Любовта ни се случва, ако й позволим

Трябва ли всичко да има рамка за обществото?

Честно казано, днес съм се нахранила вече два пъти (а е още обяд) и не съм запалила нито една цигара. Странно ми действаш. Има дни, в които цигарите са всичко, от което имам нужда. Спокойна съм, не съм ти преровила страницата (а както казах – е обяд). За първи път тая седмица се усмихнах на някой още сутринта (и не беше по задължение). Чудя се как ли го правиш? Вероятно сексът е основен фактор. Ами да, сигурна съм, че при всяка жена е така. Понякога всичките ни проблеми се решават с помощта на шибания секс. Не си ми звънял 2 дни – след секс, това вече няма да има значение. Сутринта си се държал като задник или още по-лошо – подозирам те в „схема с двойни стандарти“ (тоест ревнувам те от русата ти колежка), убедена съм, че в момента, в който устните ти са върху тялото ми, а ръцете ти “бaвно слизат надолу”… даже няма да си спомням за какво съм била сърдита. Да, много е важно да се грижим за психическото и физическото си здраве. И друго много важно е мъжът до нас да е мъж, нали?

Все пак всеки предпочита да си рипийтва мощни тласъци, безумна страст, перверзни словосъчетания (няма да описвам повече), вместо седемминутен зайчи полов спринт (от личен опит го казвам).

И тука изплува въпросът, който ако не друг, то гузната ти съвест ще ти зададе (притисната от общественото мнение), ние гаджета ли сме? И в началото ще си понагласиш мислите в посока на „течението“, обаче с времето все повече и повече ще търсиш и минималистични знаци от съдбата, за да се „успокоиш“. Пиша тия неща, защото доста дълго време живеех в душевен мир с мъжа, който притежава цялото ми същество, до един ден, когато се заслушах в „абсолютно дебилските алгоритми за просъществуването на връзка“ според щастливо влюбените. И тъй като ние с него не ходехме по ресторанти, не ходехме на кино и той не ми подаряваше цветя, аз започнах да се колебая в чувствата му. Най-голямата ми грешка обаче беше, че забравих как избираше пътищата с най-много светофари до къщи, за да може да ме целува на „червено“. Забравих как ме е чакал по цели нощи да свърша работа, за да ме прибере, нахрани и завие със себе си. И дори тоя мъж да не беше най-романтичният на света, беше моят мъж и аз съм знаела какъв е още в началото.

Както казах, днес вече съм закусвала и обядвала, най-вероятно и ще вечерям просто защото  снощи е спал до мен, разказал ми е толкова много неща, защото иска да знам всичко, защото ми вярва, защото съм аз.

Наблягам на това с храната не защото си мисля само какво да си хапна, а защото знам какво е да умирам, когато го няма, когато е сърдит, когато прави напук, когато съм чула, че е бил някъде, с някоя… тогава не ям с дни. И тука „ония“, дето много разбират от връзки, ще ми изплюят в лицето „аз ти казах“. Да, ти ми каза и аз те чух, но за мен любовта не е това, което е за теб? Аз не те съдя, когато споделяш с мен колко скучно ти е вече в четвъртък да ходите на кино, в петък на вечеря, в събота да правите секс и бля-бля-бля. Аз не съм робот, не мога да се програмирам. Не обичам еднообразието, не обичам клишето, не обичам монотонното мисионерско съществуване. Всъщност на мен също адски много ми се иска да облека бялата рокля, да развея воала и да кажа ДА! Но искам, когато го виждам, да горя, да говоря глупости от притеснение, макар да сме заедно от векове. Искам да ревнувам, да викам, да разхвърлям, да го ядосвам, да я усещам тая любов през всички пори.

Искам вълнение, лудост, страх… искам, когато е до мен, да настръхвам от погледа му, да треперя от допира, да живее в тялото ми…

Любовта ни се случва, ако й позволим. Ако започнем да търсим доказателства за нея, обаче тя си тръгва. Любовта за всеки е различна и ако една минута с някой е равна на безкрайно лято, не търсете рози зад гърба му, той ги носи в сърцето си.

Източник: http://www.goguide.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close