото ми посещение в бъдещата градина. “Не ги караме, те сами искат.” Удивен поглед от моя страна.

При Монтесори свободата е в граници, което ще рече, че има правила, които ако се спазват, всеки би могъл да се радва на своята свобода. Например, ако не желае да спи, то трябва да е тихо, ако не иска да участва в заниманията, не трябва да пречи, ако желае да поиграе с друго дете, е редно да го попита дали и то иска, и тогава да навлезе в личното му пространство.

А редът е абсолютна база за съществуването, но разликата е, че не е насилствено наложен, а е част от общо споразумение между детето, учителят и другите в малката общност.

Автор: Дима Чакърова

Източник: http://www.parentland.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...