Лекар изгаря, за да живеят 47 души

На 15 август точно в 12 часа стотици хиляди българи ще спрат за шестдесет секунди лудата си надпревара и ще застинат мирно и смирено. Сирени на болничните линейки ще завият в знак на почит към загиналите за спасяването на човешки животи в мирно време. Денят на спасенията е обявен за национален празник с решение на Министерския от 20 декември 1912 година. Упоритият инициатор това да се случи е писателят лекар Тотко Найденов.

България е първата страна в Европейския съюз, а може би и в света, която с правителствен документ отбелязва подвига и саможертвата на хора, които са обрекли себе си заради другите.

Преди броени дни в трагичния рудник “Ораново” един от спасителите 49-годишният Асен Грънчаров получи инфаркт и почина на стотици метри под земята. Сърцето му не издържало на напрежението, жегата, убийственото темпо, с което се провежда спасителната акция. Година назад двама мъже в разцвета на силите си Петър Петров и Христо Стефанов се хвърлят в Черно море и спасяват давещо се дете. Подводното течение обаче не им позволява да излязат от водата и те загиват. В четвъртък ще сведем глави и пред техния подвиг.

Истинската причина за Ден на спасението да се избере точно 15 август обаче трябва да търсим точно петдесет години назад. Тогава един селски лекар – д-р Стефан Черкезов, загива, като преди това спасява 47 души. Днес на негово име е кръстена болницата във Велико Търново, едно отделение в Бургас и гимназия в Плевен.

Адска жега от сутринта бележи този ден в разгара на лятото. Участъковият лекар от с. Стрелец трябва да пътува за Горна Оряховица. Автобусът е препълнен. Трудно се диша. Като уморен кон машината пъпли по шосето. Неочаквано камион връхлита отгоре й. Рейсът веднага лумва в пламъци. Взривната вълна изхвърля лекаря в канавката. Той е невредим. Пред очите му обаче десетки тела са се струпали пред вратата, търсейки спасение от огъня. Без дори и да се замисли, докторът се хвърля в горящия рейс и започва да вади пострадалите. Косата му пламва. Гаси я с ръце, но не спира дори за миг спасителната си мисия. Бялата найлонова риза се стопява на гърба му. Идват линейките, но Черкезов моли екипите да помагат на другите.

Качвай се, ти си най-пострадал, настояват лекарите, познали в обгорелия мъж своя колега. Той отказва. Изпраща последната линейка и тръгва пеш. След малко идват да го вземат. Припада. Стене, гънещ се в ужасните болки. Шепти: Гледайте другите. Аз умирам. В ранното утро на 16 август предсказаното му се сбъдва. Изпращат го цялата болница, спасените пътници, родното село Виноград, където е вечният му дом.

На този ден съпругата на героя Лидия е на 23 години, работи като счетоводител. Дъщерята Антония е само годинка. И в този трагичен момент Лидия намира сили и записва медицина. Няма време да мисли за сполетялата я трагедия. Трябва да върви напред. Влиза в научните среди. С много труд тя се гради като учен. Пенсионира се като доцент. Едногодишната някога дъщеря също става лекар. Никога не съм имала съмнение каква ще бъде професията ми, казва тя. Завършва с отличие. Днес е специалист по очи, нос гърло.

50 хирурзи умират със скалпел в ръка…

Петдесет хирурзи са умрели със скалпел в ръка, твърди д-р Тотко Найденов. В списъка на спасителите са 117 лекари и 12 медицински сестри.

Д-р Борис Байтанов от Лом е отличникът на ВМА. Завършва и работи в с. Зарево. Печели конкурс за асистент и ден преди да замине за София, излиза на разходка из близкия язовир. Изведнъж лодката започва да се пълни с вода. Уплашено дете скача от нея. Баща му тръгва да го вади. И двамата не могат да плуват. Отличен плувец, докторът веднага скача в езерото. Ще ви спася – казва. И това са последните му думи. Вкопчените в него удавници го повличат към дъното. В същото време, в Париж, годеницата му го чака за сватба.

Д-р Кирко Хекимов е хирург в пловдивската университетска болница. Прибере ли се в родния Златоград обаче, въпреки че е в почивка, винаги е готов да помогне. Една утрин, след тежка нощ в операционната зала, която завършва щастливо за болния, той е е покосен от масивен инфаркт.

Операционната сестра от Пловдив и майстор на спорта по алпинизъм Стефка Димитрова загива в скалите на Карловския Балкан в опита си да спаси оплел се във въжетата неопитен катерач.

На път за консултативен преглед загива д-р Илия Джамбазов. Санитарният самолет, в който пътува, се разбива в Рила. 35-годишната акушерка Василка Гиздова придружава родилка за Габрово. Шофьорът бърза иминава при спусната бариера. Влак помита колата и всички умират.

Два месеца преди пенсионирането си минният спасител Илия Щирков влиза под земята заради поредната акция. Става срутване и загива.

Медицинската сестра Радина Стоева е на 32 години. След дълго слято дневно и нощно дежурство й прилошава. Тръгва за вкъщи, но на трамвайната спирка умира от масивен инфаркт. След пет дни й предстои сватба, заради която сестра й е долетяла чак от Канада.

Д-р Петко Петков е дежурен навръх Коледа. Цяла нощ води тежка борба за живота на семейство, пострадало от тежки изгаряния, след пожар. Преуморен, на сутринта се прибира в дома си, където почива от масивен инфаркт.

Дълъг е този списък на достойни хора. Пред паметта на всички тях ще се преклоним на 15 август. За да се помни подвига им завинаги, заключава д-р Найденов.

Източник: Стандарт

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close