Който трупа познание, трупа тъга – ЕКЛИСИАСТ

Соломоновата мъдрост, която говори от страниците на свещеното писание „Еклисиаст”. Спорният текст на Вехтия завет, който върви по прашния път на времето и ни кара да разпознаем суетата. Защото предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината.

От глава Първа

Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!

Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?

Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.

За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.

Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.

Случва се да казват за нещо: “виж, на, това е ново”; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.

Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.

Аз, Еклисиаст, бях цар над Израиля в Иерусалим;

и насочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко, що става под небето; това тежко занятие даде Бог на синовете човешки, за да се упражняват с него.

Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето – всичко е суета и гонене на вятър.

Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.

Думах в сърце си тъй: ето, аз се въздигнах и придобих мъдрост повече от всички, които бяха преди мене над Иерусалим, и сърцето ми видя много мъдрост и знание.

И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;

защото, голяма мъдрост – голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.

От глава Втора

Намислих в сърце си да насладя плътта си с вино и, докато сърцето ми се води по мъдростта, да се придържам и о глупостта, докле видя, кое е хубаво за синовете човешки, какво би трябвало да правят те под небето през малкото дни на своя живот.

Предприех големи работи: съградих си къщи, насадих си лозя,

уредих си градини и садини и посадих там всякакви овощни дървета;

направих си водоеми за поливане садините, в които растат дърветата;

придобих слуги и слугини, имах си и слуги домородни; също и едър и дребен добитък имах повече, нежели всички, които бяха преди мене в Иерусалим;

събрах си сребро и злато и скъпоценности от царе и области; доведох си певци и певици и това, що наслаждава синовете човешки – разни свирала.

И станах аз велик и богат, повече от всички, които бяха преди мене в Иерусалим; и мъдростта ми си остана с мене.

Каквото и да пожелаеха очите ми, не им отказвах, не забранявах на сърцето си никаква веселба, понеже сърцето ми се радваше във всички мои трудове, и това ми беше дял от всички тия трудове.

И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето – всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!

Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?

И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:

на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.

И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;

защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви мъдрият умира тъй, както и глупавият.

От глава Трета

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:

време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;

време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;

време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;

време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;

време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;

време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;

време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.

Със съкращения от „Книга на Еклисиаста или Проповедника”/webstage.bg

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close