Когато един мъж изгуби една жена… онази, която го обича(ше)

Едно прекрасно стихотворение на неповторимия Дамян Дамянов. Стихотворение, което искам да подаря… на теб. Когото някога обичах…

От днес нататък

До днеска любовта ни беше тиха –

спокойна като лятната река

и като зима без свирепи вихри,

и като пролет, будна под снега.

И се въртяха пролети и зими.

Търкаляха се бавно нощ и ден.

А аз дори забравях, че те има,

защото беше винаги край мен.

Защото като сянка неотлъчна

ме следваше във лош и хубав час.

Чак днес разбирам колко било мъчно

без сянката си да живея аз.

От днес нататък като клон прекършен

аз ще те чакам сам насред света.

За всички любовта с раздяла свършва.

За мен и теб с раздяла почва тя.

Дамян Дамянов

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close