Квантовата механика за живота след смъртта

За истинските привърженици на телепатия, телепортация, ясновидство, живот след смъртта и други „паранормалности“ професор Роджър Пенроуз е почти икона.

От една страна, знаменитият физик-теоретик оглавява катедрата по математика на Оксфордския университет, явява се почетен професор на много университети и академии. Той е награждаван с престижни награди, включително с награда Алберт Айнщайн, Волф, медал на Кралското общество.

През 1994 г. за заслугите му в развитието на науката кралицата на Англия му присъжда рицарско звание.

Но от друга страна, този голям учен дава шанс на различни „феномени“ и паранормални явления. Като капитан на науката, как може да е доплувал до такова пристанище? Обяснението е в една удивителна работа на учения.

Той е създал квантова теория на съзнанието. Как е стигнал до нея, е друг разговор, разбираем само за тесни специалисти в областта на теоретичната физика. Мнозина се учудват, че отправна точка са му принципните противоречия между теорията на относителността на Айнщайн и някои положения от квантовата физика.

В резултат от сложни умозаключения този конфликт на двете велики постижения в историята на науката навел учения на… принципи на работата на мозъка. И в края на краищата – на неговата квантова природа.

Не, Пенроуз никога не е споменавал нито за телепатия, нито за това що е душа, нито за висш разум, нито за живот след смъртта. За него това са направили други, по-конкретно съратникът му Стюарт Хамероф – професор по анестезиология и психология в Аризонския университет, а също директор на Центъра за изучаване на съзнанието.

Може да се каже, че Хамероф по свой начин е развил идеите на Пенроуз. Той казва, че човешкият мозък е природен квантов компютър, нашето съзнание е софтуер, а душата – информация, натрупана на квантово ниво.

И накрая, апотеозът на неговите откровения: квантовата информация не може да бъде унищожена. И ако е така, то след смъртта на тялото информацията се слива с Вселената, където може да съществува безкрайно дълго. „Тази информация е душата – твърди Хамероф. – Смятам, че съзнанието или това, което го е предшествало, винаги е съществувало във Вселената. Може би от времената на Големия взрив.“

Феноменът „живот след смъртта“ според Хамероф е съвсем обясним от гледна точка на науката. Ако пациентът възкръсне, то душата му се връща от Космоса със съответните спомени. И оживелият човек разказва за тунел, ярка светлина и за това как е излязъл от своето тяло.

Как се отнася към такива откровения самият Роджър Пенроуз, не е известно. Но в същото време е очевидно, че тези учени са се открили един друг.

В теорията на Пенроуз не достигал един важен детайл – носител на квантовото съзнание. Онова, което трябва да бъде основа на квантовия компютър. А Хамероф е подсказал отговора – това са разположени в невроните белтъчни микротръбички.

Още през 1987 г. в една от своите книги той казва, че микротръбичките явно са недооценени от науката. Че не невроните, а именно те в мозъка натрупват и обработват информацията. Професорът убедил Пенроуз в това и сега ученият дует твърди: микротръбичките по своята структура най-много подхождат да бъдат носители на квантовите свойства в мозъка, тоест работят като квантови компютри.

Квантовият компютър, микротръбичките, квантовото съзнание отдавна са станали коз на най-издигнатите апологети на „паранауката“. Те твърдят, че техните „феноменални“ способности са научно обосновани в работите на световноизвестни учени. А това означава, че по този повод не може да има никакви съмнения.

Знае ли самият Пенроуз, че се е сдобил с армия фенове? Които едва ли разбират нещо от неговите идеи, но нелошо си живеят си под тяхна сянка.

Колкото до научната общественост, то повечето учени възприемат скептично идеите на Пенроуз.

Какво е съзнанието? Днес науката смята, че то възниква от множество изчисления, които прави мозъкът. А значи мозъкът също е компютър. Пенроуз категорично не е съгласен с това. Той доказва, че има определени сфери, задачи, въпроси, с които никога не може да се справи нито един от най-мощните суперкомпютри. Те са по силата на мозъка. Самият Пенроуз нарича това удивително качество неизчислителна активност на мозъка.

После ученият си задава въпроса в какво е причината за този феномен? И започва да прехвърля различни области на физиката.

Става ясно, че и класическата, и квантовата механика са просто чисто изчислителни сфери. Тъй като мозъкът се явява не класически, а суперквантов компютър, чиито закони на строеж науката предстои да открие.

Тоест за обяснение на феномена мозък е необходима все още неизвестна физика. Тя трябва да замени квантовата механика, както някога тя e сменила класическата.

Къде да се търси обаче тази наука, Пенроуз не посочва.

//www.youtube.com/watch?v=3WXTX0IUaOg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close