Кога негативните емоции се превръщат в болест?

714

Когато подтискаме емоциите в себе си се стига до болест, като всяко заболяване е свързано с конкретни емоции. Когато човек е много силно обиден и не може да прости и да приключи с миналото в него се отваря емоционална „рана“. Много често това води до промени на физиологично и психологично ниво, и когато това емоционално състояние стане хронично, много често настъпват и необратими промени в тялото.

Оказва се от различни експериментални наблюдения, че медицината може да помогне до една степен, там където тя не помага, човек сам трябва да си помогне – най- вече да промени своето виждане за нещата, да промени своето възприятие и дори характера си. Всеки лекар в света знае, че има определени черти характени за хората например болни от язвена болест,  други черти на нрава характерни за хипертониците и т.нат.

Душевното психично здраве и предразположение на човека към  определени болести, много често е тясно свързано  с темпераментта и стила на живот. Няма само соматични или само психични болести. Ние, нашето тяло сме едно цяло, един жив организъм.

Какъвто е характера – такава е и болестта! Тялото е като огледало в което можем да огледаме нашите невидими мисли и чувства. Погледнете ги и ще започне процес на лечение.

Обида. гняв, непоносимост да простим…в такова състояние човек постоянно мисли „Защо ми се случи?“, “ Защо постъпиха така с мен?“ и т.нат. всеки ден в продължение на месеци, а понякога и на години.

Как негативните емоции се превръщат в болест?

При депресия съдовете се свиват, кислородът и хранителните вещества които са необходими на организма не достигат до определени органи и важната за нас нерно-имунна система. Свиват се меридианите, потоците енергия намалява към краката, ръцете например и човек се чувства без сили и отпаднал. Когато сме ядосани, но не можем или не искаме да проявим навън това което е вътре се получава процес на задържане –  количеството адреналин е увеличено, но ние насочваме  тази енергия не навънм а на вътре. Тази енергия се движи по вегетативната нервна система. Адреналинът атакува сърдечната система. Ако тази атака е кратковременна, постепенно се възвръща нормалното състояние  на организма. Но тъй като човек е обект на различни и разнообразни атаки в своето ежедневие, обикновенно няма време и ресурси да се възстанови и се стига до болест.

Механизмите на трансформация на психични към физически симтпоми и болести е обект на много медицински проучвания. Психосоматичните заболявания са определени като заболявания, които не се предизвикват от вируси и бактерии, а са в резултат  на психологични проблеми на човека провокирани от стресови или травматични ситуации – захарен диабет, бронхиална астма, хипертония, язва, алергии и др.

Човек не симулира, той е болен наистина, но болестта е индуцирана от болезнени неуредици или неуспехи в личния живот на човека. Защо в едни случаи психологичното състояние се трансформира в диабет, а в други случаи в язва? Един от първите който се е замислил над това е  психоаналитика Фройд. Според неговата концепция душевната болка на човека предизвиква болест в този орган с който е свързано преживяването. Например  при внезапно изгубване на зрението човека според него не иска да види света такъв какъвто е, не иска да види реалността.  Докато  Франц Гейбриъл Александер  унгаро-американски психоаналитик и лекар, който се разглежда като един от основателите на психосоматичната медицина и психоаналитичната криминология твърди, че принципа е друг – болестта удря този орган, който е слаб. Но кой е прав може да се спори. Научното общество, Световната здравна организация  приема и признава официално психосоматичните болести.

Има изписани множество материали в тази област. От една страна психосоматичното заболяване се провокира в резултат на стрес или  събитие в даден етап, най-често в детството в резултат на психотравматично ситуация и т. нат., а от друга самият човек в последствие се възползва от това заболяване за да получи вниманието или дори финансови средства или пък спокойствие за себе си. Например, млада жена с бронхиална астма разказва за лошите отношения с майка си – в детството си тя е била пренебрегвана, не е получавала необходимото й внимание, ласки, обич. Имало е само изискавания, очаквания. Когато й се налага опреция в болница, майката идва по-рядко в сравнение с другите майки, малко след това детето развива астма. От този момент майката започва да отделя повече време и внимание на дъщеря си. Вече като зряла жена, тя подсъзнателно знае, че ако е болна ще получава вниманието на майката. Използването на заболяването за материална, психологическа, емоционална или друга облага е разбира се много удобно. Опасността на психосоматичните заболявания е в това, че те могат да станат част от характера на човека, и в последствие да бъде трудно на човек да се избави от тях.

Развитието на болестта способства до закрепване на някои черти в поведението и характера. Лечението на психосоматичните заболявания е трудно, защото само традиционната медицина не води по пълно излекуване, тя намалява симптомите, но болестта е там.

Нужно е да се разбере и причината за тази болест, какво е дала на човека или детето в даденият момент когато е възникнала. После да Благодарим и да осъзнаем, че нямаме нужда от това за да бъдем смислени и ценни личности. Не е нжно да се борим с болестта, а да я разберем и да живеем с нея, да я приемем с разбиране и осъзнатост. Много често лекувайки душата, лекуваме  тялото.

Но, как обикновенния човек да разбере кога да спре да пие таблетки и да се обърне към психологията?  Ходенето по кабинети без диагноза или имайки диагноза обикаляйки по болници или билкари и това не води до резултат –  да, това е доста тежко и изнервящо, но това е сигнал за психосоматично заболяване.

Източник: http://psiholozi.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close