fbpx

Малки решения за големи кризи

888

“Криза!” е сред любимите ми клишета, с които хората оправдават тъпотии, характерни за определена възраст. В криза можеш да изпаднеш всякога, независимо с кои числа започва ЕГН-то ти, и изобщо не е задължително преминаването от една в друга възрастова група да те събаря по този фаталистично-оправдателен начин.

Не си падам много и по “мениджмънтите”, но кризисният мениджмънт намирам за една доста полезна концепция, която  с известни изменения може да помогне на всеки барон Мюнхаузен да се изтегли за косата от блатото. Какво правят големите бизнеси и организации, когато се озоват в състояние на криза? Викат си един или повече експерти (колкото могат да си позволят) по управление на кризите, правят снимка на текущото положение, т.е. събират наличната информация, правят онези али-бали с анализа и синтеза и накрая излизат със спешни мерки, чието предприемане може и да не гарантира, но в значителна степен увеличава вероятността да се излезе от кризата.

Спешни мерки за справяне с кризи в частния живот

Кризата по дефиниция е състояние на екстремен стрес и – проверено – може да те споходи всякога, но най-често – когато по една, друга или много причини си загубил  най-важната връзка. Не, не връзката с кораба-майка, дори не с майка ти. Shit happens, когато загубиш връзката със себе си. Когато обстоятелствата са толкова тегави и напрежението – толкова голямо, че не просто е трудно да издържиш. Трудно е да се върнеш към онези вътрешни устои, които съставляват твърдата почва под краката ти и които ти дават увереност, че вселената не ти праща изпитания, които не можеш да понесеш. Трудно до невъзможност е да достигнеш до психическите си ресурси, които ти позволяват да се издигнеш над хаоса и да артикулираш членоразделна мисъл за сполетялата те трудност. Когато си на дъното на пъкъла, обикновено емоциите са като ураган – висока скорост и високо налягане. Разумен живот така трудно вирeе, но пък няма много други възможности да се оцелее, освен човек да си събере главата и да се опита да проясни умопомрачението. А дори при най-тежкото бедствие, изясняването започва с няколко безумно прости “мерки”, които действат безотказно.

Дишане

Бавното, дълбоко, осъзнато дишане винаги успокоява и тялото, и ума. Концентрацията върху цикъла вдишване-издишване помага да върнем фокуса на вниманието и мислите навътре към себе си. Емоциите започват да се уталожват. Захранва мозъка с естествената му “дрога” – кислород. Не е съвпадение или случайност, че дишането е в основата на всички практики за постигане на физическо и душевно благоденствие – от класическия спорт през модерната йога до психотелесното течение в психотерапията. А и кой не си е казвал “Дишай!” или “Брой до десет!” в момент на голям стрес? Това е основата на рядко ценен и високо резултатен навик – т. нар. проактивност, описана най-добре от Стивън Кови в “Седемте навика на високоефективните хора”.

Какво правя в момента и как се чувствам?

Последното, което ни минава през главата, когато сме подложени на екстремно натоварване, е да си задаваме изясняващи въпроси за себе си. Но много помага. От една страна, това е следващата стъпка в проактивността, от друга – така продължава уталожването на емоциите – на дъното започва да се формира утайка, а отгоре – яснота. Дефинирането на чувствата и емоциите, действията, които са ни довели до тях, и мислите, до които пък са ни довели те,  е фундаментално за яснотата (като противовес на характерния за кризата хаос), а тя пък ни дава шанс да се издигнем над нещата, да погледнем пейзажа “отвисоко” и да си дадем сметка, че положението рядко е на умирачка. Освен в случаите,  в които буквално е.

Физически упражнения

Спортът несъмнено и проверено е източник не просто на приятни усещания. Той е инжекция ендорфини в мозъка. Трудно се среща редовно спортуващ човек, който да страда от липса на енергия, от понижен тонус или значителни здравословни проблеми. Физическата активност отвлича мисълта от черните и бели кахъри и я фокусира върху броене и дишане. Ако не ви стига енергия, спортът ще ви набави, ако ви е в излишък и не знаете какво да я правите, спортът ще ви помогне да я насочите нанякъде. При добро общо физическо състояние и правилно изпълнение, няма как да навреди.

Добър приятел

Не може никой да ви издърпа за косата вместо вас, но може да ви слуша, да задава въпроси, да ви служи като огледало и да дава адекватни съвети. Но най-вече – да ви създава чувство на принадлежност към значими човешки взаимоотношения. И това не може да го направи непознат. Може човек, на когото имате доверие, споделяте общи ценности и с когото сте си на един акъл. Понякога още докато си изливате душата, облаците започват да се разнасят и се оформят контурите на решения и стратегии или поне на яснота. Важно е да изберете човек, който няма да ви засича на всяко второ изречение с “Това нищо не е! Ти да знаеш аз какъв проблем имам!” и вместо “Я се стегни!”, ще каже “Отпусни се!”

Водене на дневник

Разбира се, не от типа “Мило дневниче, днес той ме погледна”. Записвайте събитията, фактите, чувствата, мислите, постъпките, реакциите. “Извеждането” на цялото това съдържание от главата освобождава пространство и психически ресурс за осмисляне, за дистанциране от субективната действителност, за планиране на последващи действия. И изобщо писането е чудесно средство за излизане от състоянието стаза – ступорът, в който имаме свойството да изпадаме, когато ни сполети нещо, с което не знаем как да се справим

И накрая…

Съществуват определения за това кои ситуации са кризисни, но все пак съм дълбоко убедена, че докато за едни счупен нокът е въпрос на живот и смърт, за друг и счупената глава не е. Зависи от умението и способността да устояваме и да се справяме, от нещата, които смятаме за важни в живота, от това къде сме в момента и къде бихме искали да стигнем. От отговорите на въпросите “Кой съм?” и “Защо съм?” А може да е много по-просто: от това кое значение на китайския йероглиф за криза “вейжи” избираме – опасност или възможност.

Има само един начин кризисните ситуации да се разглеждат като възможности, като път за развитие, за израстване. Когато си си дал шанса да преминеш, да преживееш, да оцелееш след една, две, три, пет кризи – зависи колко щедър е към теб животът – само тогава познаваш истински вътрешните си ресурси и способности за справяне. Ако никога никаква беда не те е сполетявала, ако нищо не те е бутало в калта, няма откъде да знаеш как да се изправиш.  А от кризата е важно да излезеш жив, може и със счупени нокти и съсипана прическа.

Източник: https://www.jenatadnes.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close