fbpx

Когато парите дирижират бала

168

Навлизаме в глобалния, взаимосвързан свят – заедно с екологичната катастрофа, предизвикана от не свършващата гонка за печалби, от произведената продукция и съперничеството на милиардните сметки в банките. Мислихме, че това никога няма да има край, нo краят все пак дойде: купувачи вече няма и няма нaкъде да вървим.

И така, кризата се проявява в образованието и в културата (в отношенията между хората) и в повсеместните трудности с осигуряването на насъщните потребности. Производителите имат потенциал и възможности за развитие, но няма кой да купува стоките им. А онези слоеве от западното население, които са се лишили от средства, нямат възможности да бъдат потребители. По-рано те произвеждаха и консумираха собствената си продукция и в този затворен кръг се въртяха стоките и финансите. А сега кръгът се разпадна.

Това предостави на собствениците на капитала лъжливо решение – те започнаха да играят само с финансите, без да ги обръщат в стоки. Така се разду голям „балон”, добавил своята лепта в общата криза. Такива балони са лишени от реално напълване, те са раздути с помощта на рекламата и играта, която се води между различни банкови и други финансови системи.

И така, във всички сфери на човешката дейност – в образованието, в културата, в междуличностните отношения, в семейството, което също е под сериозно влияние на текущите обстоятелства, – хората повече не могат да съществуват. Те се оказаха безпомощни.

Да вземем за пример Испания: младите хора, получили университетско образование в Европа, връщайки се у дома, не могат да си намерят работа, да създадат семейство и достойно да го осигурят, развивайки се в професията си. Всеки иска да реализира получените знания, да заеме своето място в обществото, да създаде семейство, да си купи жилище – но излиза, че не е нужен на никого. Хората не могат да се реализират никъде, нямат нормален живот, а имат насреща само безработно, неуредено състояние.

Този процес се шири в целия свят и решение няма. Защото в ситуация, когато всъщност се грижа само за себе си и пренебрегвам грижата за света, нямам възможност да осигуря тези хора със средства за съществуване. Ние не се грижим един за друг и затова, от една страна, бълваме големи количества излишъци, а от друга, тези излишъци не могат да достигнат до там, където отчаяно се нуждаят от тях. Моят егоизъм не ми позволява да се грижа за тях. Само ако те ме заплашват с нещо, само тогава, от безизходност, аз ги снабдявам с нещо.

Това много ясно се вижда, например, в Африка, която навремето произвеждаше не малко стоки и много добре се развиваше. Но там започнаха да внасят западни стоки на дъмпингови цени. Те разрушиха местния пазар, населението престана да произвежда всичко онова, което беше необходимо за осигуряване на жизнените му нужди, хората загубиха работните си места и изоставиха професиите си. А след това същите тези фирми, които понижаваха цените на продукцията си, започнаха да ги повишават, защото вече бяха унищожили местната конкуренция. В крайна сметка, африканците потънаха в бедност и останаха без средства, като ситуацията е такава и до момента.

Условията в света сериозно се влошават и стават изключително тежки. Изостря се глобалната, тоталната криза. Тя се отразява и на развитите страни, и на страните от Третия свят, част от които едва сега започнаха да се развиват. Всичко това е предизвикано от човешкия егоизъм. А освен това, вече чувстваме всеобщата взаимовръзка: всички плуват в една лодка и ако дори единият нанася вреда, това се отразява и на останалите. Повече не можем да напредваме. Нашият егоизъм удря като бумеранг по всеки един от нас.

В Европа това се проявява много своеобразно. В търсенето на успех, европейските страни създадоха взаимноизгодни връзки, които не могат да се прекъснат. Излизането от тази система води към крушение. В крайна сметка, вместо общ пазар, вместо съвместно производство, вместо обединено общество, виждаме заплашително състояние, в което никой не може да помръдне без съгласието на другите.

Точно тук стигаме до необходимостта да се съобразяваме един с друг. Независимо от това, че европейската история изобилства от войни, конфликти, независимо, че в миналото е имало немалко трагични събития, независимо, че много често работата е стигала до кланета и покоряване на един европейски народ от друг, но днес именно заради ненавистта, безучастността и разединението европейците, поради безизходност, трябва да преминат към сътрудничество. Не е достатъчно просто да се съобразяваме един с друг – виждаме, че това не работи.

Става все по-ясно, че на общия пазар не може да се действа по законите на старата икономика, която сме изградили, на основата на егоистичната си природа. Предишната система вече не функционира. Днес и човешката и заобикалящата ни природа ни поставят пред ново условие: егоистичното съдействие вече няма да ни помогне, ще се наложи да реализираме любовта към ближния.

Трудно е да изговорим тези думи. Те ни се струват нереални, толкова далечни от нас. Сърцето не ги приема…

Но все пак можем да се приближим към това, ако предизвикаме върху себе си въздействието на задължаващата сила. Днес Природата ни принуждава по неволя да придобиваме любов към ближния, защото другата алтернатива е – смърт от глад, болести и стихийни бедствия. Длъжни сме вместо това да сформираме още една сила, която ще ни задължи да вървим към взаимна любов.

Що за сила е това? – това е обкръжението, което трябва да организираме така, че да ни задължи да се обединим още по-силно, отколкото проблемите с екологията, икономиката, образованието, продоволствието и т.н. Обществото трябва да бъде толкова силно, за да се противопостави на нашата същност, да възпита в нас отношение към ближния и по този начин да ни преведе от край до край, от ненавист до любов.

Източник: velchev.wordpress.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close