Който дава, той и получава

Навсякъде в природата съществува баланс и всяко отклонение задейства поредица от механизми за неговото възстановяване. Например, ако човек приема повече вещества и енергия, отколкото отдава, той стремително набъбва с килограмите и същото му коства значителни проблеми със самочувствието, психиката и здравето. Докато осъзнае, че трябва да промени начина си на живот и да възстанови баланса. Наричаме го обменно нарушение и възстановяване. И във всяка друга енергийна система, независимо от нейното естество, неизбежно се стига до подобно възстановяване – на баланса между процесите приемане (поглъщане) и отдаване (излъчване). Не стане ли това, системата бързо тръгва към своя разпад, включвайки своите съставни части в друга, по-голяма система.

За вземането и даването

Съществуват ли хора, чийто стремеж да вземат многократно превъзхожда желанието и възможностите им да дават?… „Дали съществуват такива хора ли?!… Ами че то други има ли? Ако човек е убеден, че няма да го хванат, че няма да го санкционират, той посяга към чуждото. В природата му е да отнема, да заграбва, да присвоява всичко що се изпречи на пътя му и само страхът от възмездие го възпира.“ Такива или подобни думи биха се чули от много уста, отвред, накъдето се обърнем. Защо? И може ли наистина човек да присвои незаслужено каквото и да е, да вземе повече от онова, което дава? Първото, което ни идва наум е – може. Щом това се прави тъй често от толкова много хора… Ако се замислим, обаче, току виж сме открили, че не е тъй просто. Тогава не е изключено и да се изненадаме от отговорите си.

Нека си представим, например, какво става, ако много дни и нощи вали непрекъснато, та почвата и реките не успяват да поемат дъждовната вода? Настава бедствието наводнение. А какво би станало, ако изпаренията от моретата и океаните превишават дъждовете… или обратното? В този случай непрекъснато би се повишавало или понижавало нивото на световния океан, биха изчезвали или се появявали острови и цели континенти дори. А това всъщност не става. Или ако става, то е веднъж на петдесет, сто хиляди или на милион години. И така е с всичко друго в природата – навред цари динамично равновесие между процесите приемане и отдаване, което при все че непрекъснато се нарушава, отново и отново се възстановява. Значи има нещо или някой, който се грижи за това и поддържа равновесието. Та същият този Някой се грижи и за равновесието между онова, което човек дава и другото – което той приема от околния свят и от другите хора. Само че е трудно да се осъзнае така, че да стане изцяло „видимо“, макар опитът на милиарди човешки същества от векове и хилядолетия непрекъснато да го е доказвал.

Този опит ни напомня и днес, че хората могат да се лъжат един друг, могат да крадат един от друг, да присвояват незаслужено. Но те не могат да излъжат Поддържащия Равновесието. Затуй често се случва да чуем, че еди кой си бързо забогатял човек скоропостижно се е споменал, след неговия публичен отстрел. Конкретните причини тук могат да са много и най-различни, но една е генералната: този човек е вземал, много пъти е вземал от други хора значително повече от онова което е давал насреща и в един момент „дълговете“ му там някъде, в небесната банка са станали прекомерно големи, та е трябвало да се разплати наведнъж с лихвите за всичките си вземания, с основното свое притежание – живота. Така равновесието е бивало възстановявано.

Много още примери можем да „поразгледаме“ отблизо, за да ни се изясни докрай, че ако някой иска да стане трайно богат, няма друг начин да направи това, освен да се научи и да дава. И да създава. Като самия Създател. И че обратното – грабежът – води само до временни придобивки и илюзорни представи. И е най-сигурният път към гибелта – и собствената, и на околните. Трайно богатите хора навред по света са го разбрали това нещо, сигурно защото да си трайно богат, туй значи и да си мъдър човек. И поради същото, те непрекъснато се стремят да правят големи дарения за благородни цели, да обслужват обществени нужди и каузи, засягащи широк кръг интереси. Така те „откупват“ придобитото от Поддържащия равновесието, поддържат равновесието и мира – и в себе си, и около себе си, и по-надалече – и се самосъхраняват.

Или: грижата на отделния човек за общото, неизбежно води до просперитет и в неговите частни дела. Защо? Главно защото всичко околно – и най-близко, и по-далечно, и най-далечно; и хора, и природа – всичко това е едно, единен Организъм. Та когато се грижим за този „Организъм“, към който принадлежим, когато полагаме усилия за жизнеността, реда и равновесието в Него, ние съдействаме на Поддържащия равновесието. А като съдействаме, получаваме Неговата подкрепа, помагаме и на себе си. Нали когато малкото пръстче на ръката се грижи за цялото тяло, за целия човек, то и тялото и човекът „полагат грижи“ за пръстчето. Онзи телесен член или орган, който изразходва най-много и най-полезна енергия за целия човек, получава и най-доброто кръвоснабдяване, най-много енергия, най-много „внимание и грижи“. Или: който дава, той и получава. А обратното… обратното е самоубийство за хора с малко ум и с големи мераци.

Тук има и още нещо: даващият владее, вземащият влиза в негово подчинение. Следователно, ако искаме да запазим своята независимост и вътрешната си сила, твърде добре е да внимаваме от кого, какво и как вземаме и най-вече – да не вземаме незаслужено каквото и да е. А да се стремим да даваме, при това – най-доброто от себе. Да сме щедри на творчески труд, пари, любов, енергия, внимание… но на точния адрес – към онези (онова), които (което) се нуждаят, заслужават и могат да го оценят. Обратното – да се проявяваме като скъперници или да се правим на щедри както се случи, или да позволяваме да ни вземат насила, чрез кражба, или чрез измама – бързо води до гибел.

Когато вземаме незаслужено, взетото действа подобно на троянски кон и ни завладява отвътре, прави ни зависими, задължава ни след време да връщаме с лихвите – на едно или друго ниво, по един или друг начин. Поради същото, подкупи, корупция, проституция, грабежи, изнасилвания и кражби „виреят“ само там, където има робска психика и липса на чувство за лично достойнство – там, където не се среща себеуважението. Щото, ако е обратното, става невъзможно да бъде купен човек, за каквито и пари да става дума. Такъв човек добре знае тук цената, както и това, че после ще намрази сам себе си, а по-лошо от това за него едва ли може да има. Оттук и другият извод: успешна борба с корупцията може да означава само едно – облагородаване на човека, повдигане на чувството му за лично, човешко достойнство. На първо време – чрез превъзмогване на умопомрачителния ламтеж към притежания и чрез осъзнаването, че даващият (на точния адрес) трупа вътрешна сила и капитал, вземащият – отслабва. Както става с банките. Чрез предлагането на кредити те стават силни, нали им предстои да вземат с лихвите. В същото време редовно вземащите кредити стават слаби, защото им предстои да връщат с лихвите, да станат зависими.

Така че каквото и да правим, един ден неизбежно стигаме до възстановяването на баланса между вземане и даване – и в отделния човек, и в обществата, и в природата, въпреки че същото може и да се забави някое време. Ако сме дали, предстои да получим, макар че може и да не е от същото място. Ако сме взели – ще връщаме. Неизбежно, рано или късно! Поради всичко това, една мисъл пронизва ума: никой не може да вземе повече от онова, което е дал… или ще даде! И там, където тя се разбира от повече хора, цари развитие и благоденствие. А там, където поради глупост, прекомерна алчност или някаква друга причина не може да се разбере, действа разрухата. До момента на поумняването

Използван източник: http://tayni.net

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close