Кой ще научи децата ни…
Че да ударят, за да постигнат каквото искат не е начин да вървят напред.
Че когато не си съгласен с нещо е важно да го кажеш. Без значение какво ще си помислят другите! Защото твоето мнение е важно за света и това е единственият начин той да върви напред.
Че да мълчат не е повод за гордост!
Че ако искат хората да ги чуват, когато казват, че НЕ искат да направят нещо е важно те също да чуват НЕ-тата на другите и да уважават правото им на избор!
Че никой не е им е длъжен с нищо. Те също не са длъжни на другите.
Че ако обичаш някого би следвало да му го казваш и ПОказваш. Не да го манипулираш и да си играеш с него.
Че когато искат нещо е важно да се потрудят за него, вещите не им се полагат. Хората също.
Че да си добър не означава да слагаш другите преди себе си.
Че е по-добре да носиш отговорността за постъпките си с достойнство, а не да бягаш когато знаеш, че не си бил прав.
Че не е нужно да се оправдават за това което чувстват. Те имат право да се чувстват тъжни, радостни, гневни и още много други без да се налага да се оправдават за това!
Че да помолят, ако имат нужда не е лошо нещо. Напротив, това означава, че се обичат достатъчно и усещат собствените си потребности. И се грижат за задоволяването им.
Че истинската любов не е тази, в която те нараняват, а ти търпиш.
Че да си мъж не означава да имаш мускули и пари. Да си мъж означава да уважаваш жените и да се грижиш за семейството си.
Че е най-важно да обичат първо себе си!
Кой ще ги научи ако не НИЕ? И не е ли най-добрият начин за това като им даваме личен пример и им показваме, а не само им казваме какво е добре и какво не е добре да правят.
