Лоши ли са “лошите” емоции?

Човешките същества са изплетени от куп чувства, всяко от които е обагрено с различни емоции. Например съставните части на ревността може да бъдат обич, гняв и страх… Всяко чувство ни прави уникални, живи същества. Културата ни налага да определяме преживяванията си като добри и лоши, положителни и отрицателни. Това, обаче, не само, че не вярно, а дори може да ни изиграе много лоша шега.

Случвало ли ви се е да си мислите какъв ужасен човек сте защото, например завиждате на някой, или защото в даден момент сте били ядосан на тези, които обичате. Мхм, трудно е да се ядосаш на някой, за когото не ти пука. И тук идва моментът на амбивалентността. Светът не е черно-бял, нито чувства ни имат еднозначен заряд.

Голяма грешка е да се опитваме да заличим дадена емоция, защото, изтръгвайки я от съзнанието си ние не я заличаваме наистина. Тя остава дълбоко в нас и може да ни изиграе лоша шега, когато се появи без да я очакваме. Например под въздействието на алкохол хората вършат неща, за които после съжаляват и си казват: “Това не бях аз!”.

Точно защото сме скрили “негативните чувства” не сме се научили да ги контролираме. За да бъдем щастливи, уверени и спокойни със самите себе си е важно да се приемем такива, каквито сме – пъстри, ярки и многопластови чувствени същества.

Замислялите ли сте се, например, че освен деструктивен гневът може да бъде и полезен.
Чрез гнева ние отстояваме себе си, ако някой се опита да ни използва или измести. Без гняв не бихме могли да се защитаваме, такъв човек би изглеждал плах, бездеен, ще го командват непрекъснато, тъй като неговият гняв не му служи да отстоява интересите си.

Когато сте ядосани, вероятно усещате прилив на топлина, сърцето ви ще изхвръкне, забравяте за умората, движенията стават резки и бързи, а гласът ви от тих и спокоен, става висок и силен. Гневът е енергия!

А завистта?

В завистта няма нищо лошо. Тя е нормално качество на личността, когато я осъзнаваме и можем да я контролираме и балансираме с други емоции. Необходима ни е когато я използваме при съревнование в работата, в игрите и когато подражаваме на някого, на когото се възхищаваме. Завистта става деструктивана кога желаеш нещо, което другия има, много силно, ни ти самия нямаш никакви надежди да достигнеш до целта.

Жестокостта.

Понякога се налага да нараним човек и най-вече тези които обичаме най-много, за тяхно собствено добро. Може би сте чували или дори самите вие сте казвали на децата си: “Карам ти се защото това, което правиш е опасно”. Ами хирургът, който трябва да ампутира крак, за да спаси човешки живот? Жестоко, нали?

…И стигнахме до страха.

Страхът е необходим за да оцелеем. Ако се съмнявате, представете си, че се катерите на висока скала. Ще се качите ли там, откъдето не можете да слезете?

Всички наши чувства са полезни, ако си даваме сметка за тяхното съществуване и можем да ги балансираме, защото ако се опитаме да ги скрием, трудно ще можем да ги контролираме и повикаме, когато ни трябват. Осмелете се да си признаете “негативните” емоции, не ги крийте в някое тайно чекмедже на душата си, опитвайки се да ги заключите и изхвърлите ключето, защото личността не е фрагмет, тя е цялост и в някой, може би напълно неочакван момент, ключето ще се намери…

Чувствайте!

Автор: Роза Филева-Хаджова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...