Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи

Четирите принципа на духовността.

Който и човек да срещнеш, той е правилният.

Това означава, че никой не идва в живота ни случайно. Всеки, който е около нас, всеки, с който влизаме в контакт, ни учи на нещо или ни помага да се справим със ситуацията, в която се намираме. Всеки, влязъл в живота ни, е обвързан с нас и ни носи определено послание. Послание, което ние трябва да разчетем. Едни идват, за да ни подложат на изпитание и за да проверят доколко сме силни и уверени в себе си, други – като наказание за предишни наши действия, а трети просто са подарък от съдбата, който сме заслужили след дългите скитания. Често животът ни поднася трудности, които трябва да преодолеем. Но препятствията, които срещаме по пътя си, не само ни правят по-силни, но и достатъчно уверени в себе си. Неслучайно повечето изпитания са определени хора, които заемат място в нашия живот. Човешките взаимоотношения са изключително оплетени и сложни, но истината е, че трябва да се научим да ги опростяваме. За да получим своя урок от съдбата, е необходимо да срещаме различни хора – врагове, сродни души и приятели.

Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи.

Абсолютно всичко, което сме преживели, не е могло да се случи по друг начин. Това се отнася и до най-малкия детайл. Не можете да кажете: “Ако го бях направил по различен начин… щеше да е различно”. Не, това, което се е случило, е било единственото нещо, което е могло да се случи и е трябвало да се случи, за да си научим урока и да продължим напред. Всяка случваща се в живота ни ситуация е абсолютно правилната, дори ако провокира разбиранията ни и егото ни. В живота няма неща, за които е нужно да съжалявате, а само уроци. Съжаленията за миналото и грешките, които ни се иска да поправим са най-сигурният начин да отровим настоящето, а оттам и бъдещето си. Понякога си казваме, че ако навремето сме били със сегашния си ум, никога не бихме допуснали същите грешки. Но ако не бяхме допуснали тези грешки, щяхме ли да сме със сегашния си ум?

Всяко нещо започва тогава, когато трябва да започне.

Всичко започва в правилния момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за нещо ново в живота си, то също е там, готово да започне. Антон Чехов казва: „Нека се научим да приемаме, че настъпва време, когато дърветата се оголват и да очакваме новия сезон когато ще берем плодовете.“ Всяко нещо се случва тогава, когато трябва и може да се случи, нито миг по-рано, нито миг по-късно. Прибързването и протакането могат само да доведат до разочарования и отчаяние.

Това, което е свършило, е свършило.

Когато нещо в живота ни свършва, това помага на развитието ни. Затова, обогатени от последните ни преживявания, е по-добре да излезем от тях и да продължим.

Важно е да се научим да вярваме, че можем да се справим с всичко, изпречило се на пътя ни. Няма случайни срещи, но няма и случайни раздели. Просто хората, с които сме се разделили, са извършили своята мисия, научили са ни да се борим сами, да имаме търпение и да вярваме, че един ден ще срещнем човека, предопределен за нас.

Или както казва турската писателка Елиф Шафак: „Не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, който ще дойдат?”

Ако тези думи са те докоснали по някакъв начин, значи си осъзнал, че дори всяка снежинка пада там, където трябва.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...