Кога приключваме с лекота

527

Затварянето на врати и пускането на миналото е един от големите уроци и неща, с които се сблъскваме. Сигурно на всеки му се е случвало някакво внезапно събитие да го извади от летаргията на ежедневието. Говорим за грешните за нас хора. Няма грешни. Колкото и да е абсурдно точно грешните са подходящи за нас в даден период от живота ни, точно за да покажат как да продължим.

Ако не можеш да казваш „не“ с лекота, все ще се намират хора, които да те притискат да се съобразяваш с тях и да си неуверен в себе си. Може да ти предизвикват хаос и да ти пречи, но да не знаеш как да се измъкнеш. Хората, настъпвайки нашите граници, са точно онези катализатори, които ни помагат да стигнем до предела. До точката, в която ще ни е писнало достатъчно много, за да се наемам и направим промяната. До  точката, в която най-накрая ще говорим смело, ще поставим исканията си и ще открием нуждите си.

Пускането е лесно, когато сме изчистили всички убеждения и настройка, как „трябва“ да са нещата. Очакванията не са полезни на никой. Животът винаги ти доказва, че искаш или не, ще изживееш онова, за което си тук или ще привлечеш онова, което е на твоята вълна. Да станеш позитивен умишлено, не става. Човек е цялостен и чувства пълнота, когато е приел всичко в себе си и няма нужда да се преструва. Имаме едни планове в живота, а често посоката се обръща. Да бъдеш гъвкав и да приемаш е благодат. Не винаги промените са приятни и лесни, но ако имаме уверението че все се случва най-доброто за нас, е лесно. Защото е така, идваме си всеки да следва своята пътека.

Сигурно често в главите ни е какви да бъдем, за да ни хареса някой. Как да не откажем, за да не отблъснем човека и да останем сами. Всъщност самотата плаши. Да е сам човек, не значи че трябва да се чувства самотен задължително. В миговете на усамотение имаме възможност да чуем себе си, нуждите си, да помислим какво искаме. И това е свързано с пускането. Понякога си мислим, че знаем какво искаме, но то се оказва тотално различно от това, което е за нас. Социалните образи и правила налагат едни стереотипи и почти всеки гледа да отговаря на тях.

Да застанеш смело зад себе си не е лесно винаги. Тъжното е, че понякога се налага да се противопоставим на близки хора или точно с тях се нараняваме най-много. Но запомнете, че всичко започва от нас. Винаги има начин как да изкажеш нуждите си, така че да не обидиш някой. Но в крайна сметка, ако те приснат да избираш от техните нужди или твоите, застани зад себе си. Напоследък често си припомням колко бързо лети живота. И никой не е длъжен на никой. Както и никой няма да усети нашата болка или да премина по нашия път. Това е наша отговорност. Никой няма да дойде и да ни направи с магична пръчка щастливи.

Някои хора  вярват, че ще бъдат щастливи, ако намерят човека на техния живот, или купят мечтаната къща или… Но щастието започва отвътре ни. То е нагласа. То е вярването в случващото се. То е настройката, че каквото и да се случи то си на мястото. И вместо да хабим енергия и да зацикляме в терзания, енергията може да се използва да открием новото в ситуацията, да открием нови възможности и да си позволим да я изживеем.

Често терзанията се свързват с друг човек, с раздяла, с неразбирателство. Тук също вярвам, че всичко си минава по реда. Ако човекът е за вас то той няма да избяга. Ако се е случило, значи сте на различни вълни. Не търсете грешка в себе си и не се принуждавайте да молите някой да остане с вас. Това е част от пускането, от самооценката ви. Това е разбирането какво заслужавате. Понякога е нужно да се спасим от самите си грешни убеждения и да се научим да се обичаме достатъчно силно като не си позволим да влизаме в ситуации, които ни нараняват, да имаме силата да си тръгнем. Но това става с лекота, когато се грижиш за себе си и си първият главен герой в твоя живот.

Видислава 

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close