Женската енергия е тема, която е силно подценена в съвременното общество, където все още властва мъжката енергия. Все още липсва баланса на енергиите, но това започва да се променя. Този баланс все повече се усеща в Скандинавските страни, но по нашите ширини сме още много далече от него.

Колко общи звучи женска енергия! За какво изобщо ни е нужна? Всички ли я имаме? И мъжете ли? Въпросите звучат сложно, но отговорите са много лесни.

Всички имаме както мъжка, така и женска страна. Едната я наследяваме от бащата, другата от майката. Мъжката страна се свързва с умението ни да се реализираме в социален план, да сме смели и авторитетни, да поемаме отговорност. Женската ни страна се свързва с емоционалното ни общуване и способността ни да се обвържем емоционално с другите.

Лесно е да преценим и на пръв поглед коя енергия доминира в живота ни. Ако получаваме само секс и не можем да се обвържем качествено с другата страна в емоционален план, то значи мъжката ни страна е много силно активирана.

Ако не получаваме секс и се страхуваме от него и искаме постоянно някой да ни дава сигурност, да ни успокоява и да ни гарантира, че ще е до нас, то тогава женската страна в нас е силно активирана. Това се отнася както до мъжете, така и до жените.  

Тези енергии имат и физическо изражение. В нашето общество силно се харесва мъжкия външен вид. Този външен вид предполага спортно, стегнато и мускулесто тяло, без излишни килограми. Самата мъжка енергия предполага повече активност, подвижност, уклон към спорт, състезание и действие. Жените, които обаче, които имат плочки и супер спортно тяло, са визуално много атрактивни, но и силно отдалечени от представата за женственост.

В съвременното общество се презира женския външен вид. Всяка форма на пълнота и закръгленост се приема за грозна и се осмива. Особено страдат мъжете, които имат по-сило развита женска страна в себе си и следователно подобна физическа форма. Затова има и понятията женчовци и мъжки момичета.

Каква е все пак женската енергия? Женската енергия е пасивната енергия – тази която изчаква, чувства, усеща, но не бездейства. При едно запознанство умелата жена прави толкова много задкулисни неща, за да привлече мъжа. Тя се гримира, подготвя, настройва, дава знаци, че е на разположение, т.н. В крайна сметка мъжът вижда всичко това, отива при нея и я „забива”- всичко това не би се случило и то толкова лесно, ако жената не беше работила много по-въпроса преди това. Мъжката природа е по-видима и затова по-ценена.

Такова е и времето в което живеем – оценява се само това, което се вижда. Затова и материалния живот доминира над духовния, а това ни отдалечава все повече от нашата истинска същност- душата. Колкото повее се отдалечаваме от себе си, толкова по-нещастни ставаме.

Загубвайки първичната си женска същност или не познавайки я, жените няма как да очакват да предизвикат първичната мъжка същност на мъжете към тях. Колкото и да се променяме, някои от законите на отношенията са си все същите. Жената иска да бъде закриляна, харесвана и обична, а мъжът иска да получи нежност, подкрепа, грижа и приемане.

Истината е, че нищо не е загубено. Времената, в които живеем, наистина предполагат да се правят чудеса. Ако усещате, че ви липсва баланс на мъжката и женската енергия и сте залитнете в някоя от крайностите, то е добре да спрете и да се опитате да балансирате себе си, преди да продължите напред. Въпрос на време и на желание е.

Източник: http://xyli-leonis.com