fbpx

Когато в нас забушуват недоволството или гнева

2 681

Едва ли има човек, който да не е попадал в капана на бушуващи недоволство или гняв. Импулсивно ни идва веднага да „извадим“ появилото се интензивно напрежение в нас навън – да изкрещим, да наругаем, да говорим на висок глас, да действаме деструктивно. В такива моменти тялото ни крещи в своя симптоматика. Въпросът е как и дали го чуваме. Симптомите в тялото са различни и често са : силно внезапно главоболие в слепоочията, тежест в задната част на главата,  стягане в гръдния кош, ускорено сърцебиене, затопляне на цялата глава, изчервяване, пищене в ушите, главозамайване, стягане в челюстната захапка, несъзнателно напрягане на мускулатурата в крайниците, треперене в ръцете,  засядане на „нещо“ в гърлото, насълзяване на очите и др. С всички тези симптоми тялото ни сигнализира, че е необходимо да предприемем освобождаващо действие, вместо да останем в бездействие и да оставим недоволството или гнева „да отмине“ от само себе си.

Важно е това действие да бъде спонтанно, вместо импулсивно, независимо дали би било изразено с говорене или физическа активност. За спонтанно действие е необходимо човек да бъде осъзнат за момента. Старите  хора в такива моменти често казват „Брой до 10“ и тогава прави каквото ще правиш. Тялото се опитва да ни каже „Чуй ме, виж ме, обърни ми внимание, разбери ме какво искам да ти кажа, и тогава действай“.

В тези ситуации е изключително ценно да си дадем сметка и да осъзнаем, кое е нещото, което ни е „дръпнало спусъка“ и отключило лавината от недоволство или гняв. Тук е мястото да вметна, че зародилия се гняв или недоволство може да бъдат провокирани, както от друг човек, така и от някакво препятствие или събитие, появило се като пречка пред нас, в желанието ни да направим нещо важно за нас.

Причината може да бъде както пряка така и косвена. И в двата случая адреналина ни се вдига мигновено и имаме нуждата да го разредим. Най-бързо и качествено до осъзнаване за това какво се случва с нас в такъв момент  стигаме през свързване с нашето тяло. Как реагира то. Какво ни идва да направим през него. Какво усещаме в него. Насочвайки вниманието си навътре към себе си и свързвайки се с реакциите на тялото си, ние много по-лесно бихме се справили с изразяването на недоволството и гнева по здравословен начин.

Когато имаме ситуация свързана с друг човек, чието действие или бездействие ни въздейства така, че ние да недоволстваме или да се гневим, можем да започнем с това, примерно, да споделим с човека срещу нас, как реагира тялото ни в момента и как се чувстваме ние от това.

Например : „Знаеш ли, изведнъж ми се ускори пулса и усещам стягане в гърдите си …. или …. Като че ли нещо току що ми заседна в гърлото и главата ми отзад натежа … или … В момента усещам как ръцете и краката ми се стягат  като, че ли искат да избягам или да влязат в схватка … и т.н.“.  Това би било градивно начало за започване на стойностен не враждебен диалог, даващ съдържание и избягващ така напиращите  в този момент обвинителни срещу другия изрази като примерно : „ Не мога да те понасям … или .. Ти ме обиждаш в момента … или … Я да млъкваш, защото няма да отговарям за последствията .. или.. Бесен съм ти в моментаЯ се разкарай … и т.н“…

Всички тези изрази не носят съдържание за никого. Осъзнавайки тялото си в този момент, ние съвсем естествено си даваме и споменатите по-горе бабини „Брой до 10“. Важно е също в моменти като тези, да не обърнем гръб на ситуацията и да заровим в нас възникналото вече емоционално напрежение, а да останем в нея, присъстващи и свързани с преживяванията си. Да им дадем подходящ глас и проявление. Да изкажем какво се случва с нас и какъв е ефекта върху емоционалното ни състояние сега. Да избягваме обвинителни съждения, т.к. отговорността за това, как ние се чувстваме в момента и как реагираме е наша, не на другия. Фокусът ни е хубаво да бъде върху нас и нашите преживявания, а не върху действията на другия. Той вероятно има своята си причина да действа така. Както и ние наша, за да се чувстваме по начина, по който се чувстваме.

Натискането на спусъка на гнева доста често е вследствие на неосъзнати от миналото травми или непреработени болезнени ситуации. Затова и тялото ни реагира мигновено. Тялото помни, за разлика от съзнанието, което има способността да изтласква болезнени за нас ситуации с цел да „ни предпазва“ и „съхранява“. Тялото е дом на нашите травми. Затова високото ниво на осъзнатост е от изключителна полза в моменти на гняв или недоволство.

Когато сме осъзнати за това, което стои зад породилия се гняв, ние сме наясно с първопричината и със скритото чувство или емоция. Това може да бъде чувство на безпомощност, болка от претърпяна загуба, страх от отхвърляне, ниска самооценка, силно присъствие на контрол и зависимост от него, проблем с поставянето и отстояването на граници, обида от неприемане или неразбиране, самообвинение и др. Гневът често е антипод на страха. Когато си дадем сметка за това какво се случва с нас в този момент, кое реално „натиска спусъка“ ни, ние имаме обяснение за корена на гнева или недоволството в нас, и това  дава на съзнанието ни усещане за успокоение, и на нас възможност за здравословна реакция.

Да сме осъзнати за себе си и за процесите в нас е едно от най-ценните неща, които придобиваме през личната гещалттерапия. Осъзнатостта  е преживяване, през което достигаме до разбиране за себе си и баланс на вътрешния ни свят. Веднъж осъзнали същността на механизмите, които задвижват появата на гняв, ние бихме могли да го изразяваме здравословно и с най-малка вреда, както за самите нас, така и за хората около нас.

По този начин бихме намалили вероятността да изпадаме в депресивни състояния, тъй като потиснатия или нездравословно изразен гняв често водят до депресия и тревожност.

Източник: https://psiholozi.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close