Към тялото ми, с любов – само за жени

Как да съблазняваме мъжете, но най-вече себе си – всеки ден и в най-малките и обикновени неща. И от тогава не ми дава мира въпросът

Защо това ни е толкова трудно?

Та ние сме жени, би трябвало да го можем по рождение. Защо понякога нещо толкова вродено може да е така непосилно? Защо ни е трудно да сме НЕЖНИ със себе си? И докато този въпрос се прокрадваше и пак си отиваше, забелязах и нещо друго. На пръв поглед без връзка.

Толкова много от нас не харесваме, та понякога чак не понасяме как изглеждаме! Или сме твърде пълни, или искаме да качим някое килце, или косата ни не е достатъчно хубава, кожата ни не е перфектна… списъкът за жалост е много дълъг.

И тогава ме удари като с мокър парцал – това е същата тази наша невъзможност да бъдем нежни със себе си! Когато се докосваме, къпем, мажем с крем – ако се замислим и вгледаме, понякога движенията ни дори са изпълнени с лека агресия. Така или иначе са далееече от нежното.

Но от къде идва всичко това?

Вече знам, че когато трупаме килограми, това е механизъм на тялото да си изгради защитна обвивка. Обвивка срещу близостта с някого – близост, при която (често на подсъзнателно ниво) не се чувстваме защитени и в безопасност. И буум – ето го мокрия парцал отново:

Всяко едно наше отричане или прекомерно изразяване на женствеността се получава, когато по една или друга причина не се чувстваме в безопасност.

Трупаме килограми и не можем да ги свалим, въпреки спорт, диети и т.н. Ние не се чувстваме в безопасност.

Чувстваме се неловко да се погалим просто така, без сексуални помисли – не се чувстваме в безопасност.

Неловко ни е да стоим голи пред огледалото – не се чувстваме в безопасност.

По-лесно ни е да говорим грубо за себе си, от колкото да се похвалим – не се чувстваме в безопасност.

Имаме проблем да привлечем или да задържим партньор – не се чувстваме в безопасност.

Имаме проблеми със сексуалността или болести, свързани с репродуктивната ни система – не се чувстваме в безопасност.

И списъка отива в безкрайността…

За да може ЖЕНАТА да изрази себе си в своята цялост, сила, красота, креативност, съзидателност, присъствие, устременост, мекота и нежност, е от съществено значение.

ТЯ да се чувства В БЕЗОПАСНОСТ, да се чувства СИГУРНА и ЗАЩИТЕНА.

Причините да не се чувстваме така могат да са много и най-различни, като се започне от историческите предпоставки и гените, информацията, която носим в тях от нашите пра-, пра-, пра-, пра-баби , минем през детството ни, тийнейджърските години, първите ни опитности с другия пол, и стигнем до минали животи.

И докато може да е от голяма полза и много освобождаващо, ако разберем как е започнало в дъното си всичко това – за да се излекуваме, този анализ всъщност въобще не е абсолютно необходим.

Всичко, от което се нуждаем в този момент, за да започнем лекуването на нашите женски души, е осъзнаването:

СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ АЗ СЪМ В БЕЗОПАСНОСТ!

СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ АЗ СЪМ В БЕЗОПАСНОСТ!

СЕГА, В ТОЗИ МОМЕНТ АЗ СЪМ В БЕЗОПАСНОСТ!

Да, толкова е простичко. Но не винаги е толкова лесно за нашето съзнание да възприеме нещо толкова простичко. Не и след така дългото му вярване в обратното. И затова тук често се появяват трудностите. Защото се опитваме да убедим ума си, подсъзнанието си в нещо, в което то не вярва.

А вместо да го убеждаваме е по-добре да му покажем. Да му помогнем да пусне старото, да интегрира новото.

КАК?

Като използваме най-чудотворния инструмент, попадал в ръцете ни – НАШЕТО ТЯЛО!

И по-точно чрез ДВИЖЕНИЯТА на нашето тяло.

Всяко тежко за нас емоционално състояние може да се види в тялото ни – фигура, стойка, скованост, болки и т.н. Така и всяка емоция, чувство може да бъде освободена чрез тялото. И нова може да бъде посята на нейно място – пак чрез тялото.

Това е единственият метод, с който подсъзнанието спира да спори, спира да се бори. Това е най-бързият и сигурен метод за промяна и лечение.

1. Правим интуитивни движения, с които пускаме всичко, което не ни служи и ни спира, тежи, боли да си иде. Тук може да визуализираме различни неща. Каквото ни идва – да викаме, да плачем, да се смеем, да молим за помощ…

Каквото ни е нужно в този момент, но трябва да е съчетано с движение – скачане, тръскане, ритане… пак – каквото ни дойде отвътре.

2. Каним новото. Отново молим за помощ, ако имаме нужда. Визуализираме. Този етап може да е под формата на танц. Танцът тук е интуитивен – по-бърз, по-бавен, енергичен, или пък неже… каквото дойде отвътре. Оставете се чувството да ви води, не мислете как изглеждате.

3. Приемането: Тук аз съветвам просто да се прегърнете нежно, да се галите, все едно галите нежно цвете, да се целувате, да се движите както ви идва отвътре. Легнали, седнали, прави… Както ви харесва. Важното е да е нежно, с ЛЮБОВ, с МНОГО ЛЮБОВ.

За този етап са много подходящи утвърждения като:

“Казвам ДА! Казвам ДА на живота! Казвам ДА на себе си, на себе си като жена! Казвам да на своето тяло, на своята утроба, на чувствеността и сексуалността си! Обичам те! Ти си толкова ценна за мен! Обичам те!”

“За мен е безопасно да бъда видяна! За мен е безопасно да съм красива! За мен е безопасно да съм слаба! Да! Да! Да!”

4. И накрая – последният етап. Пълна релаксация и почивка. Лягаме на пода, отпуснати, приемащи, в отворена поза и пускаме всичко. И просто сме.

По време на всичките четири етапа е много важно да дишате дълбоко, с отворена уста.

Това е всичко! И усещанията, които се разпръскват в тялото са нови, силни, като преродени.

Автор: Елена Матеева / Източник: Djavarava.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...